Храните и мозъчната дейност

  Общоизвестно е кои храни по какъв начин се отразяват на фигурата. Малцина обаче знаят как храната влияе на мозъчната дейност. Факт е, че подходящите хранителни продукти са в състояние да подобрят паметта и концентрацията ни.

  Гроздовата захар и шоколадът помагат при писмени изпити, сутрешното кафе ободрява, орехите и ядките са добри за мозъка - това са част от по-известните съвети. Но те далеч не са единствените. Изследователи отдавна проучват кои хранителни продукти въздействат на нервната система и мисленето.

  По-умни чрез правилно хранене

  Желанието да си набавим хапче, което да ни направи всеможещи и всезнаещи, засега остава неизпълнимо. И все пак има множество възможности да се подобри дееспособността на мозъка - в краткосрочен или дългосрочен план.

  Мозъкът постоянно се променя. Едни нервни клетки отмират, други се видоизменят. Процесите на обмяната на веществата, които играят съществена роля в този процес на промени, все още не са достатъчно комплексно изследвани. Принципно казано обаче много от тези процеси могат да бъдат повлияни чрез храненето.

  Факт е, че мозъкът се нуждае от огромно количество енергия, която си набавя под формата на въглехидрати. Затова закуската е от особено значение, защото тя следва продължителната фаза на неприемане на храна през нощта. Пълнозърнестият хляб и мюслито съдържат бавно разграждащи се въглехидрати. Те осигуряват за продължителен период постоянно висока енергия, за разлика от бързо разграждащите се въглехидрати, които се съдържат в тестените храни и шоколада. Следователно, ако се нуждаем от бърз приток на енергия, трябва да търсим помощ от шоколада и хлебните изделия.

  Без витамини сме загубени

  Мозъкът обаче се нуждае и от микроелементи, минерали, витамини, аминокиселини и мазнини. Тяхното наличие дава възможност на мисловния ни център да функционира правилно. По време на процесите на обмяна на веществата в мозъка възникват и отпадни продукти - така наречените свободни радикали. Витамините и микроелементите помагат за обезвреждането на тези отпадни продукти. Те играят ролята на ловци на свободни радикали, действайки като "антиоксиданти".

  За функционирането на мозъка особена роля играят витамините от групите А и B. Витамин А е считан за витамин на растежа, а витамин B1 играе роля за развитието на нервната система. Недостигът на витамин B1 предизвиква умора и безинициативност. В резултат на това страдат паметта ни и способността ни за концентрация.

  Недостиг на витамин B12 пък може да предизвика заболявания на нервната система. Най-много витамини се съдържат в плодовете и зеленчуците, а други добри "ловци на свободни радикали" можем да си набавим от ядките. С тяхна помощ мозъкът може да гради нови структури и да запазва наличните.