Грипът вчера и днес, а утре? Противогрипните ваксини

Една от важните теми, когато говорим за грипните вируси, е за противогрипните ваксини, които са начин да се противодейства на заболяването.

Поради изменчивостта на грипните вируси, ваксините срещу тях трябва да се актуализират всяка година

Ваксинацията срещу грип започва през 30-те години на 20 век.

До 1978 г. сезонните противогрипни ваксини съдържат само два щама – един тип А (А/H3N2) и един тип В. След това е въведена тривалентната ваксина, в която влиза още един щам грипен вирус тип А (A/H1N1).

Грипният вирус тип В е Victoria или Yamagata. Междувременно стават ясни три неща:

• Грипът В никак не бива да бъде пренебрегван, защото има сериозен принос към общата заболеваемост и смъртност;
• През всеки сезон едната от двете линии грип В доминира (Ямагата и Виктория), но е трудно да се предвиди коя ще бъде тя. Между 2000 г. и 2013 г. разминаване между циркулиращия В вирус и включения във ваксината се е случило в ¼ от сезоните;
• Имунологичните (антигенните) различия между двете В линии са големи и ваксина срещу едната не дава защита срещу другата. Ето защо от 2012 г. започна производството на четиривалентни противогрипни ваксини (с по два щама тип А и тип В).

Познати са различни видове противогрипни ваксини, най-широко приложение сред които имат:

Убити ваксини – в тях вирусът е инактивиран с химични съединения, поради което не може да се размножава и да предизвика заболяване, но е в състояние да провокира изграждане на имунен отговор. След първоначалното инактивиране в някои случаи вирусите се раздробяват – това са т.нар сплит ваксини (каквато е ваксината Vaxigrip). В други случаи се провежда допълнително пречистване и в резултат се получават субединични ваксини, които съдържат само хемаглутинин и невраминидаза (такава е ваксината Influvac). Прилагат се чрез вътремускулно инжектиране.

Атенюирани (Отслабени) живи ваксини – гени, които кодират НА и NA на циркулиращите през съответния сезон грипни вируси се въвеждат в приспособен към ниски температури „отслабен“ (неспособен да предизвика заболяване) вирус-носител. Той е изменен така, че може да се размножава само в горните отдели на дихателната система, където температурата не надвишава 33оС поради директния контакт с околната среда. Представлява интраназален спрей за впръскване и по този начин имитира естествения път, по който става заразяването с грипен вирус. Именно по тази причина тези ваксини стимулират не само общия имунитет на организма, но активират и защитните механизми на входната врата (дихателната лигавица), през която навлиза вирусът.

Изграждането на имунен отговор след ваксинация отнема 2-3 седмици и осигурява защита от 6 месеца до 1 година.

Учените търсят решения за предизвикателствата

Слабото място на описаните ваксини е, че използваните за получаването им грипни вируси се размножават в кокоши ембриони – не е изключено това да провокира възникване на т.нар. адаптивни мутации в грипните щамове (особено тези на грип A(H3N2)), което да намали ефективността на ваксината. Освен това е възможно те да представляват известен риск за хора с алергии към яйца (което не означава непременно, че такива хора не може да бъдат ваксинирани).

Предизвикателство пред противогрипните ваксини е и това, че те трябва да са ефективни и при възрастни хора и индивиди с придружаващи заболявания, при които изграждането на имунитет е затруднено, а също и при малки деца. За да се реши този проблем, през последните 10-15 години се прилагат различни подходи, включително вътрекожно (вместо интрамускулно) въвеждане на ваксината, за да се активират и други пътища на имунната система както и използване на имуномодулиращи вещества, каквито са адювантите. За човешките противогрипни ваксини са одобрени адювантите MF59 (сквален) и ASO3 (сквален и α-токоферол). Скваленът се съдържа естествено във всички растения и животни, включително и в човешкото тяло.

Има го дори в пръстовия ни отпечатък. Алфа-токоферолът е тип витамин Е.

Възможно е грипните вируси да бъдат размножавани в клетки от бозайници или насекоми – идеята е добра, но получените по този начин ваксини са значително по-скъпи.

Друг подход е създаването на т. нар. ДНК или РНК ваксини. Те съдържат нуклеинова киселина – въведена в организма, тя ще доведе до синтез на вирусен белтък (т.нар. антиген), срещу който ще бъде изграден имунен отговор.

РНК ваксини са произвежданите от Pfizer/BioNTech и Moderna ваксини срещу COVID-19. Все още не разполагаме с одобрена ваксина от този тип срещу грипния вирус.

>>>„Pfizer” стартира клинично проучване на първата иРНК ваксина срещу грип

Освен ваксини, създадени са и противогрипни лекарствени препарати. Тяхната ефективност може да бъде намалена поради възникване на устойчиви към действието им вирусни щамове.

Как се определя съставът на ваксините за съответния предстоящ грипен сезон?

Към Световната здравна организация е създадена Мрежа за надзор (Global influenza Surveillance and Response System - GISRS), която функционира от 1952 г. В нея влизат представителни институции на 123 държави, които провеждат целогодишно наблюдение върху разпространението на грипните вируси.

Лабораториите изпращат вирусни проби до шест центъра за сътрудничество и изследвания на грипа към СЗО, които се намират в Атланта, Джорджия, САЩ (Център за контрол и превенция на заболяванията), Мемфис, Тенеси, САЩ (Детска изследователска болница „St. Jude“), Лондон, Обединеното кралство (Институт „Франсис Крик“), Мелбърн, Австралия (Референтна лаборатория по инфекциозни болести на Виктория), Токио, Япония (Национален институт по инфекциозни болести) и Пекин, Китай (Национален институт за контрол и превенция на вирусни заболявания).

Два пъти годишно СЗО разглежда подадените данни и въз основа на анализа изготвя препоръки за състава на противогрипните ваксини - през февруари за избор на ваксина за предстоящия грипен сезон в Северното полукълбо и през септември за ваксината в Южното полукълбо.

Кога трябва да се ваксинираме срещу грип?

Най-добре е ваксинирането да се случи не по-късно от края на месец ноември. Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ съветва това да не се отлага и да стане още през октомври. Противогрипната ваксина е особено препоръчително за деца, възрастни хора (на и над 65 години) и хора със съпътстващи заболявания. Важна е и за бременни жени, тъй като заразяването с този вирус по време на бременността крие риск от неблагоприятни последствия.

Консултативен комитет по имунизационни практики към CDC препоръчва ваксинация срещу грип на всички хора над 6 месечна възраст. Деца от 6 месеца до 8 години, които получават ваксина срещу грип за първи път, приемат две дози. Ето защо, за да бъдат защитени, процесът на ваксинация при тях трябва да започне по-рано, тъй като двете дози се приложат с интервал поне 4 седмици.

Колко ефективни са ваксините срещу грип?

По данни на CDC ваксинацията срещу грип намалява риска от заболяването сред цялото население с 40% - 60% през сезоните, когато циркулиращите грипни вируси добре съвпадат с включените във ваксината. Като цяло, ваксините, с които разполагаме към момента, „работят“ по-добре срещу вирусите на грип B и грип A(H1N1) в сравнение с грип A(H3N2).

Важно значение за това колко добре ще ни предпази противогрипната ваксина от заболяване имат следните два фактора:

• индивидуалните особености на съответния човек (възраст, здравословното състояние, генетични и имунологични харакетристики)
• съвпадението с грипните вируси, които се разпространяват в обществото

Какви са ползите от ваксинацията срещу грип?

По данни на CDC според проучване, проведено през 2021 г. при възрастните хора ваксинацията срещу грип е свързана с 26% по-нисък риск от постъпване в интензивно отделение и 31% по-нисък риск от смърт от грип в сравнение с тези, които не са били ваксинирани.

Изследване от 2018 г. разкрива, че сред възрастните, хоспитализирани с грип, ваксинираните пациенти е 59% по-малко вероятно да бъдат приети в интензивно отделение, отколкото тези, които не са били ваксинирани. Сред възрастните с грип в интензивното отделение, тези, които са били ваксинирани са прекарали средно 4 дни по-малко в болницата от тези, които не са били ваксинирани.

Ваксинацията срещу грип е особено важна за хора с определени хронични заболявания (например сърдечни и белодробни заболявания, диабет). Поставена по време на бременност, ваксината срещу грип не само предпазва бъдещата майка, но осигурява защита и на бебето няколко месеца след раждането, когато детето е все още твърде малко, за да бъде ваксинирано. Ваксината срещу грип може да бъде животоспасяваща при деца.

В Европа проучванията върху ефективността на ваксините срещу грип бяха инициирани от Eвропейския център за контрол на забоялванията (ЕCDC) и се провеждат редовно от грипния грип на 2008/2009 г. насам. Смята се, че в Европейския съюз ваксинацията срещу сезонен грип предотвратява до 37 000 смъртни случая всяка година. Целта е тя да обхване 75% от уязвимите групи на населението.

Следва продължение.