Нови проучвания за ролята на страха и възникването на панически и посттравматични стресови разстройства

Паническите и посттравматичните стресови разстройства са едни от най-често срещаните психични разстройства в САЩ. Те нарушават нормалния ритъм на живота на близо 5% от населението.
Причините за възникването на паническо разстройство не са напълно изяснени, но най-често то се приписва на промени в невронните процеси, споделя асистентът по психология към Туланския университет Джонатан Фадок.

Според него през последните няколко десетилетия невробиологията е постигнала голям напредък по отношение на процесите, протичащи в човешкия организъм, когато се страхуваме. Много по-малко са проучени обаче механизмите за регулиране на ответната реакция при силен страх, каквато е например паниката.

Наскоро Фадок получи финансова подкрепа в размер на 2,24 милиона долара от Националния здравен институт, за да проведе изследване върху невробиологичните механизми, по които мозъкът реагира на стимули, предизвикващи страх. Финансовите средства ще позволят на Фадок и екипа му в Тулан да завърши по-ранно свое проучване, по време на което те са разработили начин за мониторинг на промените в поведението при защитните реакции.

„Целта е да разберем как точно мозъкът контролира реакциите ни при страх“, пояснява Фадок. „Предстои да анализираме различни поведенчески стратегии като „замръзване“ (вцепенение), бягство (поведение на избягване) и неконтролируема паника, които човек предприема в зависимост от типа неврони, които се активират в частите на мозъка, отговорни за емоциите.“

Екипът в Тулан ще използва оптогенетика за контрол на мозъчната дейност

По време на изследването си експертите ще използват технологии от най-ново поколение за записване на мозъчната дейност, както и процес, наречен оптогенетика, за нейния контрол. Оптогенетиката позволява регулиране на мозъчната дейност чрез светлина, която да направлява невроните. По този начин учените биха могли да открият кои мозъчни зони и групи мозъчни клетки допринасят в най-голяма степен за чувството на страх. Фадок е обнадежден, че финансовата подкрепа, която е получил екипът му, ще хвърли нова светлина върху паническото и посттравтамичното стресово разстройство.

„При тях човешката реакция в резултат на страх не се регулира. Надяваме се, че ще намерим терапевтични средства за това“, допълва той.

Кимбърли Фостър, декан на Туланския факултет по науки и инженеринг, сподели, че е впечатлена от първите експериментални резултати на Фадок и неговите колеги, както и че очаква по-нататъшното им проучване. Според статистиката посттравматичното стресово разстройство ще засегне 7-8% от хората поне веднъж през живота им, което го превръща в наистина сериозен проблем.