Oropouche: мистериозният вирус, който напомни за себе си

Арбовирусните инфекции, т.е. заболявания, чиито причинители се разпространяват сред хората чрез ухапване от заразени членестоноги (насекоми) като комари и кърлежи, разтърсиха сериозно Америка през последното десетилетие. Пример за това са епидемията от вируса Zika през 2015-2016 г. и повтарящите се огнища на чикунгуня и денга, последното от които се разгоря в особено голям размер в Бразилия в началото на тази година.

През 2024 г. регионът се изправи пред друго предизвикателство в лицето на вируса Oropouche (OROV). Кой е този вирус, как се разпространява, какви са болестните му прояви и защо това огнище прикова вниманието на специалистите при положение, че ORОV е известен от средата на миналия век и оттогава досега са доказани половин милион случая.

Кой е този вирус?

Вирусът Oropouche принадлежи на семейство Peribunyaviridae. Открит през 1955 г. в село в Тринидад и Тобаго, чието име носи, и е ендемичен за басейна на река Амазонка. Предишни огнища са описани в Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Френска Гвиана, Панама и Перу.

От откриването му досега са диагностицирани повече от 500 000 случая, като действителният им брой най-вероятно е по-висок – предполага се, че множество случаи са били погрешно диагностицирани поради сходството на клиничните прояви с други фебрилни заболявания, причинени от циркулиращи в района арбовируси (като денга, западнонилска треска, жълта треска, зика, чикунгуня).

Първото регистрирано огнище на предизвикана от OROV треска възникна в Белем, град в най-гъсто населения щат Пара в Бразилия, известен със своите тропически гори и река Амазонка. Годината е 1961, а броят на заразените жители е почти 11 000.

През 2016 г. е докладван първият случай на треската Oporouche извън региона на Амазонка, което поражда опасения относно появата на болестта извън ендемичните й граници. Днес те звучат още по-убедително.

Ситуацията в момента

Огнището, на което сме свидетели в момента, засяга ендемични райони и нови райони извън басейна на Амазонка. Между 1 януари и 1 август 2024 г. са докладвани повече от 8000 случая на заболяването, включително два смъртни случая и шест случая на вертикално предаване, свързано със смърт на плода или вродени аномалии.

>>>Два смъртни случая от треска Оропуш в Бразилия

Засегнатите държави са Бразилия, Боливия, Перу, Колумбия и за първи път Куба. През юни и юли 2024 г. за първи път са докладвани 19 внесени случая на треската Oropouche в страни от ЕС: Испания (12 случая), Италия (5 случая) и Германия (2 случая). Осемнадесет от случаите са имали история на пътуване до Куба и един до Бразилия.

Информация за внесени случаи на треската Oropouche дойде и от САЩ.

Разпространение

OROV се поддържа в природата чрез два цикъла на предаване: горски цикъл и градски цикъл.

Горският цикъл се осъществява в гористи райони между комари и животински гостоприемници, като ленивци (трипръстият ленивец Bradypus tridactylus), нечовекоподобни примати (главно капуцини и маймуни ревачи), домашни и диви птици и гризачи. Хората могат да се заразят, докато посещават тези райони.

Антропофилната хапеща мушици (Culicoides paraensis) и вероятно някои комари (Culex quinquefasciatus, Aedes aegypti, Ochlerotatus serratus) са отговорни за предаването на вируса от заразен човек на незаразен човек в градски условия. Мушицата, малка муха със средна продължителност на живота от 20 до 30 дни, играе решаваща роля. За предаването на вируса са отговорни единствено възрастните женски мушици, както и женските комари, защото те се нуждаят от кръв, за да поддържат производството и узряването на яйцата.

Мушицата Culicoides paraensis е широко разпространена в Америка, но липсва в Европа. Към днешна дата липсва данни за това дали европейските мушици или комари могат да пренасят вируса.

Не е наблюдавано пряко хоризонтално предаване на вируса Oropouche от човек на човек. Наскоро Бразилското министерство на здравеопазването съобщи за няколко възможни случая на преминаване на инфекцията с OROV от майка на дете по време на бременност, но тази способност на вируса все още е в процес на проучване.

Клинична картина

Приблизително 60% от заразените с вируса Oropouche хора проявяват симптоматика, наподобяваща тази при вирусите денга, зика и чикунгуня.

Инкубационният период обикновено е от 3 до 10 дена. Началото е остро, с висока температура, втрисане, главоболие, болки в ставите и мускулите. Възможни са болки в очите, чувствителност към светлина, гадене, повръщане, коремни болки, диария, умора, обрив.

Заболяването обикновено е леко и прогнозата за възстановяване е добра. При по-малко от 5% от пациентите може да има кървене или възпаление на мозъка и мозъчните обвивки (менингит, менингоенцефалит).

Рисковите фактори за по-тежко протичане на треската Oropouche не са напълно установени. Предполага се, че вероятно съвпадат с тези при останалите арбовирусни инфекции – хора на възраст 65 и повече години или такива със съпътстващи медицински състояния, като потисната имунна система, хипертония, диабет или сърдечносъдови заболяване.

По-рано тази година Министерството на здравеопазването в Бразилия съобщи за два смъртни случая при млади жени без съпътстващи заболявания и пет случая при бременни жени с данни за вертикално предаване на вируса от майката към плода, свързано със смърт на плода или вродени аномалии, включително микроцефалия. Това е първият доклад за смъртни случаи и вертикално предаване на вируса Oropouche и свързаните с тях неблагоприятни резултати при раждане. Потенциалният риск по време на бременност и последиците за плода при инфекция с OROV все още се проучват и не са потвърдени.

При около 60% от пациентите симптомите могат да се появят отново една - две седмици след възстановяването.

Лечение и контрол

Към днешна дата не разполагаме със специфично лечение или ваксина за OROV. Прилаганият в клиничната практика терапевтичен подход е управление на симптомите и осигуряване на поддържащи грижи. То може да включва почивка, прием на течности и употреба на аналгетици и антипиретици, най-често ацетаминофен (парацетамол). Приложението на аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) се избягва, за да се намали риска от кръвоизлив.

Няколко изследователски групи работят върху създаване на ваксини чрез използване на различни стратегии, в това число инактивирани ваксини, атенюирани живи ваксини и ваксини на основата на рекомбинантни белтъци. Някои от тях са достигнали до клинични изпитвания.

>>>Риск от денга в САЩ заради увеличаването на случаите в света

Личните предпазни мерки за намаляване на риска от ухапвания в епидемичните райони включват употреба на репеленти, носене на ризи с дълги ръкави и дълги панталони, както и използване на третирани с инсектицид фини мрежи против комари (мушиците са с много малки размери).

Мушиците може да са по-малко чувствителни към някои често използвани репеленти против насекоми. Доказана е ефективността на инсектициди като делтаметрин и N,N-диетил-мета-толуамид при контролирането на видовете Culicoides и Culex.

Защо вирусът Oropouche се появи внезапно в райони, където никога не е докладван?

Подобно на други болести, предавани от вектори, появата и разпространението на треската OROV е резултат от екологичен дисбаланс в световен мащаб. До голяма степен той се дължи на бързото и масово движение на хора и стоки по света, обезлесяването, урбанизацията, както и от глобалното затопляне. Като се има предвид, че екологичните, климатичните и демографските промени са глобален феномен, не е изненадващо допускането OROV да се разпространи извън Америка в близко бъдеще.

Общите черти на засегнатите райони са тропическият климат, високата честота на дъждовете, сходните дейности на жителите, непланираната урбанизация и много лошият жизнен стандарт.

>>>Във Франция отчитат рекорден брой внесени случаи на денга

Друг фактор е геномът на вируса Oropouche – РНК молекула от 3 отделни фрагмента, което осигурява мутационната способност на вируса, включително размяна на сегменти (реасортация).

Според публикация в The Lancet от 08 август 2024 г. има предварителни доказателства, според които подобно пренареждане е в основата на сегашната епидемия.

Дълго „пренебрегван“, днес вирусът Oropouche e фокусирал вниманието не само на биомедицинската общност.

Потенциалът му за географско разпространение и вероятността за появата му в нови области, макар и редките случаи на тежки неврологични усложнения, потенциалната възможност за патологично повлияване на бременността подчертават значението му за общественото здраве в международен мащаб. И поставят на дневен ред острата необходимост от задълбочени проучвания и разработване на ефективни ваксини и специфични терапевтични подходи.