Учените за последните минути от човешкия живот: към смъртта пристъпваме бавно, не с една-единствена крачка

Изследване в списание „New England Journal of Medicine“ опитва да внесе яснота за човешката смърт, като разглежда последните мигове от живота на стотици пациенти в критично състояние, лекувани в интензивните отделения. Учените стигат до заключението, че умирането е процес и смъртта не настъпва в един миг. Дори когато посоката е ясна и краят – предизвестен, човешкото сърце може да продължи да работи в определени интервали от време.

Чудили ли сте се кога всъщност един човек се прощава с живота си? Дали смъртта му настъпва изведнъж, така както гасим лампата в стаята? Или умиращият поема по по-дълъг и лъкатушещ път?

Научният експеримент с пациенти на животоподдържаща апаратура

В търсене на отговорите международен екип от специалисти проследява жизнените показатели на повече от 600 сериозно болни пациенти, докато изключват животоподдържащите им системи със съгласието на техните близки. Те наблюдават как в много случаи сърцето спира и отново затуптява няколко пъти, преди да настъпи краят.

67 от 480 пациенти (14%) преминават от фаза на липса на сърдечен пулс във фаза на неговото възстановяване. Сърцето спира и отново започва да бие самостоятелно. При повечето болни това се случва в продължение на няколко секунди. Един от пациентите обаче е без сърдечен ритъм в продължение на 4 минути и 20 секунди, след което той отново се появява и накрая пациентът умира.

Д-р Сони Дханани, водещ автор на изследването, директор на отделението по интензивна грижа в детската болница на Източно Онтарио и доцент в университета в Отава, разказва: „За да научим повече, трябваше да посещаваме интензивни отделения в различни болници и да наблюдаваме хората, докато умират. Приближаването към смъртта е много лично и интимно преживяване. А ние трябваше да събираме информация и да я качваме на сървър, за да могат съответните специалисти да анализират жизнените показатели, особено в моментите, когато сърцето спира и отново започва да бие. Хората бяха притеснени. Имаше лекари, които отказаха да участват. Някои от учените също се чувстваха неловко.“

Нови алтернативи при даряване и трансплантация на органи

Проучването е част от изследователската програма на д-р Дханани „Прогнозиране на настъпване на смъртта и физиология след приключване на поддържащата терапия.“ Нейната основна цел е да разкрие повече подробности и да изясни някои аспекти от последните минути живот на човека. И още по-важно – резултатите могат да разкрият нови алтернативи при даряване на органи и тъкани.

Интересът към настъпването на смъртта и кога всъщност тя вече е факт няма само научна стойност. По-задълбочените познания имат и чисто практическо приложение в областта на трансплантациите и донорството. Няма лекар, който би желал да вземе иначе здравото сърце на умиращ пациент, за да го присади на друг, ако смъртта не е настъпила със сигурност. Заключенията на експертите са в подкрепа на вече утвърдения стандарт в медицината да се изчака поне 5 минути, след като сърцето спре да функционира, за да се определи час на смъртта и да се пристъпи към отстраняване на органа за трансплантация.

Много е важно да се подчертае, че идеята зад целия научен проект не е да се вдъхне надежда, че дори след като тялото на пациента е започнало да се предава, е възможно той все пак да се съживи.

Използваната в контекста на изследването концепция за „възкръсването“ може лесно да се сбърка с връщане към нормален живот. Нито един от наблюдаваните пациенти не се е върнал в съзнание, въпреки че на много от тях сърцето започва да бие отново няколко пъти преди самия край.

В заключение експертите казват: „Много е важно да разграничим неколкократното възобновяване на сърдечната дейност след изключване на животоподдържащите машини от редките случаи на връщане в съзнание след прекратяване на животоспасяващата операция кардиопулмонална ресусцитация (CPR).“