Депрограмиране от религиозни общества и култове - Севда Маринова, психолог

Канадската организация за изучаване на култовете "Инфо-култ" в началото на 90-те години формулира следната дефиниция за едно от понятията на деструктивните общества и култове „секта“: "Секта е религиозна манипулативна група, която експлоатира членовете си и може да им причини психологическа, икономическа и дори физическа вреда. Групата диктува характера на поведението, мисълта и емоциите. Различни техники на манипулация се използват, за да направят новия приятел лоялен и покорен приятел. Култовете и сектите са склонни да скриват истинската си природа и цел чрез подвеждащи и измамни действия, предназначени да примамват нови хора.“

Според Морис Уест, култът е: „група или движение, където се проявява изключително отдаване или вярност към човек или идея, използвани за неетични, манипулативни и принуждаващи техники за убеждаване и контрол. Култивира се нетолерантност към вярванията на другите, заедно със сурова дисциплина за правене на пари за култа. Членовете нерядко са карани да работят до пълно изтощение, вменява се чувство за вина и се поставя под съмнение и под въпрос тяхната преданост, ако не донасят достатъчно финанси. Внушава се, че учението на гуруто е „истината“, която не бива да се поставя под съмнение и е единствената спасителна концепция“.

Деструктивно влияние

Контролиращите религии препоръчват „ценното в миналото“ (преди хилядолетия) за ценно сега и в бъдеще, обикновено ограничават достъпа до информация за света и алтернативните възгледи, така че членовете на такива общности бързо стигат до заключението, че техният светоглед е единственият възможен. Всичко, което излиза извън рамките на техния свят, се възприема като греховно и враждебно. Хората през далечните векове възприемали представата, че зад добрите или користни деяния на човека стоят съответно добри или зли духове, като мотиватори, които тласкали хората в действията им. Тази архаична представа се основава главно на липсата на разбиране на човешката психика и поведение, поради ограниченото познание в тези насоки, което хората са имали в онези времена. Абстрактният бог няма свой образ и разказите за контакта на предците и пророците се превръщат в мистична „истина“.  

Космическият смисъл, осигурен от религиозните светогледи позволява огромен брой интерпретации за целта на отделния човешки живот, някои доктринерски, други изразено творчески. Космическите религиозни вярвания са били основна част от системата на убеждения приблизително до преди 300 години. От онзи период насам тези становища са подложени на яростни атаки както от напъпващата научна нагласа, така и от Кантовото усъмняване в съществуването на фиксирана обективна реалност. Съвременните „светски“ хора са изправени пред задачата да открият смисъл в живота без външен фар. Смисъл, който да е достатъчно солиден, за да поддържа живота. И разбирането, че човек е сам и сам трябва да създаде собствения си смисъл.     

Преходът от дълбоко вярващ в убеден атеист е много радикално преживяване на социална трансформация. Любознателният ум може да бъде насочен към друг канал. Атеизмът е най-болезнената точка за „бог“. Гарантираният вечен живот се приземява в реалността, където всички сме смъртни и земният живот започва отново с явление, наречено "приземяване от средновековието".      

Проблемът

Мисионерите са главната "ударна сила" на религиозните структури. Обучавани, те изпълняват команди като бойци на фронт, който представлява операция за привличане и вербуване на нови последователи и техните пари. Целта върху мисионерите е да развиват месиански комплекс, в който виждат себе си като спасители на изпаднали в беда, обучени да „помагат“. Религиите ни представят невидим свят на съществуване и често ни занимават с бъдещето, а науката изследва и ни представя видимия свят, живеейки в настоящето.  Живеем в ерата на науката, в която вярванията би трябвало да се коренят в непоклатими доказателства и емпирични данни. Представа за причинно-следствена връзка, уважение към доказателства и логична последователност, щипка любопитство и интелектуална почтеност, склонност да правим подлежащи на проверка прогнози.  

Науката, която изучава и изследва религиозния феномен разкрива опознавателни знаци, които критикуват естеството му. С различаване на конструктивно и деструктивно психологическо влияние се определят признаците и критериите на психологическо насилие и влияние. В понятията „традиционна религия, църква, секта, култ, религиозно движение, религиозна група, общност“ ще използвам единното за всички тях „религия“, тъй като това понятие определя съзнание, което е извън всекидневното мислене и поведение. Една разнородна колекция от организации, предлагащи някакъв отговор на въпроси от философско и екзистенциално естество, но близки и сродни по съдържание.

Способност е на науката да разкрепостява мисълта и да носи удовлетворение на психиката. Когато изучаваме околния свят без страх, вина и други насадени емоции, информацията минава през съзнанието и оформя нормално мислене. Но при религиозното мислене съзнанието се стеснява от силния стрес на нарочно предизвикани негативни емоции и оформя неправилно мислене като теория на съществуването. Особено, когато се препоръчват ненужни поведения като страдание, аскетизъм, мъченичество, религиозен тероризъм в името на бог и др. В основата на генезиса на религиозната мисъл е мистичното въображение. Човешката мистична мисъл проектира човешки качества върху целия космос. Така, по пътя на асоциациите, хората възприемали в миналото природата, елементите и небесните тела като разумни същества подобни на хората, но в различни форми. Щом хората имали воля, значи и природните елементи имат. Щом хората могат да се ядосват и да се радват, да наказват и да прощават, значи и елементите могат. Както и вулканите, бурите, земетресенията, боговете на сезоните, на плодородието, на късмета. Така невидимото е представено  чрез ритуално поведение и е било интимно обвързано с ежедневието на човешкия живот.

Американският научен писател и основател на дружество „Скептик“ Майкъл Шърмър пише в книгата си „Вярващият мозък“: „Системите на вярванията са мощни, широко разпространени и издържливи. Посветил съм кариерата си да разбера как вярванията се раждат, оформят, подхранват, подсилват, предизвикват, променят и унищожават.“ И тридесет години той посвещава на това, как и защо вярваме. И допълва: „Мозъкът е машина за вяра. Първо идват вярванията, после идват обясненията“. 

Психологически трик на у(на)силието „вяра“ е интересно показан от автора Илия Кожухаров: повторение до безкрайност. Графиката показва кривата на учестяване в употребата на думата "вяра" с разгръщането на текста на така нареченото "свето писание" на християните. (Едно уточнение – става дума за версията на въпросното писание, която се ползва от източно-православното християнство. Както е известно, различните видове християнство признават различно количество текстове за свещени и поради това обемът на техните библии е различен.)

Но... единствено чрез вяра лъжата се приема за „истина“...

Авторът Илия Кожухаров споделя: „В случая, по хоризонталата е отчитан броят на стиховете, а по вертикалата количеството натрупани до съответния момент случаи на употреба на ключовата дума „вяра“. Тук се вижда, че с приближаването на гигантския религиозен текст към неговия край кривата на натрупване демонстрира силна обостреност. Лесно може да се установи, че хиляди и хиляди стихове от така именувания "Стар завет" следват един след друг без авторите да изпитват нужда да употребят дори и само веднъж думата „вяра“. В целия Стар завет (29 073 стиха) тя е употребена всичко на всичко 14 пъти. С приближаване обаче към по-късните векове тази практика е изместена от многократно завишено усърдие – в целия Нов завет (имащ само 7 954 стиха) тя е употребена 239 пъти. При това, тук не съм взимал под внимание онези случаи, при които (поради чисто стилови съображения) вместо самата дума вяра са използвани заместващи местоимения: "тя", "нея".   
                                   
Очевидно е, че през вековете нещо се е случило. Нещо се е изменило по такъв начин, че е накарало авторите на въпросните текстове постепенно да изменят и своята представа за необходимостта от "чукането с думата „вяра“ по съзнанието на паството.“

Чрез голямо разнообразие от теми-куки и обещания за помощ, човек допуска религиозна информация за ръководство в ума и живота си. За да изследваме този феномен, трябва да видим, че хората напускат тези общества объркани, наранени, загубили психичното си здраве, загубили материални и финансови придобивки, с променена от идеологията неудовлетворителна житейска история.  
Съвременната психологическа наука дава теоретични и емпирични доказателства, че личността е познаваема и поведението й може да бъде прогнозирано.  Всеки човек реализира поведения, които отразяват неговата личностна уникалност. Той се свързва със света и останалите хора по свой собствен начин в зависимост от нагласите и  ценностите си, съобразява постъпките си с лично неговата йерархия на значимите неща в живота и има желания и потребности, които ясно очертават неговата неповторима индивидуалност. Всички тези вътрешни характеристики на личността могат да бъдат наблюдавани, изследвани и оценявани като видими резултати от поведението на човека.  
Индоктриниране е психологическа манипулация, която се използва за смяна на възприятието и поведението на личността. Внушението е преднамерено, целенасочено и умишлено въздействие, възприемано пасивно от емоционалната сфера, ума, волята. Съкратен път на влияние за безкритично възприемане без логично осмисляне. Изграждане на образ,  идея, оценка, поведение в резултат на убеждаване. Въздействие върху съзнанието на друго лице, за да възприеме мисълта, чувствата и волята на въздействащият да наложи определено убеждение или вярване. Внушението е много характерен метод на сектите за промяна на съзнанието на техните членове, че те са нещо повече от останалите хора, че те единствено познават истината и правилния път. Това е много финна игра с човешката психика и ум. Поради окултните практики, широко разпространени в повечето религиозни групи, внушаемостта натиска бутони, които възбуждат свръхнапрежение и свръхнатоварени емоции, водещи до халюцинации.  

Програмирането е процес, който представлява прикрепяне на програма в съзнанието на човека с помощта на която той бива воден през образи и припомняния за  определени случаи. При четене мозъка остава в плен на прочетеното и литературата наистина може да прехвърли читателя в света на главния герой и да се уеднакви с него. Над читателя е направено прехвърляне и пренос. Защото читателят не реагира вече от неговото лично Аз, а от програмирания Аз. Програмирането е обсебване и се движи по две писти едновременно – по своята и по програмираната отвън.      
Николай Бердяев пише: „При фанатизма идеята измества човека, тя е висшето, за което си струва да умрат и „чистия фанатик“ и „нечистите противници“. Фанатизмът изключва самостоятелната ценност на отделния човек, поставен под суровата и жестока власт на идеята и идеала...той се оказва една от най-острите форми на нормалното умопомрачение. Фанатизмът прекратява творчеството и унищожава целостта на живота.“  

Утопиите съдържат скрити сили и хората, обладани от тях, са в състояние в тяхно име да проявят невероятна енергия и сила на волята. Фанатизмът е липса на развитие, вкопчване в догми, закони и правила на сляпо следван авторитет, невъзможност да се види друга гледна точка, освен на авторитета. Придружена е с тревожна невротична напрегнатост и състояние нащрек за отбраняване с цел да не се сбърка, желание за безгрешност, страх от правилно/неправилно с дълбока вътрешна неувереност. Обсесивно прилепване към „правилното“ на свръхзачитания авторитет, заедно с агресивна нападателност към „чуждото“ и „различното“, липса на емоционална толерантност, неприемане на различията. Кучешки защитен инстинкт за нападателна агресивна защита на „правилната гледна точка“, с перверзно удоволствие и със силен стремеж за приобщаване на инакомислещите към приетите убеждения. Чрез фанатизма се унищожава толерантността и разбирателството между хората.

Свикнали сме да смятаме насилието за физически акт. Ако няма следи от него по тялото ни, значи всичко е „наред” – не сме били насилени. Дали е така? Психическото насилие и неговите следи не се виждат с просто око и не зарастват с времето. Те не могат да бъдат забелязани от другите, но съществуват вътре в нас, понякога прикрити зад престорена усмивка. Насилието се състои в принуждаване към извършване или претърпяване на нещо противно на волята на лицето чрез засрамване, заплахи, внушение и др.

Връщане в свободата – депрограмиране  

Конструктивно влияние

Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен.  Изходът от деструктивните религии е конструктивно занимание. Психичното здраве се отнася до положително емоционално и когнитивно (познавателно) функциониране. Благополучие, удовлетворение от живота, радост, мир, надежда, оптимизъм, смисъл и цел, продуктивни социални взаимоотношения, любима работа, са плод на положително психично здраве. Противоположно на психичното здраве включва неудовлетворение, нещастие, безсмисленост, песимизъм, психични разстройства, които пречат на социалното и професионално функциониране чрез депресивно разстройство, разстройство на личността и когнитивни разстройства.

Д-р Марлен Винел е консултант по човешко развитие в Сан Франциско. Последните 25 години тя се занимава с консултация на мъже и жени в процеса на възстановяване от различни форми на религиозен фундаментализъм или т.н. депрограмиране, чийто психологически симптоми не просто се задълбочават благодарение на религията, която изповядват, но също така са причинени от самата нея. Тя дава наименование на това, което нарича "синдром на религиозната травма" (СРТ). СРТ е и културна травма, смяна на културния фундамент и е културно обусловена. Затова програмирането с религиозни „истини“ е съпроводено с депресия, поради културния шок у индивида. Начинът на мислене е обоснован от културни символи, което осигурява основата за възприемане и интерпретиране на света. 

Д-р Марлен Винел пише за религиозната/култова травма следното: „В ръководствата за психолози няма думи, които биха могли надеждно да опишат тази диагноза. И дори в случаите, когато прибягват до стандартен списък на психологическия стрес, въпреки факта, че се казва много за промени, загуби и разстройства в начина на живот, няма и дума за загубата на религия. Но това може да бъде най-трудната криза в човешкия живот. Важно е психолозите да разберат това, тъй като рекорден брой хора напускат традиционните религиозни групи и говорят за своите страдания.“  

В много догматични, самодостатъчни религии психичните разстройства, включително депресия или тревожност, се считат за грях. Те се възприемат като индикация, че човек е нечист пред бога. Когато се отдалечат от авторитарна, догматична религия, напусналите са принудени да се справят с наранявания, причинени от религиозни идеи. За тях това може да бъде унищожаване на лично значима вяра и/или отделяне от общността, която се стреми да ги контролира, или от определен начин на живот. В много случаи в тези общества психическото насилие се утежнява и от физическо, сексуално насилие и смърт. (Джонстаун)

Синдромът на религиозната травма (СРТ) произтича от системното психическо насилие в религиите и нарушаването на връзката на човека с неговата същност. Загубата на вяра или изоставянето на религията е събитие, тъй като тя по същество означава смърт на бивш живот, краят на реалността, в която човек е живял. Това е шок за човека и трябва да бъде признат като вид нараняване. Изоставянето на ограничаваща религия може да бъде голямо лично постижение, особено след многобройни опити за справяне с нея и безкрайни цикли на чувство на вина и объркване.  

„Загуба на въображаем свят”

Този термин се използва за описване на травматична загуба, като например смъртта на любим човек и може да се приложи и за загубата на религиозна вяра. Концепцията за въображаем свят включва тези твърдения или вярвания, които са в основата на базовите потребности за живота на човека, придават му увереност и стабилност и определят неговата посока. Лечението включва промяна на умствена и емоционална обработка. Много бивши вярващи са ядосани, защото са израснали сред измама. Те чувстват, че са лишени от нормално детство, от истинска информация и от възможността да се развиват. Измамникът споделя силно драматична информация и първоначалния шок на жертвата умело е използван. Престъпникът влиза в ролята на "спасител" и давайки идеи и възможни решения, снема вътрешното напрежение на жертвата, приспива всякаква бдителност и предпазливост. Той се възползва от емоционалното напрежение на жертвата и експлоатира доверчивостта й. В такава ситуация човек лесно се поддава на внушения и бързо приема предложения, особено, ако са направени ефектно.

Измамникът обикновено е добър актьор, внушава доверие, демонстрира отзивчивост и едновременно с това държи ситуацията под контрол. Мнозина от пострадалите не успяват да се съвземат. Финансовите загуби за някои са колосални: къща, деца, партньор, работа, всичко постигнато до момента. Но остава и психологическата травма, която е в пъти по-брутална от финансовите липси. Този тип жертви загубват завинаги способността си да се доверяват.

Човек, който върви по пътя на възстановяване и изцеление трябва да премахне много разрушителни нагласи и поведенчески навици и да изгради нови. Всъщност  трябва да се възстанови реалността. Старият въображаем свят се налага да се напусне и да се изгради нов, пострадалият да намери отново себе си и поеме отговорност за живота си. Екзистенциалната криза е огромна, когато човек чувства, че е останал без земя под краката си и че трябва да започне отначало. Когато човек остави религията си, бракът често страда и води до развод.

Психологическа помощ и лечение е отказът от контролиращите религии и по очевидни причини се счита за освобождение. Някои проблеми се елиминират, например, необходимостта да се разберат ирационалните религиозни учения; когнитивния дисонанс, който се случва, когато се опитва да съчетае църковния живот с живота в “света” и изискването за спазване на строги правила на поведение. Отхвърлянето на ограничаваща религия може да бъде голямо лично постижение, особено след много опити за справяне с нея и безкрайни цикли на чувство за срам, вина и объркване.  

Загубата на вяра или изоставянето на религия е събитие, което по същество означава смъртта на бивш живот, краят на реалността, в която човек е живял. Тъй като тя е доминирала и е била фундамент понякога до фанатизъм, това е шок и трябва да бъде признат като вид нараняване. Депрограматорът-терапевт трябва да позволи на жертвата да възвърне вярата в себе си и във вътрешните й ресурси. Като укрепва психиката  й и се опира на незасегнатите  й части, той й вдъхва необходимата увереност и куража да не приема онова, което съзнава, че е вредно за нея. Ефективните интервенции се осъществяват от няколко терапевтични подхода и чрез това жертвата да идентифицира в ума си и да отстрани неработещи мисловни схеми. Останалото ще последва, захранено от енергията за самоактуализация след като се идентифицират блокажите пред любовта към живота.  

За мнозина общността е била един вид обслужване на гише, където се получават комуникация и подкрепа, светоглед, смисъл и посока в живота, структурирани дейности. А напускането  означава да се загуби много.  По този начин това стресово събитие се свързва със самота и заболявания. Хората обикновено започват с усилие на разума да се отказват от религиозните си убеждения и след това да се справят с емоционалните последици от разпадането на религията. Когнитивният етап сам по себе си е труден и отнема време, за да се проучи проблема и да се реши вътрешният конфликт, ако човек се откаже от познат и скъп мироглед. Но емоционалният стадий на пропастта е много по-труден, защото вярванията се подкрепят от дълбоко вкоренени нужди и страхове, които често са били в детството.

Разрушени вярвания

Ако последователят загуби вяра, водачът остава без власт над него. Ако последователят спре да се страхува, той вече не се чувства „грешник“. Премахване на деструктивното влияние и приемане на конструктивно влияние е цел на изхода от религиозните общества. Убеждението, че „човек има достойнство” в религиите, се превръща в един парадокс, виждайки себе си като грешен и същевременно специален субект. С други думи, в индивида няма нищо, с което да се гордее, но индивидът може да има важна цел и да играе роля в универсално духовно действие.  
Травматичните събития разрушават основните вярвания на човека. Ако човек отхвърли този комплекс от убеждения, това може да доведе до сериозен когнитивен дисонанс, до риск от социално отхвърляне, както и до страх от безпомощност в безсмислен свят. Интересно е да се отбележи, че всички контролиращи, авторитарни религии дават силни, неоспорими обещания, като изискват лоялност от своите привърженици. Най-искрените и верни хора се оказват най-травмираните, когато техният въображаем религиозен свят се срине, унищожаването на вярванията води до разрушаване на неговата личност. Тяхната “връзка” с бога е ключово убеждение и отхвърлянето на това се преживява като истинска загуба, съчетана с чувство на скръб. Това е като загубата на най-любим човек, родител или най-добър приятел, който винаги е бил там.

Лечението включва промяна и премахване на мисловната обработка

Когато осъзнаем, че социално-културният контекст е включен във въпрос за нараняване, въпросът вече не е личен и ни позволява да привлечем вниманието към ролята на обществото.  Нарушеният светоглед е катастрофа, често свързана с когнитивни и емоционални усложнения, включително чувството на човека, че е предаден. Чувствата на потърпевшите са  горчиви, те са разгневени от ужаса, че са били вдъхновени да говорят за ад, демони, непростими грехове и зловещ свят, от неспособността да се чувстват добре или безопасно. Ядосани, защото са посветили живота си на бога и са дали всичко, за да му служат, защото са загубили семейство и приятели. Човек отново се проваля и се чувства безнадежден, грешен или безумен. Никой не разбира, че проблемът е в самата религия.  
Човек със CPT (синдром на религиозна травма) може да бъде наранен отново и отново, ако отклоните или отричате факта на нараняване. Това може да бъде причина за фобиите да бъдат подложени на идеологическо отношение и да доведат до по-дълбоко чувство на страх.  

„Защо им е толкова трудно да разберат, че религията е съсипала живота ми?“

Всъщност трябва да се възстанови реалността. Старият въображаем свят е изгубен. Потърпевшият трябва да намери отново себе си и да поеме отговорност за живота си. Един от най-сериозните проблеми е неспособността да се довери на собствения си ум. В преобладаващата част от случаите човек от религиозно семейство трябва изцяло да намери нов социален кръг и да се научи да възприема хората и света по съвсем различен начин.  

Умственият контрол заменя армии

Контролираното съзнание, без да осъзнава, се движи по две писти едновременно – по своята и по програмирана отвън, дезориентирана и обезсилвана.  Това са методи за променяне на реалността.  Обещанията в „свещените“ книги се четат постоянно за изработване на отказ от  съпротива. Това оставя публиката с грешна информация, без възможност за вземане на информиран избор. Какво можем да направим, за да ограничим тази мистификация?      

Ейбрахам Маслоу пише, че хората естествено актуализират себе си, освен ако обстоятелствата в тяхното развитие не са толкова благоприятни, че трябва да се борят за безопасността си, а не за растежа си. Т. е. трябва да приемат „мотивацията на дефицита“ а не „мотивация на растежа“. Ако вътрешното дадено ядро на човека е отречено или потиснато, той се разболява. Това вътрешно ядро е деликатно и финно. Макар и отречено, то упорства под повърхността, непрестанно напирайки за актуализиране. Всяко отмятане от ядрото ни, всяко отстъпление против природата ни се записва в нашето несъзнавано чрез екзистенциалната вина, която е конструктивна сила, викаща човека обратно към него самия. В религията вярващият търси помощ от външен фактор, вместо от фактора Аз.  Но, когато човек се самоорганизира, може сам да изпълнява молитвите си.  

Депрограмирането е като да отвориш очите на слепия

Осъзнаване на истинския проблем и изход от капана на религиозното мислене е целта на депрограмирането. След осъзнаване на положението си, нека потърпевшия даде воля на чувствата си. Необходимо е отучване на сложна информация и научаване на нова, образованието играе прекрасна роля за това. Интелигентната информация ще запълни отворената празнота. Социалната интелигентност, придобито чрез наука и образование, води към вътрешни психични успехи за изход от капана на деструктивната позиция в живота. Когато въпросът е много важен за нас, евристиката е базисно правило, изпадаме в „научно“ настроение и обмисляме внимателно всички факти. Депрограмирането е идентифициране на онези дефекти в психическата структура, които са точка на страдание. Жертвите на психическо насилие изпитват силно облекчение, когато натискът се прекрати. 

Изживяната травма води до реконструиране на личността и до различно отношение към околния свят

Мъчителният житейски опит може да ни мобилизира след време, но може и да ни унищожи. От него ставаме не толкова наивни. Решаваме, че оттук нататък ще изискаме уважение към себе си. Понякога крайното отчаяние отприщва латентни наклонности, може да нахлуе енергия. Травматичното изгражда житейския опит като вторично явление. Оздравяването се състои във включване на травмата в живота като структуриращ епизод, който позволява да се преоткрие изтласканото емоционално знание. Никоя терапия не предлага чудотворно решение, което да позволи на пациента да се промени без усилие.      

Съвет

Обърнете се към собствените си мечти или житейска цел, те ще осмислят живота ви, за да не се изживявате като „празно пространство“, запълвано от сектата и гуруто по негов вкус. Колкото е по-осмислен животът ви, толкова по-трудно ще се съгласите да се върнете в „бялото поле“, където да търсите самоутвърждаване. Стремежът към смисъл винаги предлага избор на ценности, които са свързани със задачата, която животът поставя на всеки от нас.      

Тед Патрик, първият депрограматор в света, смята за повратна точка момента, в който човек започва да слуша, а след това е включен в разговора. След установяване на двустранен контакт, вярващият, като правило, постепенно минава на страната на депрограматора.  Ролята на жертвата е да промени отрицателната представа за себе си в положителна. Нищо неподозиращия поклоник е вкаран в неработеща мисловна схема с високо съдържание на страх от божието неодобрение и наказание.

Съобразявайки се с години с определени поведенчески норми, в даден момент, в процес на депрограмиране, религиозният човек усеща прилив отвътре да разкъса фалшивите бариери и да започне да изживява своя личен път, без да мисли за това, какво ще си помислят или кажат другите. Дали ще бъдат приети с истинската им същност, харесвания, мисли – това вече не ги плаши и интересува. Започват да обичат онова, което правят. Започват да правят това, което ги интересува, обичат и харесват, а не онова, което другите харесват. Изказват различно мнение! Този преход е толкова обновяващ и към всичко това ги тласка завладяваща сила, която самите те не могат да обяснят.                         

Методи и начини на депрограмиране      

Самото желание за депрограмиране е проява на грижа към себе си. Тук влизат практиките за преодоляване на личната зависимост от религиозните деструктивни общества и култове, включително и чрез психологическо въздействие. Зависимостта е психично състояние на пристрастеност към действия от чужда воля, власт, влияние за задоволяване на потребност, подчинение и ограниченост, несамостоятелност, привикване към съобразяване. Преоценката изисква известно сътрудничество и премахване на стереотипи. Депрограмиране с разработване на умение на пострадалия отново     да     мисли     самостоятелно. Психологическа компенсация на вътрешна неувереност до равнище на самоувереност. Налага се да дадем положителна оценка на земния настоящ живот и творческо участие в него.

Компенсаториката в психологията е сложен процес на преустройство, заменяне и развитие на загубени или непълноценни функции на психиката с други, чиято дийност е запазена. Запазените поемат частично върху себе си функциите на загубените за допълване. Тя е принцип на психично саморегулиране и балансиране на противоположни прояви и защитен механизъм в психиката за целенасочено възстановяване на равновесие при психичните функции, уравновесяване на загуба за изравняване, преодоляващо недостиг и дифицит със свръхразвитие на други. Висшите форми на преустройство създават възможност за многостранно развитие на личността.

Съществува: насилствено и ненасилствено депрограмиране.

Насилственото е да се спре и изолира без желанието на члена за осъществяването на такова. Ненасилственото е, когато самия член не се чувства добре в обществото си и сам потърси информация и помощ от специалисти депрограматори. За това начинание се налага назряване на момента за доброволен изход от деструктивната за него общност. Напускането отваря значителна празнина в техния живот. Когато вярата и любовта, която са мислели, че получават и открият, че са били илюзорни, тези личности се чувстват объркани, разочаровани и обезверени, безпомощни и отчаяни.  

Илюзията е възприятие, което не съответства на реалността

Възниква във всички сетивни модалности чрез психичните особенности на възприемането и е преживяване с нереално възприемане на въображаем обект, самоизмама, нереална представа с измислен сюжет. Депрограмирането изисква потърпевшия да има желание да промени ситуацията си, разпознавайки я като проблемна и нежелана със сформиране на нови нервно-мозъчни връзки под влияние на целенасочени и системни въздействия и уравновесяване на загуба с печалба.
Да бъдеш измамен от някой, на когото вярваш, е много болезнено. Иронията е, че никой не е застрахован. Измамникът влиза в роля, в образ, в измислен сценарий. Измамата променя цялото ни естество, кара ни да се съмняваме в собствените си възприятия. Губим вяра в способността си да преценяваме реалността. Пострадалите дори не допускат, че подобен род измами въобще могат да се случат.

За да излъже измамникът, някой трябва да му повярва

Така вярата е в основата и на измамата, и на истината. Депрограматорът трябва да е запознат с изтънчените хитрини, които по същество религиозните водачи практикуват за жертвите си. Да е опитен психолог и изтънчен познавач на човешкият характер, дълбоко да познава умствените религиозни хватки. За препоръчване е да е изучавал криминални науки. Ако самия той е минал по този път като житейски опит, би бил опитен познавач на стратегиите им.  
Пренастройката на живота извън общността може да срещне трудности, които срещат хора, напуснали армия, затвор, интернат, развод, когато в живота на личността се отваря дълбока рана и празнина.  Бившите членове се нуждаят от време, за да премислят нещата.  Понякога обаче те може да се изолират за дълго време и да не правят почти никакви усилия да открият нови интереси или да говорят с други хора. Те се чувстват много несигурни относно своята идентичност и бъдеща посока в живота. Някои от бившите членове, подобно на бивши затворници, след излизането си, вече имат „досие“, от което се срамуват.  Но всеки може да бъде излъган или да пострада в живота от нещо друго. Хората, чиито илюзии спрямо религиозната организация са се разбили, може да се страхуват от свръхестествено възмездие, за което са ги учили, че винаги постига предателите, изневерили на движението. Степента им на отдаденост има значение за реакциите им.  

Изживява се особено чувство за унищожено минало

Жертвата разбира, че с мисловно психологическо оръжие е била принудени да приеме „бог“ за свой лидер. Изпълнен със страст аргумент, предназначен да предизвика емоции. Много хора чрез тези емоции са жертвали всичко, включително и живота си за „свещена книга“, пропита със суеверие, чудеса и лъжепророчества. Вярата не е познавателен процес, но се центрира в ума от религиозните лидери като ключ към абсолютна „истина“. Тези прегради са сложени изкуствено, но те трябва да бъдат премахнати като ненужни и спъващи вътрешната свобода на потърпевшия. Всички свои мисли потърпевшия да ги изразява мисловно и словесно, да изразява мнението си свободно и в говора му да се среща думата „аз“ като израз за самоутвърждаване.  

Водачите на религиозни общества изискват „отричане от себе си“

Отказване от себе си е начало на душевно страдание, вътрешен конфликт, с яростна съпротива от вътрешните защитни механизми. Когато дълго сме се пренебрегвали, естеството ни изисква с болка да си върнем тази свобода, защото тя е неприкосновена. Само с вътрешна свобода можем да творим красиви неща, защото тогава изживяваме потенциала си, развиваме интелекта и капацитета си. Това се постига  със събиране вътрешните си ресурси на оцеляване и да започнем да се оглеждаме за красивите неща на този живот. Инициативата се поощрява с похвала и самопохвала.
Налага се едно важно разяснение – тенденцията за изясняване на думи, които се ползват в религиозния речник, създадени още от древността и непокътнати поради тяхната общочовешка семантика. Понятията „грях“, „грешен“, „праведен“, „свят“ (човек, бог, богове), „спасение“, „покаяние“, „изкушение“, „съвършенство“, „новорождение“, „вечен живот“ и др. са етикети, които не съществуват в развитието на човека. Това са думи без смисъл за обикновения човек, тъй като той естествено греши в постъпките си, докато се учи. Това са думи, които са утопични, носят психично напрежение и за психичното здраве са натоварени с негативна оценка.

Да уважаваме нашето собствено право е да бъдем уникални и да изразяваме тази уникалност

От решаващо значение е да уважаваме правото на другите да бъдат уникални и да изразяват тяхната уникалност и различие. В този момент ще имаме една голяма експлозия на човешки потенциал, който ще се освободи от затвора на страха, където е прекарал доста дълго време.  Необходимо е потърпевшият да добие представа, че света е по-различен от представите на религиозната общност, че животът е само и единствено на тази земя и че не съществува  войнственият бог, който следи мислите, постъпките, секса, живота, външния вид. Т. е. да следи онези неща от вътрешния свят на човека, които представлява той. Че няма ад и рай, няма възкресение на мъртвите и вечен живот, прераждане в следващи животи. Защото разбирайки това, ще има вътрешната свобода да развие себе си в този живот, с уникалните си способности и таланти. И ако чакаме боговете да решават нашата съдба, ще открием един ден, че боговете - това са земни хора, преправили се на загрижени, използвайки влезлите в капана им, за да живеят те самите като богове, изсмуквайки финансовите  им ресурси.      

Депрограмирането е живот от „изолиран от обществото“ до  активен в него

Тази награда е достатъчна за мотивиране. Знанията, които се придобиват в деструктивните общества и култове са с променена негативна оценка и възприемане на света. Секса се контролира засилено и по много начини се критикува поради изкривена „святост“.
В сектите ниското самочувствие се повишава с „бог те е избрал“, а мисленето се спира с „щом бог казва“...

Осъзнаването може да бъде мъчителен процес, който да доведе предишния Аз до пълен крах - което винаги е болезнено психологически. Жертвата е вярвала, но вече разпознава съблазняването и започва да се бори за себе си. Имаме работа с религиозна травма, с разбити очаквания, с ощетени и неудовлетворени потребности, с месечни измъкнати ресурси от домашния бюджет, с онеправданост, с умствени хватки. Това е донесло болка, която е наложително да се лекува. Лечението започва с внимателно диагностично интервю. Техниките са: споделяне, вдъхване на надежда, трансформация на интересите, убеждаване, лечебно консултиране, психотерапия.  

Трудно е да промениш навици с които години си живял с тях

Мисловният процес в във вярващия ум се осъществява без вътрешен когнитивен обмен, без разговор със себе си. В мисловен молитвен монолог към бог се осъществява говорене на бог, без обратна връзка от негова страна. Изчистването на дома от всякаква религиозна литература и смяна на друга с интересните за пострадалия теми е препоръчително. Особено полезни се оказват книгите с психотерапевтични насоки.

Никой не обича да бъде лъган и напразно да изживява живота си, да бъде прецакан в целите си

Престоят в тези общества е празен ход в живота и има пропуск на лични ползи. Натискът, оказван там е несъзнателно възприет. Освобождаването от него е постепенно и болезнено. Пропуснатите възможности и ползи не могат да се върнат. Отпадане на теофобията и мистично-религиозното съзнание, търсене на нов смисъл е новото в тази история. Депрограмирането е „раждане на нещо у другия“, за да се помогне да открие и преживее своите актуализиращи сили. Премахване на никому ненужен аскетичен живот и заменяне с активен интересен живот. Потискащите преживявания трябва да се разсеят и убежденията да съответстват на събитията от реалният свят. Насочване и концентрация на действията към истинските стойности на съществуването като приятелство, създаване и изграждане на семейство, професионални или социални призвания, лична култура, хоби, свръхценни преживявания.  

Когато не вярваме на себе си, в нас се появяват различни ограничения.

Прицелът на усилията изисква продължителна и упорита работа. Имаме работа с дълбока и многостранна заблуда, която се налага да се изкорени и травмата лекувана. Религиозната травма се изследва в произхода, динамиката, връщане на корените на предисторията и ще позволи да се намери път за благоприятно повлияване. Вярвания и представи, разбирания и знания за „истини“ – всичко се налага да се раздроби и обработи в съзнанието на личността, да го освободи от натрупаните страхове и тревожно напрежение, да се разпознае злото, което е нанесено и неговото отхвърляне.
Мощната доминанта, която потиска възникването на други доминанти и нейното отстраняване, чийто механизъм житейски не действа, е задача на психотерапията. Приема се, че психотравмата довежда отразяващият я в централната нервна система и предизвиква възникването на болестна доминанта.  
Доминанта е подчертано внимание спрямо даден обект, устойчива мисъл или преживяване, което отвлича вътрешно насоченото внимание от други субективни явления с основен мотив на дейността. За патологична доминанта, възникнала по повод на психотравма, е характерна висока възбуда в целия й неврален субстрат. Подобно огнище привлича към себе си всякакви импулси и се засилва за тяхна сметка. Наличието на една болестна доминанта потиска здравите доминанти, което личи в поведението на болните. Психотравмираният често не намира радост от това, което доскоро е било смисъл на живота му.

Разграждайки болестните доминанти е уместно да се стимулират потиснатите нормални влечения!

Чрез депрограмирането се цели изграждане или възстановяване на доминанти присъщи на здравата личност. Отново да откриеш себе си, да продължиш развитието си оттам, откъдето осъзнаеш, че е спряно. Изгубеният Аз, самородният, неповторимият, целеустреметият да се върне към реализацията си. Да заобичаш себе си и света в който живееш. Утопичният и нереален свят на религиите следва да се игнорира като тумор. Изтласкване на преден план желанието за оздравяване. Това е най-силното въздействие – смяна на отрицанието на живота със смело и твърдо „да“ на приемане на последване на живота. Изследователският интерес запълва празнотата и влияе благотворно на религиозната травма. Умът, който е бил погълнат да изследва религиозните „истини“ се налага да се преориентира и погълне от друго изследване, онова, което привлича човека в неговата изследователска и творческа същност. Да осъществи своето себеосъществяване и интереси, за да открие нова любов към света. Неврозата на очакването от второто пришествие, от очакването „бог“ да отговори на молитвите ще е необходимо да се разбие в представите. Тогава ще настъпи чудно спокойствие, защото страха не доминира вече. Напълно да се приживява настоящето. Настоящият момент е жив и възбуждащ.
Психологът Емил Маджаров пише: „Като се етикират помежду си, хората се делят на приятни/приятели и неприятни/неприятели; това по своята същност е процес на „категоризация“ и формиране на стереотипи.“

Съвет

Научете се да се защитавате, бъдете уверени в себе си. Казвайте „да“ когато искате да изразите съгласие и „не“, когато искате да откажете. Защитавайте се, когато другите постъпват с вас несправедливо. Упражнявайте се да казвате уверено „да“ и „не“ дори срещу вас да стои авторитетно лице. Отстоявайте своята гледна точка, дори ако ви противоречат, отначало в неангажираща ситуация, после спрямо добри познати и накрая пред авторитетно лице. Добийте увереност в себе си и си кажете, че сте на първо място. Разберете, че трябва да добиете увереност, че може да правите толкова много неща без молитва и без „божия помощ“! Вие имате възможности и потенциал, който с ваш труд можете да развиете. Дори и да се провалите в нещо, ще опитате пак и пак. Разберете, че вие можете повече от бог да си помогнете, поради неговото несъществуване и вашето съществуване! Вие сте живата сила за промяна. Концентрирайки се в развитието на вашите способности, ще усетите нов прилив на сили, с които да прогоните страховете си. Приемете, че хората са различни и не очаквайте от никого да бъде съвършен. Когато съчувствате или помагате запомнете - всеки има право да бъде различен, да реагира различно и не опитвайте да реформирате хората. Депрограмирането ще окуражи, че има и други гледни точки за живота и те трябва да се изследват и експериментират.

Ако сте постигнали дори и най-малък успех, той ще ви помогне да преодолеете и други ситуации 

Егоизмът е развитие на всички его-функции, свързани със специфични за възрастта жизнени задачи. Съсредоточеност в себе си за избягване на лични вреди, здравословна обич към себе си. Според Фройд, това е разумна част от личността, която се стреми да върши нещата по ефикасен и социално приемлив начин. Лично функциониране в пълнота с целия си капацитет, за собственото си добруване и достойнство, грижа за себе си. Излизането и животът извън контролираната среда е като да захвърлиш патерици. Тъй като религиозната вяра изключва логиката и мисленето, то и логиката и мисленето са, които ще изключат вярата. Вярата не е познавателен процес, но чрез развиване на мисленето „причина–следствие“ се задълбочават изследователските изводи. Човешко е да се преживее провал.  

Обобщение

• Не реагирайте бързо на измислени „беди“.  
• Измамниците знаят, че искате изгодни сделки. Личният интерес е куката, с която ви хващат.    
• Доброто познаване на профила на сектите е първото условие за депрограмирането, което е корекционна работа.
• Да се прекрати даването на финанси на сектата, а чрез тях да се удовлетворяват нуждите на жертвата и семейството й.
• Да се търси мнението на жертвата, желанията й, настроенията й.
• В сектата има пренатоварване на задачи, да се освободи жертвата от тях.
• Психиката е възбудена от несправедливостта, да се наблегне сериозно на утешаване на жертвата.
• Музиката е експлозия от положителни чувства. Затова слушайте музика.
• Да се работи интензивно върху настроението на жертвата, може да се появят суицидни намерения. Суицидните намерения зависят от субективната оценка на потърпевшия като непоносима.
• Премахване на религиозните предразсъдъци.
• Изживява се културен шок, депрограмирането е остра психотравмираща интервенция.
• Удовлетворяване на потребностите, тъй като сектата ги е потискала с обяснението „грях“.
• Изработване на скептично отношение за лечение на внушаемостта.
• Вътрешната борба в душевния свят от информацията на сектата е нереална, животът е само тук на тази земя.
• Много е важно да се създаде уважение към себе си.
• Адаптиране към нов живот, но в трудно психично състояние.
• Активна емоционална поддръжка.
• Насърчаване на положителните нагласи с цел облекчаване на негативната ситуация.
• Депрограматорът да е уверен, че може да помогне.
• Беседи с лице, което се е депрограмирало преди настоящия момент.
• Избор на място за разговорите, разговорът да се проведе извън редовните ангажименти на лицето.
• Без критика, дори и да не сте съгласни с него, това е неговото преживяване.
• Да се задават открити въпроси, позволяващи простор за емоционално и речево „изливане“.
• Жертвата да се остави да излива и отрицателни емоции като ненавист, желание за отмъщение, омраза.
• Да се премахне усещането на безпомощност без бог.
• Да се изработи чувство на увереност.
• Жертвата е била изолирана от земния живот и връщането към него води до голяма самота – създавайте приятни моменти.
• Помогнете на жертвата да открие привлекателните страни на живота, да повярва в себе си. Самооценката може да се увеличи дори и с малки успехи на важни задачи.
• Базови убеждения – чувство за безопасност без богове.
• Важна стъпка е да се намали процентът на тягостното чувство на безсилие и обреченост, усещането, че не може да се направи нищо.
• Интензивността на негативните емоции намалява, повишава се способността да се говори за събитието.
• Ефекта на безсилие и обреченост – да се работи върху него.
• Ефекта на „саможертвата“ – да се даде добро обяснение, че не е необходима.
• Ефекта на отговорността и дълга (към бог) не е необходим, само към значимите хора.
• Ефекта на ореола – да се запознае жертвата, че характеристиките на боговете са с човешки черти, измислени литературни герои.
• Ефекта на „отричане от себе си“ и убиване на Аза – не е необходимо, защото точно Аза и да бъдем себе си ни е необходим за този живот и той е уникален за всеки.

Използват се триковете:

• Ефектът на пречупване на волята (да бъде твоята воля в молитвата „отче наш“);
• Ефектът на бедността (не си събирайте съкровища на земята);
• Ефектът на ултиматума „ако не...няма да...“;
• Ефектът на „идете и научете“ – намерете наивници да ви повярват;
• Ефектът на „ако не станете като децата“;
• Ефектът на изкуствения конфликт – вярванията внасят конфликти в ума и душата, които внасят в ума фалшива тревога.

Необходимо е:  

• Осъзнаване на собствената психична уязвимост;
• Различаване на конструктивно и деструктивно мислене;
• Овладяване и неутрализация на манипулиране;
• Практическа работа с примери за психическо влияние.

Само противоречия в дадена информация водят до търсене на истина

Където има подчинение, не може да има диалог, чува се думата само на по-силния. Личността е обременена в проявите си от тежеста на биологичните лимити. Областите на психологическата работа е формиране на жизнени умения, сексуална култура, промяна на живот със собствени интереси и ценности. Човек започва да разчита на това, което му се отдава да направи от развиващи се възможности. Демонстрирайте решителност за промяна. Не се страхувайте да покажете позиция. Съпротивата е слаба, защото сектовъвлечените нямат опит да отвърнат на удара.  Когато изчезне страха от бог (теофобия), изчезва и вярата.

Последица от депрограмиране – много хубаво го е описал Кристофър Хичънс – „Следва разцвет на талантите... Потиснатото по-рано население започва да дава огромен принос в медицината, науката, правото, политиката и изкуствата. “

Разбира се, магическо мислене като явление се наблюдава при значителен брой хора, които вярват – гадатели, астролози. Депрограмирането включва консултиране, за да се избегнат нереалистични очаквания, ниска информираност с агресивни съобщения, които са сериозни пречки пред житейски избори. Консултирането помага на потърпевшия да разбере повече за себе си. Повишава се активността в онези зони на мозъка, които отговарят за възнагражденията. 

Сам Харис пише в книгата си „Моралният пейзаж“ следното: „Мозъчните зони, които управляват преценката ни за правилно и погрешно обхващат широка мрежа от корови и подкорови структури. Приносът на тези зони към моралните ни съждения и поведение се определя от тона на емоцията: страничните зони на фронталните лобове като че ли управляват възмущението, което ни кара да наказваме нарушителите, а средните зони пораждат чувството за удовлетворение, което изпитваме като резултат от доверието и отклика, които намираме у околните. Фактори като морална чувствителност, морална мотивация, морална преценка и морално съждение се основават на отделни и отчасти застъпващи се процеси. Медиалният префортален кортекс е в центъра на повечето дискусии за връзката между морал и мозък. Тази зона е пряко свързана с емоцията, удовлетворението и преценката на собствената ни важност. Тя регистрира и разликата между наличие и отсъствие на вяра. Нараняванията в тази област се свързват с множество дефицити, включително недостатъчен контрол върху импулсите, притъпяване на емоциите и закърняване на социални чувства като емпатия, срам, притеснение и вина.“   

Заключение

Емануел Кант е казал: „Прекомерната и отличаваща се с невежество духовност може да бъде опасна и да доведе до натрапчиво, дори агресивно поведение, което води до вътрешна криза, дискомфорт и конфликт със себе си.“

Д-р Марлен Винел пише: „В заключение, считам за необходимо да подчертая колко е важно експертите да признаят сериозността на синдрома на религиозните увреждания. Религията може да доведе хора до много страдания, да унищожи семейства, да изключи човек от обществото и често го прави. Има много хора, които се нуждаят от признание и помощ от опитни професионалисти и които го заслужават. Религията осъществява ,,пропукване в ядрото на личността'' – създаване на подличност, изкуствено създадена личност със специфично програмиране, травмиране на подсъзнателно ниво. Вследствие паметта е изтрита и поставена да зарибява обществото. Такива личности са познати като ,,неактивирали потенциали''. Усещането на смяна от една личност в друга в рамките на едно съзнание е много болезнено,  с напълно различен мисловен процес от предходния с който е пораснала личността, т.е. сменена идентичност.“

Връщането в земния живот прилича на това, че човек е бил на  пустошта на луната и изведнъж да попадне и остане да се вгнезди в друг свят, опознавайки го като го наблюдава. Това изживяване е чуждо за него, но е свързано с обичта към живота и любовта във всичките й прояви. Чакайки според обещанията на религията за „божия намеса“ отвън, личността остава пренебрегната отвътре. Балансът е нарушен за развитие на личността. В основата си религията е изградена на фалшива житейска философия и нанасяйки удар върху личността, се изживява религиозна травма, за която алармира д-р Марлен Винел.  

Невидимото и несъществуващото изглеждат по един и същи начин

Авторът Петър Маринов в книгата си ,,Тероризмът – абстракции и реалности“ пише; ,,Най-деликатната част на съзнанието е съвестта. Завладяна ли е тя, вече нямате свобода, жертвате живота си като доказателство за преданост. Лидерите вярват, че с вярата на другите може да се злоупотребява. В основата на фанатизма лежи желанието да променим другите, вместо да ги оставим такива, каквито са. Фанатизмът се интересува от другите много повече, отколкото от себе си. Фанатикът мисли много повече за другите, защото собственото му аз е малко, почти незначително. Той ни ,,обича“ и за него да ни промени и подчини за него е акт на любов. Образованието премахва фанатизма. Изучаване на фанатичното поведение и образованието е най-добрата инвестиция в кампанията срещу тероризма. Образованието позволява постепенно да изоставим своята крайна представа за света“.