Стремежът към щастие намалява самоконтрола и увеличава неудовлетвореността

Проучване, публикувано в списанието Applied Psychology: Health and Well-Being, показва, че постоянните опити за постигане на щастие могат да имат обратен ефект, тъй като изчерпват ресурсите за самоконтрол. С други думи, самият акт на преследване на щастието може да увеличи риска от взимане на саморазрушителни решения, като прекомерно харчене и прекалено угаждане, тъй като „изразходва“ умствените ресурси, които помагат на хората да устояват на изкушенията.

Желанието за щастие е почти всеобхватно. Хората от различни култури и среди ценят благополучието и се стремят към положителни емоции. Широко разпространеното преследване на щастието дори подхранва индустрията за самопомощ, включваща книги и програми, обещаващи да отключат тайните за по-щастлив живот.

>>> Парадоксът на щастието: Всеки се стреми към него, но никой не знае какво е то

Някои изследователите обаче забелязват тревожен модел. Вместо да доведат до благоденствие, постоянните опити за постигане на щастие имат обратен ефект. Хората, които са силно фокусирани върху преследването на своето щастие, често съобщават, че се чувстват по-малко удовлетворени от живота. Този парадокс повдига важни въпроси. Ако щастието е толкова желано, защо по-усърдните опити за постигането му понякога влошават нещата?

Предишни изследвания предполагат, че преследването на щастието може да накара хората да се чувстват така, сякаш времето им изтича, увеличавайки стреса в ежедневието им. Учените зад настоящото проучване решават да проучат друго възможно последствие – дали самите опити за постигане на по-щастлив живот могат да доведат до умствено изтощение, намалявайки самоконтрола.

Проучването

За да проучат тази идея, изследователите провеждат четири изследвания, всяко от които има за цел да проследи различни аспекти на връзката между търсенето на щастие и самоконтрола.

В първото проучване екипът анкетира 532 души, наети онлайн. Участниците отговарят на въпросници, предназначени да оценят склонността им да преследват щастието и общото им ниво на самоконтрол.

За да измерят готовността за постигане на щастлив живот, изследователи използват скала, която включва твърдения като „За да имам смислен живот, трябва да се чувствам щастлив през повечето време“ и изисква участниците да оценят доколко са съгласни с тях. По-високите резултати показват по-голяма склонност към преследване на щастието. Самоконтролът на участниците е измерен с помощта на скала, която оценява способността на хората да устояват на изкушения и да контролират импулсите си. По-високите резултатите показват по-голям самоконтрол.

Второто проучване има за цел да провери дали връзката между преследването на щастие и самоконтрола се запазва, когато се разглежда действителното поведение, а не само оценките от участниците. Изследването включва 369 души, които също попълват въпросника за оценяване на склонността за постигане на щастлив живот. Вместо въпросник за самоконтрол обаче, участниците решават задача за взимане на решения, в която са им представени дванадесет различни сценария, включващи закупуване на артикули, като дрехи, или пътуване. Те са помолени да подредят по предпочитание.

>>> Носи ли материализмът щастие

Третото проучване изследва по-директна поведенческа мярка за самоконтрол в реална среда. Включени са 36 души, които са разпределени на случаен принцип в две групи – на първата е показана реклама, която включва думата „щастие“, а на втората неутрална реклама без никакви думи, свързани с щастието. Изследователите провеждат и тест, включващ консумация на сладки изделия. На участниците е предоставена купа с шоколадови бонбони и са помолени да опитат и оценят всички видове, с уточнение, че могат да ядат колкото искат.

Последното проучване има за цел да сравни стремежа към щастие с преследването на друга цел. Включени са 188 души, които са разпределени на случаен принцип в две групи. На всички участници са представени 25 двойки ежедневни продукти, като ледено лате и зелен чай, и са помолени да изберат по един от всяка двойка. Доброволците от първата група са инструктирани да изберат опцията, която би подобрила емоционалното им състояние, а тези от втората група да изберат това, което предпочитат. След това са предоставени анаграмни пъзели на всеки участник. Анаграмите са думи с разбъркани букви, които трябва да бъдат пренаредени, за да образуват нова дума. Изследователите проследяват колко дълго участниците упорстват в опитите си да решат пъзелите. Постоянството в предизвикателна задача като анаграмите е друга мярка за самоконтрол и умствени ресурси. Очаква се тези с по-малко ресурси да се откажат по-рано.

Констатациите

Във всичките четири изследвания се наблюдава последователен модел. В първите две проучвания учените установяват, че хората, които имат по-високи резултати на скалата за щастие, съобщават за по-нисък самоконтрол и отделят по-малко време на задачата за взимане на решения. Това предполага, че общата тенденция за преследване на щастието е свързана с наличието на по-малко умствени ресурси.

Констатациите от третото проучване показват, че участниците, които са гледали рекламата, включваща думата „щастие“, консумират повече шоколадови бонбони от тези, видели неутралната реклама. Това предоставя доказателства, че дори краткото фокусиране върху щастието може да отслаби самоконтрола.

>>> 5 популярни мита за щастието, в които неизменно вярваме

И накрая, четвъртото проучване показва, че участниците, инструктирани да направят избор, с който да подобрят емоционалното си състояние, прекарват по-малко време, опитвайки се да решат анаграмите, в сравнение с тези, помолени да споделят личните си предпочитания. Това предполага, че преследването на щастието по време на взимане на решения изчерпва умствените ресурси.

Изследователите предполагат, че постоянните опити човек да бъде по-щастлив изискват умствени усилия, по-специално тези, които служат за регулиране на мислите, емоциите и поведението. Когато човек се опитва непрекъснато да управлява чувствата и действията си, за да постигне щастие, може да изчерпи умствените си ресурси. Подобно изчерпване може да доведе до поведение, което всъщност подкопава щастието в дългосрочен план, като преяждане с нездравословни храни, емоционално харчене или импулсивност.

„Преследването на щастието е като ефекта на снежната топка. Решавате да се опитате да бъдете по-щастливи, но това усилие изчерпва способността ви да вършите нещата, които ви правят щастливи.“, обяснява Сам Маглио, професор по маркетинг в Университета на Торонто и съавтор на проучването.