Честият прием на антибиотици в детството повишава риска от синдром на раздразненото черво

Ново проучване разкрива, че приемът на антибиотици от ранна детска възраст увеличава риска от синдром на раздразненото черво на 24 години. Колкото по-често се е подлагал на антибиотично лечение човекът, толкова по-голям е рискът.

В настоящото изследване се разглеждат данни за 2853 участници от Швеция. Учените събират информация за издадените рецепти с антибиотик от шведския регистър на лекарствата за периода от 2025 г., когато те са били на възраст от 9 до 11 години, до 23-ата година, или една година преди да бъде направено изследване за синдром на раздразненото черво.

Екипът проследява дали доброволците са били лекувани с антибиотици, колко често се е случвало това и какъв вид антибиотик им е бил предписван.

По-чест прием на антибиотици, по-висок риск от синдром на раздразненото черво

На 24-годишна възраст 10% от участниците са развили храносмилателното нарушение, като почти 80% от тях са жени. 87,8% от пациентите със синдрома са приемали антибиотици по време на изследвания период. От тези, които са здрави, с антибиотик са лекувани 80,2%.

След като коригират резултатите спрямо пол и социално-икономически статус, се оказва, че пациентите, приемали антибиотик, са 1,5 пъти по-застрашени от IBS. Рискът се повишава правопропорционално на честотата на прием на антибиотици. Доброволците, приемали антибиотици 1-2 пъти, са изложени на 1,3 пъти по-висок риск, а тези, които са ги приемали 3-5 пъти – на 1,6 пъти по-висок риск.

На втория етап от проучването екипът установява, че, от всички видове антибиотици, тетрациклините и цефалоспорините крият най-голям риск от синдром на раздразненото черво, дори след коригиране спрямо фактори като пол и социално-икономически статус. Един прием на тетрациклини е свързан с 1,4 пъти по-висок риск от IBS, а 3 до 5 приема на цефалоспорини – с 6 пъти по-висок риск.

Водещият автор д-р Джесика Сьолунд споделя, че изследването е важно за изясняване връзката между антибиотиците и храносмилателното нарушение.

Връзка между нарушения чревен микробиом и синдрома на раздразненото черво

Въпреки че учените не разглеждат причините за връзката между антибиотичното лечение и IBS, едно от възможните обяснения е свързано с чревния микробиом. Сьолунд пояснява: „Старите проучвания показват, че антибиотиците променят трайно чревния микробиом. Понякога той не може да се възстанови години наред. Колкото по-често човек ги приема, толкова по-сериозни са последиците за здравето.“

Специалистът допълва, че предстоят по-мащабни и дългосрочни изследвания, които да покажат дали синдромът се развива след прием на лекарствата и до каква степен времето на прием и видът на антибиотика имат значение.
„Надяваме се чрез по-задълбочен анализ на инфекциите, възможните съпътстващи заболявания и някои психологически фактори да разберем повече за връзката между антибиотиците и IBS.

Роля на антибиотиците

Сьолунд подчертава, че е особено важно да се постигне баланс между ключовата роля на антибиотиците и предпазливото им предписване. „Антибиотиците остават важна, а понякога и основна, част от лечението на бактериални инфекции. Нашите резултати нямат за цел да откажат лекари и пациенти от тях, защото има случаи, когато те наистина са единствената възможност. По-скоро искаме да покажем какви са дългосрочните негативни ефекти от честия им прием и да напомним, че не бива да се предписват с лека ръка“, казва тя.