Токсичната работна среда увеличава трикратно риска от депресия

Според едногодишно австралийско проучване на населението работниците на пълен работен ден, наети от организации, които не успяват да дадат приоритет на психичното здраве на служителите си, са с трикратно повишен риск от развитие на депресия.

И докато прекалено дългият работен ден е рисков фактор за сърдечносъдови заболявания и инсулт, лошите управленски практики представляват по-голям риск от депресия*, установяват изследователите.

Климатът на работното място оказва влияние върху психичното здраве

Изследването на Университета в Южна Австралия, публикувано на 23 юни 2021 г. в списанието „British Medical Journal“, се ръководи от Обсерваторията за психосоциален климат на работното място към UniSA – първата в света изследователска платформа, изследваща психичното здраве и безопасността на работното място.

Психосоциалният климат на работното място (PSC) е терминът, който описва управленските практики и системи за комуникация, които имат за цел да защитят психичното здраве на служителите.

Водещият автор, д-р Ейми Задов, казва, че проблемите с психичното здраве на работното място могат да се проследят до лоши управленски практики, приоритети и ценности, които са свързани с високи изисквания и ниски ресурси.

„Доказателствата показват, че компаниите, които не възнаграждават своите служители за добре свършената работа и налагат неразумни изисквания и ограничения на работното място, излагат персонала на много по-голям риск от депресия.“, споделя д-р Задов.

Според международно известния експерт по психично здраве на работното място проф. Марийн Долард проучването установява, че независимо от факта, че ентусиазираните и отдадени служители са ценени, дългият работен ден може да доведе до депресия. Друг извод от изследването е, че мъжете са по-склонни да изпаднат в депресия, ако на работното място не се обръща достатъчно внимание на психичното здраве.

Какви са последиците от лошия климат на работното място?

Поради глобалната тежест на депресията, която засяга около 300 милиона души по света и не показва признаци на отслабване въпреки наличните лечения, в последно време се обръща повече внимание на лошата работна среда, която може да допринесе за проблема.

Увеличаващите се случаи на бърнаут и тормоз на работното място също са свързани с неспособността на компаниите да насърчат психичното здраве на работниците.

Втора статия, публикувано по-рано този месец в списанието „European Journal of Work and Organizational Psychology“, разкрива, че лошият PSC е важен предиктор за тормоз и емоционално изтощение.

Липсата на разговори със служителите и синдикатите по въпросите за психичното здраве и безопасността на работното място и слабата подкрепа за предотвратяване на стреса е свързана с лошия психосоциален климат в компаниите, се казва в статията.

Учените откриват също, че тормозът на работното място може не само да повлияе негативно на жертвата, но и на извършителя и свидетелите. Не е необичайно всички служители да изпаднат в бърнаут.

„В това проучване изследвахме също тормоза в групов контекст и причината за него. Понякога стресът е причина за тормоз и в най-лошите случаи той може да се определи като приемливо поведение за другите членове на екипа. Важно е да се знае, че тормозът може да се предвиди от ангажимента на компанията към психичното здраве на служителите и по този начин да бъде предотвратен.“, казва проф. Долард.

Глобалните разходи за тормоза на работното място и проявите на бърнаут сред работниците са значителни, изразяващи се в отсъствия от работа, лоша ангажираност в работния процес, отпуск по болест и ниска производителност.

*Zadow Amy et al. Predicting new major depression symptoms from long working hours, psychosocial safety climate and work engagement: a population-based cohort study. British Medical Journal. 2021.