Тайните на природосъобразното хранене

Природосъобразното  хранене  не  е  диета,  то  е  начин  на  живот!  Човекът  е  произлязъл  от  човекоподобни  маймуни,  които  са  били  плодоядни  животни.  Плодовете  са  храни,  които  почти  не  се  нуждаят  от  храносмилане,  защото  съдържат  несложни  въглехидрати,  белтъчини,  мазнини  и  др.  Следователно,  храносмилателната  система  на  човека  е  с  ограничени  възможности.  Въпреки  това  съвременният  човек  е  най-всеядното  същество  на  планетата,  като  приема  множество  трудно  смилаеми  и  несвойствени  за  него  храни,  особено  произвежданите  от  съвременната  хранителна  промишленост.  Това  противоречие  е  причината  за  относително  краткия  и  нездрав  човешки  живот.

 По  своята  химическа  природа  хранителните  вещества  са  основно  два  вида:  въглехидрати  и  белтъчини.  Смилането  на  въглехидратите  протича  най-пълно  под  действието  на  алкални, а  на  белтъчините  -  под  действието  на  киселинни  храносмилателни  сокове.  В  условията  на обичайното  хранене,  при  което  безразборно  се  смесват  всякакви  хранителни  вещества,  в  един  обяд,  закуска  или  вечеря  може  да  се  консумират  едновременно  от  двата  вида  основни  храни,  например:  месо  /белтъчна  храна/  и  хляб  /въглехидратна  храна/.  Храносмилателната  система  разпознава  едновременно  постъпилите  два  вида  основни  хранителни вещества  и  едновременно  произвежда  от  двата  вида  храносмилателни  сокове.  Те  обаче  са  с  противоположна  химическа природа  и  постепенно  взаимно  се  неутрализират,  активността  им  намалява  и  изчезва  преди  храносмилането  да  завърши.  Храносмилателният  процес  се  удължава  до  8  часа  и  повече,  което  дава  възможност  на  попадналите  с  храната  микроорганизми  да  предизвикат  процеси  на  ферментация  и  гниене,  при  които  се  образуват  токсини  /отрови/.  Настъпва  самоотравяне  на  организма.  За  да  се  освободи  от  токсините  той  изразходва  около  30  %  от  жизнената  си  енергия.  Поради  ограничените  възможности  на  отделителната  система,  част  от  токсините  и  неразградените  хранителни   вещества  остават  в  организма,  отлагат  се  в  ставите,  в  тлъстините  и  по  органите . Резултатът  е  замърсена  вътрешна  среда .
 

   Лошото  храносмилане  не  осигурява  достатъчно  енергия  на  организма.  Недостигът  на  енергия  се  усеща  от  мозъка  като  глад.  Освен  това,  отровите  увреждат  хормона  лептин,  който  се  излъчва  от  мастните  клетки  за  да  съобщят  на  мозъка,  че  повече  храна  не  е  необходима.  Така  сигнал  за  ситост  не  постъпва   в  него.  Всеки  път  човекът  яде  до  преяждане  и  затлъстява!  При  такова  хранене  и  най-здравият  организъм  до  30 - 40  годишна  възраст  изразходва  своя  жизнен  ресурс, изтощава  се  и  започват  здравословните  му  проблеми!  
          Да  се  върнем  назад  към  присъщото  ни  хранене  само  с  плодове  е  невъзможно.  Съвременният  интензивен  живот  се  нуждае  от  повече  енергия,  отколкото  плодовете  могат  да  ни  осигурят.  Като  задоволителен  изход  от  това  положение  се  препоръчва  разделното  хранене,  комбинирано  с  балансираното  хранене.

 РАЗДЕЛНО  ХРАНЕНЕ .    Установено е, че когато на едно  ядене се приеме само въглехидратна храна, за да се смели, тя престоява в стомаха около 3 часа, а когато се приеме само белтъчна храна, престоява в стомаха около 4 часа.  При разделното хранене на един прием се консумират храни само от единия вид, като след изтичане на времето за престой в стомаха, може да се консумират храни от другия вид. По този начин, отделените храносмилателни сокове са само от един вид, няма неутрализация и храносмилането протича докрай. Образуването на токсини е незначително. Спестява се жизнена енергия. Тази спестена енергия е достатъчна за организма сам да се лекува и да поддържа нормално здравословно състояние. Следователно, чрез разделното хранене се борим с причината за болестите - самоотравянето на организма.
          Въглехидратните храни са: пшеница, ръж, овес, ечемик, ориз, царевица и техните производи: брашна, хляб, тестени изделия; нишесте, захар, захарни изделия, картофи, кестени, пчелен мед, подсладени безалкохолни  напитки и др. При консумацията на храни, съдържащи скорбяла /хляб, ориз, картофи и др./  в процеса на сдъвкването тя претърпява частично разграждане на по-низши захари под действието на слюнчения ензим птиалин . Той е активен в неутрална и слабо кисела среда, затова в такива случаи , трябва да се избягват  силно подкислени  салати, супи, сосове, напитки и др. Това предварително разграждане е много важно за пълното `и смилане в тънките черва, където под действието на панкреатичния ензим амилаза се получава амилоза /вид захар/, а тя под действието на набор ензими се хидролизира /разпада/ до D-глюкоза -енергийната храна на всичко живо. А сега, няколко думи и за меда. Той е напълно смляна  храна, за усвояването на която не се разходва жизнена енергия и престоят му в стомаха е само петнадесетина минути. Трябва да се приема само на празен стомах, да не се използва за подсладител на „мъртви" /денатурирани храни/ и, не се допуска загряване над 41 градуса по Целзий, защото се образуват в него вредни вещества и се разрушават ценните му ензими. Може да се смесва само с плодове, плодови сокове и студени чайове. Едно скорошно откритие на Калифорнийския университет в Сан -Франциско показа, че човешкият организъм не притежава ензимна система за метаболизма /усвояването/ на фруктозата - плодовата захар от всички  клетки, както е при глюкозата. Фруктозата може да се метаболизира само в черния дроб, като се превръща в мазнини, следователно е отрова! Мазнините трудно напускат черния дроб, той затлъстява и се разболява. Медът съдържа почти по равно глюкоза и фруктоза .  Затова когато  консумираме само мед, за да предотвратим вредното въздействие на фруктозата, трябва да прибавим в него известно количество фибри, например чаена лъжичка пектин към две до три супени лъжици мед. Така, най-много до три пъти на ден, според дневната доза за пектина. Фибрите сорбират /поглъщат/ фруктозата и я пренасят транзит до дебелите черва. Ако тук микрофлората е нетипична за човека /колибактерии, гнилостни бактерии/ отпадните им продукти са трупни отрови: амини, органични киселини, индол, скатол, меркаптан, сероводород и др. Ако микрофлората е типична за човека /млечнокисели бактерии/ отпадните им продукти са млечна киселина, въглероден диоксид и водород. Освен това млечнокиселите бактерии отделят фитонциди, които заедно с млечната киселина и въглеродният диоксид подтискат развитието на вредните микроорганизми, попаднали в дебелите черва. Аналогично действие в храносмилателната система оказват и другите видове фибри като целулозата, суровите влакнини и др. Древните хора са поемали дневно от 100 до 300 г фибри, а съвременните едва около 12 г , защото употребяват предимно рафинирани храни.  Обикновената захар при хидролизата си под действието на ензима инвертаза се разпада на глюкоза и фруктоза, затова употребата `и трябва значително да се ограничи. Същото се отнася и за продуктите, съдържащи глюкозо-фруктозен сироп.  
          Белтъчните храни са:  месо, риба, птици, яйца, мляко и млечни произведения /без млечното масло/,  ядки, фасул, леща, грах, нахут, соя, фъстъци, патладжан, слънчогледови и тиквени семки и др. Белтъчните храни и ястия не се ядат с хляб /може със зеленчукова салата/, млякото не бива да се подслажда, а белтъчните продукти не бива да се готвят с картофи, ориз, кестени, брашно и други добавки, съдържащи въглехидрати. Допускат се малки количества брашно, ориз и фиде като подправки.
          Бирата е подходяща напитка за въглехидратни храни и  ястия, а сухото вино /без остатъчна захар/ - за белтъчни такива. Кока-колата и пепси-колата са неподходящи както за белтъчни, така и за въглехидратни храни, защото съдържат несъвместими с белтъчините захари и вредните за птиалина фосфорна или лимонена киселина.
          Колкото едно ястие се състои от по-малко съставки, толкова е по-лесно смилаемо и е по-безвредно!
          Ето няколко примера за неправилно съчетаване на храните: пълнено животно с оризова плънка - месото е белтъчина, а оризът е въглехидрат и са несъвместими от гледище на разделното хранене, крем карамел - млякото и яйцата са белтъчини, а захарта е въглехидрат, мляко с ориз подсладени със захар, баници с яйца, сирене, извара или месо, сандвич с колбас, пица с месо или сирене, скара с гарнитура от ориз или картофи, шоколад, бисквити, торта, филия хляб намазана с пастет или мед. Защо медът и хляба са несъвместими? - Нали са все въглехидрати! Ето защо. Стомахът не е мелница, където материалът се дроби и се  разбъква, а е реактор, в който храната се наслоява по реда на постъпването си. В същия ред тя го напуска след като завърши храносмилането и на най-сложния и затова най-трудносмилаемия компонент /част/ на поетата храна. Природно смлените храни, които съдържат предимно низши /прости/ белтъчини и въглехидрати, каквито са медът и плодовете, ако се приемат като десерт, последни ще напуснат стомаха след поетите основни ястия. Престоят им ще е толкова продължителен, а те са и лесно усвоими, че ще бъдат изконсумирани от намиращите се в стомаха микроорганизми, ще ферментират, а може и да загният с образуване на токсини. От този природен еликсир ще останат само отпадните продукти на микробите! Затова медът и плодовете трябва да се ядат на гладно , за да напуснат стомаха преди в него да постъпи трудно смилаема храна - медът и пъпешът - 15 мин, другите плодове - 30 мин, а бананите - 60 мин преди основното хранене. На това се основава съображението медът да не се яде с хляб, защото докато се смели хлябът, медът ще се превърне в отрова. Подобен случай има и при белтъчините, които са голям раздел органични съединения. Някои от тях значително се различават по скоростта на разграждането си и може да се групират според нея: месо и месни произведения; риба и рибни произведения; мляко, млечни произведения и яйца; варива; ядки и т.н., които не е добре да се смесват. За съжаление, почти всички готови хранителни стоки са неправилно съчетани от гледна точка на разделното хранене. Не е случайно, че в държавите с развита хранителна индустрия живеят болни нации, за които е присъщ метаболитният синдром: затлъстяване, диабет тип 2, липидни проблеми, хипертония, съдови болести, дегенеративни изменения, понижен имунитет и какво ли не още!
          Мазнините и всички зеленчуци може да се съчетават както с въглехидратни, така и с белтъчни продукти. Яйчният жълтък и сланината се считат за мазнини - може да се ядат с хляб. Топлинно обработените зеленчуци са по-трудно смилаеми. Някои от техните съставки са денатурирани  /пресечени/, не са вече пълноценен източник на енергия, напротив, за да се подготват за смилане, организмът изразходва част от готовите си енергия и реактиви. По същата причина и плодовете не са пълноценна храна след топлинна обработка. Узрелите домати са плодове. Само за тях се допуска топлинна обработка, защото така се улеснява извличането на ликопина, червеният пигмент /багрило/, който намалява опастността от съдови проблеми. При замразяване, поради отделяне на водата от сухото вещество в отделни кристали, в плодовете и зеленчуците също настъпват подобни промени на денатуриране.  Оттук изпъква значението на суровоядството. Суровата храна, като плодове, зеленчуци,  кореноплоди, ядки, покълнали семена, овесени ядки, мед и др. трябва да съставляват ¾ от дневното меню на човека, за да бъде в хармония със своята природа.

  За да подобрим храносмилането си, можем да използваме по-силните ензими на някои микроорганизми. Например, само до тригодишна възраст човекът произвежда сирищен фермент за разграждане на казеина - основният белтък на млякото. След тази възраст хората трябва да избягват консумацията на прясно мляко, а да предпочитат млечните произведения, получени чрез млечнокисела ферментация: киселите млека, узрелите меки и твърди сирена, киселата извара, киселата сметана, кефира, кумиса и др. В тези продукти белтъчините са разградени , смлени от млечнокиселите бактерии и са станали лесно усвоими. Друг пример, при втасването на тестото за хляб, скорбялата се разгражда на по-нисши захари от ензимите/ферментите/ на дрождите в маята. Така тя става по-лесно усвоима. И в двата случая организма  изразходва по-малко енергия и реактиви за храносмилане. Полезните микроорганизми може да се използват и в живо състояние, като се консумират продукти, в които те са в лаг-фаза /състояние на бурно размножение/. Източници на дрожди могат да бъдат ферментиращи нискоалкохолни „вина": шипково вино, крушовица, плодово вино, медовина, гроздов резняк, вино от цветове на акация или черен бъз и др. Млечнокисели бактерии може да се поемат от киселото мляко, ферментиращата суроватка, ферментиращите туршии и киселото зеле - армеята. Последните в ограничено количество заради солта. След отмирането на микроорганизмите в храносмилателната система , те лизират /разтварят се/, техните ензими се освобождават и продължават да действат благотворно на  храносмилането.

  Ефектът от разделното хранене може да се унищожи ако се допусне преяждане, при което се приема повече храна, отколкото храносмилателната система може да преработи. В резултат от това, храносмилането е непълно, удължава се прекомерно и се създават условия да започнат процесите на ферментация и гниене. И в този случай се получават отрови. За да се предпазим от преяждане не можем да разчитаме на усещането си за ситост. По физиологични причини /хормонна регулация/ сигналът за ситост закъснява с около 15 - 20 минути - време, достатъчно за да преядем. Трябва да си изработим усет за необходимото ни количество храна. Добре е да ставаме от масата малко гладни. След няколко минути усещането за ненаситеност ще изчезне.

          Много е важно, приемането на храната да не става безразборно във времето. Тя се консумира без здравословни проблеми от 12 часа на обяд до 20 часа вечерта. Ако това условие не се спази, се нарушава правилното протичане на отделителния процес, при който се изхвърлят отпадните продукти от жизнената дейност на всички клетки в организма. Те също са отрови. Пътят им е от клетките, през кръвоносната система до отделителната система: бъбреци, кожа, бели  дробове, а времето за това е приблизително от 4 часа сутринта до 12 часа на обяд. Ако през този интервал се приеме храна, част от енергията ни, чрез кръвта се пренасочва към храносмилателната система, с което очистителният процес се затруднява, става непълен и дори може да се прекрати. Отровите остават в организма! Затова най-добрата закуска е липсата на закуска. Ако все пак сутрин усещате недостиг на енергия, в този интервал приемайте само пчелен мед или плодове, защото са смляна храна. Така ще отключите депата, където вчера е натрупана енергията, необходима ни днес, под формата на аденозин трифосфат - АТФ, без да се пречи на отделителния  процес.

   Водата не е хранително вещество, но има отношение към енергийния баланс на организма. Тя съществува в много енергийни модификации, но само една е годна да поддържа жизнените процеси в живите клетки. Такава вода можем да получим от топящ се лед и от сочни плодове и зеленчуци. Тя е с кристална структура и е биологично активна. Когато пием изворна или водопроводна вода, организмът изразходва енергия за да я превърне в биологично активна. Към енергийния баланс има отношение и нашето зрение. То се осъществява с помощта на специфично вещество, за чийто синтез се изразходва около половината от жизнената ни енергия!

          БАЛАНСИРАНО  ХРАНЕНЕ.  При храносмилането храните се разпадат до най-малките си съставни части: въглехидратите до монозахариди, а белтъчините до аминокиселини. Ако организмът използва тези разпадни продукти като източници на енергия, те се подлагат на ензимно нискотемпературно горене. Отпадните продукти от това горене може да  имат киселинна или алкална реакция т.е. да го подкисляват или да го  алкализират на клетъчно ниво. За здравословното функциониране на организма трябва да се поддържа киселинно-алкално равновесие /баланс/. Това равновесие се получава когато се консумират 20% киселинообразуващи и 80% алкалообразуващи храни. Не смесвайте понятието киселинообразуващ с понятието кисел. Лимонът е кисел на вкус заради лимонената киселина, но е алкалообразуваща храна.

  Киселинообразуващите храни са: месо, включително месни бульони и супи, риба и морски дарове, твърди сирена, яйца, всички видове зърнени храни като пшеница, ориз, овес, ечемик, царевица, елда /без просото/ и всички техни производни като хляб, брашна, особено бялото брашно, зърнени каши, всички видове захари и продукти, които ги съдържат, в това число и напитки,бобови храни - зрял и зелен фасул, леща, зрял грах, нахут, фъстъци и фъстъчено масло, орехи и други ядки /без бадемите/, мед и топлинно обработени плодове и зеленчуци.

•  Алкалообразуващите храни са: всички сурови и сушени плодове, всички сурови зеленчуци, в това число пресен  зелен грах.  Само картофите топлинно обработени, но консумирани с корите.
•  Неутралните храни са: прясно и пастьоризирано мляко, кисели млeка, сметана, кефир, меки сирена и извара, и мазнини /без маргарина/.
•  След изложеното дотук стават по-разбираеми правилата на природосъобразното хранене:  
•   Не консумирайте едновременно белтъчни и въглехидратни храни,
•   Между храненията с различни по вид храни осигурявайте интервал от 4 до 4,5 часа или поне 2 часа. Не допускайте случайни, безредни „похапвания",
•  Употребявайте предимно пълнозърнени храни заради фибрите,целулозата,
•   Плодовете и медът консумирайте само на гладно, без загряване, 30 мин преди хранене. Медът задължително с фибри или с плодове защото съдържат  фибри,
•    Заменяйте сутрешната закуска с плодове и мед,
•    Добре е храненето да започва със сурови зеленчуци. Така се избягва появата на световъртеж след нахранване,
•    Приемайте повече „жива" вода от сочни плодове и зеленчуци или от топящ се лед,
•    Избягвайте напитки  и храни  подсладени с фруктозо-глюкозен сироп,
•    Употребявайте приблизително 80% „жива" храна /сурови плодове и зеленчуци/ и  20% концентрирани храни в дневното меню,
•    Не преяждайте,
•    Яжте само когато сте гладни,
•    Ограничавайте натоварването на зрението със светлинни обекти.

  Когато човек живее по тези правила, може да си позволява от време на време еднократни нарушения, без заплаха за здравето, когато попадне в компания или по празници. В такива случаи винаги се усеща дискомфорт! - Не прекалявайте.
 Практикуването на разделното хранене, което се осъществява само с правилното съчетаване на използваните храни е по-евтино от неразделното, защото от храната се извличат повече енергия и градивен материал. Яде се по-малко, щади се храносмилателната система и организмът. Употребяват се по-малко медикаменти и се спестяват лечебни процедури.
   Абсолютното здраве е невъзможно, панацеи няма! Въпреки това, ще  се радваме на добро здраве ако следим и прилагаме достиженията на науката за храненето, която постоянно се обогатява. Така ще имаме по-качествен живот. На всяка възраст и от всяко състояние може да се започне!