Стръкове и масло от мента за успокоение или при стомашни проблеми

Лютивата мента е култивирано многогодишно тревисто растение с разклонено от основата стъбло, високо от 30 до 90 см. Листата й са яйцевидни, назъбени по края и покрити от двете страни с жлези, които отделят етерично масло. Цветовете на лютивата мента са розови или бледовиолетови, събрани на върха в класовидни съцветия. Билката цъфти през юни-юли. Отглеждат се различни сортове от нея. В България са разпространени 6 диворастящи вида от същия род, някои от които се прилагат в народната медицина. Такива са бласкунът и дивият джоджен.

Използват се листата и стръковете от ментата. Тя има приятна миризма и е медоносно растение.
Лютивата мента съдържа от 1 до 3 процента етерично масло с твърде различен състав, в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Приятната си миризма ментата дължи на кетона ментон. Други съставки са ментофуран, изоментол, неоментол и др. В листата се съдържат също танини, горчиви вещества, никотинова киселина и др. За качеството на ментовото масло имат значение наличието и на други съставки, като кетона жасмон.

Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат функцията на стомаха и червата и секрецията на жлъчката, стимулират апетита, помагат при хроничен панкреатит. Едновременно с това действат успокояващо, противовъзпалително и спазмолитично. Билката проявява и дезинфекционно действие. Ментолът предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове при стенокардия (с това си качество участва в състава на валидола). Ментовото масло, приложено под формата на спиртен разтвор, действа обезболяващо при невродермит.

Листата и стръковете на лютивата мента се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се използват при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др. Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и за инхалиране при възпаление на дихателните пътища. Маслото се използва и за мазане при хемороиди. Билката се употребява още при сърбежи, копривна треска, екземи.

Българската народна медицина цени ментата като добро средство при газове и болки в стомаха и червата, при разстройство, бронхиални катари, жлъчни и чернодробни заболявания, виене на свят, безсъние, лош дъх в устата, меланхолия, епилепсия, апоплексия и др. Ментова запарка се препоръчва за жабурене при зъбобол и възпалени венци, за компреси при кожни възпаления. Отвара с оцет - при стомашни кръвоизливи.