Синдромът на поликистозните яйчници при майката крие риск за здравето на детето

Децата, родени от жени със синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), са по-застрашени от инфекции, алергии и други детски болести до навършване на 13 години, сочи най-мащабното проучване по въпроса.

То е публикувано на 14.07.2022 г. в списание „Human Reproduction“ и обхваща 1 038 375 деца от Квебек, Канада, в периода 2006 г. – 2020 г. Майките на 7160 от тях страдат от СПКЯ.

Рискът от здравословни проблеми при децата на майки със СПКЯ е 32% по-висок

Изследователите установяват, че при децата на жени със синдром на поликистозни яйчници рискът от здравословни проблеми и хоспитализация е 32% по-висок, отколкото при децата на здрави майки. Те са с 31% по-застрашени от инфекциозни болести и с 47% - от хоспитализация вследствие на алергични състояния като астма например.

При тях е по-голям рискът и от други оплаквания, които да наложат настаняването им за лечение в здравно заведение. Някои от тях са:

• метаболитни нарушения – до 59%;
• чревни проблеми – 72%;
• увреждане на централната нервна система – 74%;
• отит – 34%;
• инфекции на дихателните пътища (пневмония например) – 32%;
• психични и поведенчески проблеми – 68%.

Учените не откриват зависимост между СПКЯ на майката и риска от онкологично заболяване при детето. Неговата полова принадлежност също не играе важна роля.

Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници и какви са симптомите?

СПКЯ е често срещано нарушение във функцията на яйчниците, което засяга до 10% от жените в репродуктивна възраст.

Основни признаци

• нередовен менструален цикъл;
• високи нива на мъжкия хормон андроген, на който се дължи по-гъстото окосмяване по лицето и тялото;
• увеличаване размера на яйчниците и наличие на фоликули, пълни с течност, които покриват яйцеклетките.

СПКЯ е сериозна пречка за забременяване и може да доведе до покачване на теглото, изтъняване на косата, омазняване на кожата или акне. Освен от затлъстяване, жените със СПКЯ са застрашени от диабет тип 2 и сърдечносъдови нарушения.

Различни изследвания изтъкват връзка между заболяването и проблеми по време на самата бременност и на раждането като например гестационен диабет, прееклампсия и преждевременно раждане. Много малко учени обаче до момента са обръщали внимание на последиците от синдрома върху здравето на детето.

Преглед за СПКЯ преди забременяване и превенция по време на бременност

Д-р Натали Огър, доцент по епидемиология в Училището по обществено здраве към Монреалския университет в Канада, която е и автор на проучването, споделя: „Онова, което открихме, запълва голяма празнина относно дългосрочните последствия от СПКЯ върху живота и здравето на детето. Би било добре личните лекари и акушер-гинеколозите да преглеждат жените, които искат да забременеят и, ако се окаже, че страдат заболяването, да начертаят заедно превантивни мерки срещу евентуално затлъстяване, диабет и проблеми със сърдечносъдовата система.

След като се роди бебето, семейният лекар и педиатърът трябва да следят внимателно здравословното му състояние, за да ограничат, доколкото е възможно, рисковете. Не на последно място е ролята на родителите. Бих ги посъветвала да бъдат наблюдателни, в случай, че майката страда от СПКЯ.“

Компрометираната среда в утробата отслабва имунитета на плода

Изследването на канадския екип е обсервационно, което означава, че то не може да докаже, че синдромът на поликистозни яйчници би могъл да причини здравословни нарушения и при децата*, а единствено разкрива взаимовръзка между тях. За съжаление, то не посочва и механизмите, по които това се случва. Според д-р Огър „жените със СПКЯ е възможно да имат завишени стойности на андроген и да страдат от инсулинова резистентност. Те често са причина за проблеми с плацентата - възпаление на мембраната, която обвива фетуса, увреждане на тъканта и нарушена функция на самата плацента. Така се компрометира средата, в която плодът се развива, а това често води до отслабена имунна система и леки възпаления.“

Доцентът смята, че генетичните фактори също играя роля, тъй като измененията в утробата предизвикват изменения и във функциите на някои гени на бебето.

Екипът коригира получените данни спрямо фактори, които също биха могли да повлияят на крайните резултати, като например съпътстващи здравословни проблеми на майката, възраст, злоупотреба с алкохол и цигари, социално-икономически статус.

Едно от важните открития на канадските експерти е, че лечението за безплодие, по-големият брой раждания и преждевременното раждане не са причина за СПКЯ и не влошават здравето на бебето.

Изследването е сред най-мащабните провеждани в тази област и разглежда широк спектър от инфекции, алергии и злокачествени заболявания. Бебетата биват проследявани също така за респираторни, сърдечносъдови, метаболитни, стомашно-чревни, пикочно-полови и мускулно-скелетни нарушения, както и за проблеми с централната нервна система, ушите, очите и поведението.

Ограничения на изследването

Проучването има и своите ограничения. Експертите използват данни от здравни заведения за пациенти, които са били хоспитализирани. Не са включени жените с по-лека форма на СПКЯ, които нямат поставена диагноза, както и децата с леки заболявания, лекувани в домашни условия.

Не се отчитат също така етническа принадлежност, образование, индекс на телесна маса преди забременяване, качени килограми по време на бременността, физическа активност, прием на медикаменти като метформин например и възраст на бащата.

Д-р Огър допълва: „Вярваме, че трябва да продължим с изследванията, преди да твърдим със сигурност, че контролът над СПКЯ може да намали риска от здравословни проблеми при бебето. Тепърва предстои да докажем дали физическите упражнения, промените в хранителните навици и приеманите медикаменти биха дали отражение.“

* Shu Qin Wei, Marianne Bilodeau-Bertrand and Nathalie Auger. Association of PCOS with offspring morbidity: a longitudinal cohort study. Human Reproduction. 2022.