Съществува сложна връзка между теглото и риска от развитие на болестта на Алцхаймер

Въпреки доказателствата, че затлъстяването в средна възраст е свързано с повишен риск от болестта на Алцхаймер, ново изследване показва, че високият индекс на телесна маса на по-късен етап от живота не означава непременно по-висока вероятност от развитие на невродегенеративното заболяване. Проучването, ръководено от учени от Държавния университет в Охайо, е публикувано в списание „Journal of Gerontology: Series A“.

Връзката между ИТМ и болестта на Алцхаймер

Констатациите от проучването не предполагат, че хората трябва да обмислят натрупването на тегло в напреднала възраст като превенция срещу прогресивното заболяване. Вместо това изследователите допускат, че по-ниският ИТМ при тези пациенти вероятно е следствие от прогресиращо увреждане на мозъка, което е отличителен белег на болестта на Алцхаймер. Известно е, че мозъчните региони, които биват засегнати от заболяването, участват в контрола на хранителното поведение и регулирането на теглото.

“Не искам хората да смятат, че могат да ядат всичко, което пожелаят, поради асоциацията с ниския индекс на телесна маса.“, споделя старшият автор на изследването Джасмийт Хейс, асистент по психология в Държавния университет в Охайо.

„Знаем, че поддържане на здравословно тегло и здравословното хранене са изключително важни в борбата срещу хроничното възпаление и оксидативния стрес – рискови фактори за мозъчни увреждания, които могат да бъдат променени.“, казва Хейс. „Ако забележите бърза загуба на тегло при по-възрастен човек, това всъщност може да е отражение на потенциално невродегенеративно заболяване.“, допълва тя.

Връзката между затлъстяването и когнитивните нарушения е потвърдена от редица изследвания. При хората на възраст, близка до средната, на която се диагностицира болестта на Алцхаймер, обаче резултатите са смесени. И въпреки че генетичният вариант, известен като APOE4, е най-силният генетичен рисков фактор за прогресивното заболяване, той обяснява само около 15% от общия риск, смятат изследователите на настоящото проучване.

Проучването

Хейс и екипът й фокусират изследователската си дейност върху разглеждането на множество рискови фактори едновременно, за да видят как тяхното взаимодействие влияе върху риска от развитие на болестта на Алцхаймер, и идентифицирането на здравословното поведение, което може да предотврати прогресията.

„Опитваме се да добавим все повече и повече фактори. Моята цел е един ден да изградя точен и по-добър модел на различните комбинации от рискови фактори.“, казва Хейс. „Генетичният риск е важен, но той обяснява само малка част от вероятността от развитие на болестта на Алцхаймер, така че наистина се интересуваме от другите фактори, които можем да контролираме“.

В настоящото проучване изследователите сравняват данни за ИТМ и оценки за генетичен риск на 104 души, които са диагностицирани с леко когнитивно увреждане. При половината от тях състоянието прогресира до болестта на Алцхаймер в рамките на две години, докато при другите не се наблюдава промяна за същия период от време.

В изследването си учените се насочват към два рискови фактора – индекс на телесна маса (ИТМ) и група генетични варианти, свързани с по-висок риск от прогресивното заболяване.

Генетичният риск и ниския ИТМ увеличават риска от Алцхаймер

Статистическият анализ от проучването показва, че хората с леко когнитивно увреждане, които имат повишен генетичен риск за болестта на Алцхаймер, съчетан с нисък ИТМ, са по-склонни да развият невродегенеративното заболяване в рамките на 24 месеца в сравнение с участниците с по-висок индекс на телесна маса.

„Смятаме, че има взаимодействие между генетиката и ниския ИТМ, като наличието на двата рискови фактора предизвиква увреждания в определени мозъчни региони, увеличаващи вероятността от развитие на болестта на Алцхаймер.“, коментира Йена Муди, студент по психология в Държавния университет в Охайо.

Ефектът от връзката между ИТМ и генетичния риск е значителен дори след като се вземе предвид наличието на два протеина - бета-амилоид и тау (основни биомаркери на болестта на Алцхаймер). Взаимодействието между тях е по-силно при мъжете, отколкото пир жените, но са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърди тази констатация, споделят изследователите.

Определяне на рисковите фактори – път към нови възможности за превенция

Тъй като мозъчните промени могат да се появят много преди симптомите на когнитивно увреждане, по-доброто разбиране на множеството рискови фактори за заболяването може да отвори вратата за по-добри възможности за превенция.

„Ако можем да идентифицираме хората с по-висок риск преди появата на симптомите, ще можем да приложим интервенции и техники за превенция, за да забавим или предотвратим прогресията.“, споделя Муди.

Към днешна дата учените предполагат, че превантивните мерки включват поддържане на здравословно тегло, диета, и участие в дейности, които намаляват възпалението и насърчават нормалното функциониране на невроните в мозъка.

*Moody N Jena, (2021). “Body Mass Index and Polygenic Risk for Alzheimer’s Disease Predict Conversion to Alzheimer’s Disease”. The Journals of Gerontology: Series A. Ohio State University