Самотата при пациенти с Паркинсон може да влоши симптомите на болестта

Изследване на Университета на Калифорния в Лос Анджелис (УКЛА), съвместно с други организации, гласи, че на хората, които страдат от Паркинсон им липсват пълноценни социални контакти. Когато общуването с други хора отсъства, се увеличава рискът от развитие на по-тежки симптоми на болестта.

Проучването, публикувано в списание “NPJ Parkinson's Disease“, оценява не само социалния и емоционалния живот на пациентите, но също така начина им на хранене и физическата им активност.

Самота, нездравословно хранене и липса на физическа активност

В продължение на 5 години (2014-2019) учени от УКЛА, Университета на Вашингтон и университета “Bastyr“ вземат данни за 1 500 души с болест на Паркинсон. Участниците са анкетирани последно през месец декември 2019 г. Тези от тях, които споделят, че се чувстват изключително самотни, признават също, че не са активни физически, че се хранят по-нездравословно и съответно имат влошено качество на живот.

Негативният ефект от самотата е равносилен на позитивния от физическата активност

Авторът на проучването д-р Инду Субраманян, невролог в Медицинско училище „David Geffen“ към УКЛА и директор на Центъра за изследвания върху Паркинсон „Southwest Veteran“, споделя: „Бяхме изненадани. Самотата разрушава животи. Негативният ефект от нея върху тежестта на симптомите е толкова голям, колкото позитивния от извършването на физически упражнения.“

Милиони хора по света решиха да намалят социалните си контакти по време на пандемия. За здравите това е разумно решение срещу разпространението на коронавируса. За пациентите с Паркинсон обаче изолацията и дългата самота крие сериозни здравословни рискове, защото при тях някои от симптомите изискват намеса на друг човек – тремор например.

Субраманян и екипът проучват как се е отразила пандемията върху участниците. Дори тези от тях, които имат семейства и са щастливи с тях, страдат от самота през настоящите трудни месеци.

Три форми на социално взаимодействие

Хората се чувстват добре при три вида социално взаимодействие: интимни взаимоотношения (брак или партньорство), кръг от приятели и обкръжение от познати със сходни разбирания.

Експертът разкрива, че за болните подобен социален кръг може да е клуб по интереси, където биха намерили нужната подкрепа. За да им помогне, Субраманян сформира виртуална група, в която пациентите да споделят тревоги и притеснения. Тя се събира 3 пъти седмично. Той описва подобна мярка като „предписване на медикамент от социален характер“, тъй като чрез нея се подобрява комуникацията и социализацията на болните от Паркинсон.

Постепенно виртуалните срещи започват да обхващат все по-широк кръг от хора от различни страни, които се радват на разговорите помежду си. Според учения някои от тях споделят, че това е единствената им форма на общуване.