Сексуално здраве на пациентите с рак след химиотерапия и лъчева терапия

Според експертите сексуалното здраве и живот на пациенти с рак, подложени на химиотерапия, лъчетерапия или друг вид лечение, често е пренебрегвано от онколозите. При проучване върху близо 400 излекувани пациенти, 87% от тях споделят, че лечението се е отразило негативно на сексуалния им живот, но лекуващият им лекар не би обърнал внимание.

Още по-сериозен е проблемът при жените, преборили онкологично заболяване, тъй като при тях вероятността да бъдат попитани дали страдат от сексуална дисфункция е почти нулева. Заключенията на учените бяха представени по време на годишната среща на членовете на Американското дружество по радиационна онкология (АДРО).

Авторът на изследването Джеймс Тейлър е доктор по медицина и работи като лекар в Отделението по радиационна онкология към Центъра за онкологични заболявания „Sidney Kimmel“ на университет „Thomas Jefferson“ във Филаделфия. Според него „сексуалната дисфункция е твърде често срещан страничен ефект от лечението и прави впечатление, че подходът на лекарите към проблема е различен, в зависимост от това дали става въпрос за мъж или жена.“ Резултатите показват, че много по-често се обръща внимание как се отразява терапията на сексуалния живот на мъжа, но не и на жената. „Полово разграничение не е редно да съществува“, признава Тейлър.

Живот след рака

Негативни последици от терапията при пациенти с рак

През последните години се обръща все по-сериозно внимание на живота на пациентите, преборили рака, тъй като се увеличава преживяемостта след края на лечението им. Страничните ефекти се отразяват на сексуалната функция и желание, а те от своя страна определят качеството на живот. Някои от негативните последици могат да бъдат еректилна дисфункция при пациенти с рак на простатата или вагинална сухота при пациентки с гинекологично онкологично заболяване.

Възможно е да се появят емоционални и психически проблеми като телесна дисморфия (изкривена представа за това как изглежда тялото) след мастектомия или намалено сексуално желание в резултат на хормонална терапия.

По време на изследването 400 пациенти попълват електронна анкета, свързана с ефекта от провежданото лечение върху сексуалния им живот. 391 от попълнените въпросници са били достатъчно подробни, за да се използват за анализ. 81% от участниците са жени, като най-често те са лекувани от рак на гърдата (67%) и рак на матката (6%), а мъжете – от рак на простатата (16%). Формите на лечение са били химиотерапия (78%), лъчетерапия (54%) и хормонална терапия (47%).

Сексуалният живот на 9 от 10 пациенти се влошава

Почти 9 от 10 отговорили (87%) споделят, че лечението се е отразило негативно на сексуалния им живот и животът им по принцип. Най-често пациентите се оплакват от болезнен полов акт (73%), изкривена представа за тялото (54%) и невъзможност да получат оргазъм (42%). По-малко от половината (44%) са били предупредени, че сексуалното им здраве би могло да се влоши след лечението.

Сериозно несъответствие между сексуалните консултации, провеждани с мъже и жени

Мъжете, лекувани от раково заболяване, са били попитани дали сексуалният им живот се е влошил и съответно предупредени, че това е възможен страничен ефект, в 53% от случаите. При жените процентът е много по-нисък – 22.

Д-р Тейлър споделя: „Бяхме изненадани да разберем колко рядко се обсъждат въпроси, свързани със сексуалното здраве и желание на жени с раково заболяване, особено съпоставени с мъжете.“

Изследователите възнамеряват да използват събраната информация от анкетата, за да помогнат на пациентите. Повечето анкетирани (51%) отговарят, че биха се чувствали по-комфортно, ако лекуващият им лекар инициира разговор по темата и ако имат на разположение стандартизиран наръчник относно страничните ефекти от терапията при онкологично заболяване.

Според д-р Тейлър пациентите предпочитат първо да попълват въпросник и след това да обсъждат отговорите в него заедно с лекаря си, вместо някой от тях двамата да започне директно разговор.

Въпросникът играе роля на посредник и спестява на хората неловкото усещане, като същевременно улеснява комуникацията. Има утвърдени методи и инструменти, с чиято помощ специалистите могат да облекчат своите пациенти. Трябва просто да бъдат приложени в практиката.

Учените не изключват вероятността отговорите да не са представителна извадка, тъй като участниците в анкетата сами решават да се включат чрез социалните медии. Следващата планирана стъпка е да се добавят други въпроси, които да затвърдят или отхвърлят дадените вече отговори, както и да се включат пациенти с различни видове рак. Учените възнамеряват да проведат подобна анкета и с онколозите, за да сравнят отговорите и да направят един много по-задълбочен анализ на резултатите.