Сезонните ваксини срещу грип не създават траен имунитет

Проучване на екип от Центъра за ваксини „Emory“ опитва да намери отговор на въпроса защо ефектът на сезонните противогрипни ваксини трае месеци, но не и години, както е при някои от ваксините в детския имунизационен календар.
„Отправната точка при изграждането на по-силен имунитет са антителата, образувани от имунните клетки в костния мозък. Противогрипните ваксини стимулират и увеличават производството на тези клетки, но голяма част от тях загиват за период от една година“, смятат учените от Центъра за ваксини „Emory“.

Откритията ще бъдат от полза при разработването на по-дълготрайна, „универсална“ ваксина срещу грип, както и на така чаканата ваксина срещу SARS-CoV-2.

Сезонните ваксини се поставят ежегодно поради две причини. Грипният вирус, който може да зарази човешкия организъм, мутира и разменя гени с други вируси, пренасяни от птици и прасета. Освен това, както стана ясно, с времето новообразувалите се имунни клетки отслабват и умират.
Резултатите от проучването на екипа от „Emory“ са публикуване в списание „Science.“

Иновативен подход - проба от костен мозък за проследяване живота на имунните клетки

При повечето изследвания, свързани с ваксини, се вземат кръвни проби, тъй като така могат да бъдат открити клетки, произвеждащи антитела, няколко седмици след ваксинация. Директорът на Центъра за ваксини, Рафи Ахмед, прибягва до една по-инвазивна процедура – проби от костен мозък.
Повечето хора вече имат известен брой имунни клетки, които секретират значително количество антитела. Задачата на учените от изследователския център е да отделят антителата, образувани от клетки, съществуващи преди поставянето на ваксината, и такива, които са изградени след нея.
Карл Дейвис, автор на доклада и колега на Рафи Ахмед, споделя: „Успяхме да идентифицираме клетките, образувани след поставянето на ваксината, тъй като техните антитела бяха наистина уникални и можеха да бъдат открити само благодарение на секвенциите. Забелязахме, че новите антитела се разрастват в костния мозък около месец след ваксинацията, а след година – се свиват. От друга страна, антителата срещу грип, открити в костния мозък преди ваксина, запазват броя си дори след период от 12 месеца. Всичко това показва, че достигането до костния мозък не е достатъчно. Самата имунна клетка трябва да намери свободно пространство, ниша, в него, да претърпи генна експресия и специфични метаболитни промени, които да удължат живота й.“

Проучванията върху имунните клетки и костния мозък се провеждат от 2009 до 2018, в сътрудничество с Едмунд Уолър, професор по хематология и медицинска онкология, медицина и патология към Медицинското училище „Emory“ и Института по ракови заболявания „Winship.”

В изследването участват 53 здрави доброволци, от които се вземат проби от костен мозък преди поставяне на сезонната противогрипна ваксина и още веднъж – месец след това. Наблюдението върху тях продължава около година. Месец след ваксинацията количеството на имунните клетки, насочени към конкретния вирус, се увеличава от 0,8% на 1,9%. След първия месец обаче се наблюдава постепенен спад.

Образуването на нови клетки, които да изградят антитела, изисква анализ както на тяхната ДНК, така и на антителата, които произвеждат. На следващ етап е нужно да се проследи техният брой в кръвта и в костния мозък. При повечето ДНК анализи учените забелязват, че между 70 и 99% от новообразувалите се имунни клетки загиват след една година. Своя принос към направените открития дават и експерти от Стандфордския университет.

Добрата новина, особено за хората, участвали в подобни проучвания върху ваксини, е, че нивата на клетките, произвеждащи антитела, в кръвта са в пряка връзка с дългосрочния ефект, наблюдаван в костния мозък. Поради тази причина учените не спират да следят имунния отговор на човешкия организъм, като търсят да открият имунни клетки в кръвта.

Някои от добавките във ваксините, наричани адюванти, се очаква да удължат допълнително живота на имунните клетки в костния мозък. Стандартните противогрипни ваксини обаче не съдържат такива.
Адювантите също така подпомагат образуването на герминативни центрове, структури в лимфните възли, където имунните клетки образуват специфични антитела. Именно тези центрове може да се окажат изключително важни за дългия живот на клетките.