Червено месо: доказани рискове и малкото известни ползи

Червеното месо остава един от най-дискутираните хранителни продукти в науката за здравето. Докато редица мащабни изследвания през последните години свързват честата му консумация с редица заболявания, друга част от данните сочат, че пълното му изключване от менюто също крие рискове. Балансът, а не крайностите, изглежда е ключът към здравословното хранене.

Основни доказани вреди

• Ускорено биологично стареене – учени от Университета в Глазгоу установиха, че честата консумация на големи количества червено месо повишава нивата на фосфор в кръвния серум, което ускорява биологичното стареене и натоварва бъбреците.
• Сърдечносъдови заболявания, диабет и рак – изследване на Харвардския колеж по обществено здраве, обхванало над 120 000 души, показва, че рискът нараства с 13% при всяка допълнителна порция необработено червено месо дневно и с до 20% при обработено месо.
• Рак на дебелото черво – проучване на Университета в Лийдс сред над 32 000 жени за период от 17 години установява, че жените на предимно растителна диета имат най-нисък риск от колоректален карцином, докато консумиращите основно червено месо попадат в най-рисковата група.
• Рак на гърдата – изследване сред 88 000 жени в Харвард открива близо 7 допълнителни случая на 1000 жени за 20 години сред честите консуматорки на червено месо, като заместването му с бобови растения, риба или птиче месо намалява риска.
• Ендометриоза – анализ на данни от над 81 000 жени, проведен от Изследователския център „Фред Хътчинсън", свързва редовната консумация на червено месо (две или повече порции седмично) с до 56% по-висок риск от ендометриоза, вероятно заради повишаване на нивата на естроген.
• Увреждане на сърцето от карнитин – американски учени идентифицират карнитина, съдържащ се в червеното месо, като допълнителен фактор за сърдечни увреждания, независимо от наситените мазнини.
• Съкратена продължителност на живота при преработени продукти – шотландско изследване, публикувано в The Independent, свързва евтините, силно преработени месни продукти с увреждане на теломерите – защитните участъци на хромозомите, свързани със стареенето, сърдечните заболявания, Алцхаймер и рака.

Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация класифицира преработените меса (бекон, наденици, шунка) като доказан канцероген за човека, а необработеното червено месо – като вероятен канцероген, което поставя тези продукти сред факторите с най-сериозна научна обоснованост за връзка с онкологични заболявания.

Възможни ползи

• Не всички данни са еднозначно негативни. Изследване на Университета „Дийкин" в Австралия сред 1000 жени установява, че тези, консумиращи по-малко от препоръчваното количество червено месо, имат двойно по-висок риск от депресия и тревожност в сравнение с придържащите се към препоръчителните норми – връзка, която остава непроменена дори след отчитане на социоикономически фактори, тегло, тютюнопушене и активност.
• Червеното месо е и един от най-добре усвоимите източници на желязо. Проучване на Кралския колеж в Лондон, базирано на ДНК анализ на над 48 000 души, установява, че ниските нива на желязо повишават риска от сърдечносъдови заболявания, докато по-високите нива са свързани с по-нисък риск от коронарна болест на сърцето.
• Канадско изследване на Университета „МакГил" отбелязва и неочакван психологически ефект – гледането на образи на месо намалява агресивността при мъжете, вероятно заради подсъзнателна асоциация с хранене в кръга на семейството.

Препоръчителни количества

Здравните власти във Великобритания препоръчват консумацията на червено и обработено месо да не превишава 70 грама дневно. Учени от Оксфордския университет са предлагали в годините и въвеждането на данък върху месото – мярка, за която твърдят, че би могла да предотврати хиляди смъртни случаи годишно, но която среща сериозна съпротива заради риска да натовари непропорционално домакинствата с по-ниски доходи.

Данните сочат, че не самото червено месо, а количеството, качеството и начинът на преработка са решаващи за здравето. Ограничаването на преработените продукти, избягването на евтини силно обработени меса и придържането към умерени количества качествено месо, съчетани с разнообразна диета, остават най-обоснованата от науката препоръка.