Работи ли мозъкът след правата линия?

Канадски учени откриха мозъчна активност след правата линия на енцефалограмата.

Това означава, че човечеството може да е на прага на нова ера в изучаването на функционирането на мозъка при животните и човека, коментира PLoS ONE.

Днес се приема, че правата линия на ЕЕГ е доказателство за отсъствие на мозъчна активност - за смърт на нервните клетки и съответно - на целия организъм.

Към изследователската група от Монреалския университет се обърнал д-р Богдан Флореа от Румъния. Пациентът, който го изненадал, бил в крайно дълбока хипоксична кома вследствие прилагане на мощно антиепилептично средство.

Въпреки това, обаче, той регистрирал на ЕЕГ необяснима мозъчна дейност.

Когато се запознали със случая, учените, начело с д-р Флорин Амзика, решили да направят експеримент с котки. Те използвали анестетика изофлуран и привели животните в крайно дълбока, но обратима кома. ЕЕГ на главния им мозък показавали права линия - тоест, прекратяване на активността на мозъчната кора.

В същото време учените регистрирали наличие на нервни импулси, генерирани от неврони в хипокампа - тази част от мозъка, която отговаря за паметта и обучението. Тези непознати дотогава импулси се предавали към кората на главния мозък.

Изследователите ги нарекли Nu-комплекси и решили, че се касае за същата активност, регистрирана преди това у пациента.

Проведеният експеримент показва, че в състояние на кома мозъкът притежава терапевтичен потенциал и медикаментозното въвеждане на пациенти в тежко състояние в много дълбока кома, може да има невропротективен ефект - да предпази мозъчните клетки от гибел, като съхрани тяхната минимална активност.

"Лекарите и днес използват много дълбоката кома, за да защитят мозъка, когато организмът е в много тежко състояние. Но когато един орган остава неактивен за много дълъг период от време, той атрофира. Това се отнася и за мозъка. Когато излезе от кома, такъв мозък може да е в по-лоша форма отколкото мозък, държан в състояние на минимална активност. Абсолютно важно е изследванията върху ефекта на крайно дълбоката кома върху хипокампа и кората да продължат - за благото на пациентите", коментира проф. Амзика.

"Сега ние разполагаме с доказателства за това, че мозъкът може да преживее крайно дълбока кома, ако целостта му е запазена", коментира пред Science Daily Даниел Крюгер, автор на изследването.

Според него, тъй като хипокампът е в състояние да изпраща заповеди до кората, е необходимо да бъдат изследвани процесите на учене и на запаметяване, които протичат в него при състояние на много дълбока кома.