Хантавирусите отново напомниха за себе си

Новината за огнище от хантавирусна инфекция на борда на круизния кораб MV Hondius със смъртни случаи светкавично обиколи света и прикова вниманието на специалисти, медии и цялата общественост. Впрочем, хантавирусите неведнъж са привличали погледите към себе си. Да си припомним трагичната история на актьора Джийн Хекман (95 г.) и съпругата му Бетси Аракава (65 г.), които бяха открити мъртви в дома им в Санта Фе в САЩ. Разследването показа, че зад смъртта на жената стои хантавирус, предизвикал белодробен синдром, докато мъжът е починал от сърдечно заболяване.

Името хантавирус произлиза от река Хантан в Южна Корея. Първият представител на семейство Hantaviridae е изолиран през 70-те години на миналия век именно в този район, след като предизвиква тежко заболяване при над 3000 войници по време на Корейската война (1950 - 1953 г.).

Кои са хантавирусите, как се разпространяват и до какви поражения водят? Как можем да се предпазим от тях, разполагаме ли със специфично лечение и ефективни ваксини? И най-важният въпрос, който силно тревожи хората: възможно ли хантавирусите да предизвикат пандемия, подобна КОВИД-19? Нека потърсим отговорите заедно.

Историята на хантавирусите е като сюжет на научнофантастичен филм, само дето е напълно реална. Достатъчно е разкажем събитията, довели до идентифицирането на първия хантавирус в САЩ.

› Мистерията на Безименния вирус

› Кои са хантавирусите 

› Как става заразяването

› Разпространение

› В Европа и САЩ няма ваксина

› Лечение

› Как да се предпазим

› Вирус Andes 

› Има ли хантавируси в България

› Възможна ли е пандемия

Мистерията на Безименния вирус

През май 1993 г. в района на Четирите ъгъла в САЩ – място, обитавано от племето Навахо - точно там, където се срещат границите на щатите Ню Мексико, Юта, Аризона и Колорадо – двама млади влюбени умират внезапно от ужасяваща мистериозна болест. Започнала с неразположение и болки в мускулите, тя бързо прогресира до масивно натрупване на течност в белите дробове и дихателна недостатъчност. Двамата годеници си отиват в рамките на няколко дни в две различни, но близко разположени болници.

Случаят озадачава и предизвиква тревога в лекарите, задвижвайки професионалното им любопитство. Свързвайки се с колеги в областта, те скоро откриват, че двамата годеници далеч не са единствените жертви на загадъчната болест. На светло излизат и други подобни случаи на млади, преди това здрави хора, които неочаквано са развили фатален белодробен оток, общият им брой достига 27. Червената лампа е светнала и в рамките на дни здравните власти свикват за консултация експерти от Индианските здравни служби, Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Министерството на здравеопазването на Ню Мексико.

На мястото на огнището започва трескаво разследване. Дали не става дума за чума? Или се е появил фатален щам на вируса на грипа, подобен на онзи от 1918 година? А маже би убиецът е опасен токсин, дебнещ някъде в околността? Тези предположения бързо са отхвърлени поради разминаване в клиничните симптоми. Става ясно, че на сцената е излязъл нов инфекциозен агент, но кой е той и как да стигнат до него.

На помощ идват старейшините от племето Навахо. Въпреки че такова заболяване никога не е било официално документирано преди, старейшините насочват вниманието на специалистите към сходни смъртни случаи, за които се разказва в устната история на племето. Любопитното е това, че те се появяват след периоди на изобилие, в години, в които е имало обилни дъждове, богата растителност и следователно излишък на гризачи. Тази ключова информация стимулира специалистите да проучат инфекциите, предавани от тези животни. Виновникът за неизвестната болест най-после е открит – нов хантавирус.

Искате ли да знаете как се казва? Работата е там, че той така и не успява да получи „нормално“ име и влиза в официалните документи и учебниците като „безименният вирус“ (Virus Sin Nombre – Вирус без име, на испански). Причина за това е сериозната дискриминация и стигмата, на които са подложени жителите на района на Четирите ъгъла в хода на разследването.

Пресата нарича вируса-убиец на млади и здрави хора „грипът Навахо“, местните ресторанти отказват да обслужват представителите на племето, училищните екскурзии също са отменени. Дори когато мистерията е разгадана, клеймото около болестта продължава.

Предложени са няколко наименование („вирусът на Четирите ъгъла“, „вирусът на каньона Муерто“), но нито едно от тях не е одобрено, защото не отговаря на реалностите и подхранва стигмата. В желанието си да уважи всички тези искания, CDC в крайна сметка се спира на Virus Sin Nombre.

Кои са хантавирусите

Хантавирусите (сем. Hantaviridae) са група вируси, които могат да предизвикат тежки заболявания и смърт при хората. Геномът им е едноверижна РНК молекула, която не е цяла, а е представена от 3 сегмента. Познати са над 20 вида хантавируси, които се различават по географско разпространение и предизвиканата от тях болестна изява.
Предават се главно от гризачи и единственият техен представител, за който има данни, че може да се прехвърля от човек в човек (рядко и при продължителен близък контакт), е вирусът Andes.

Симптомите и тежестта на предизвиканата от хантавируси инфекция зависят от конкретния вирус, който я причинява. Инкубационният период е поне 1 седмица, но може да продължи до 8 седмици.

Хантавирусите водят до два вида синдроми: хантавирусен белодробен синдром (hantavirus pulmonary syndrome - HPS)/хантавирусен кардиопулмонален синдром (hantavirus cardiopulmonary syndrome - HCPS) и хеморагична треска с бъбречен синдром (hemorrhagic fever with renal syndrome - HFRS).

• Хеморагична треска с бъбречен синдром (HFRS): Среща се главно в Европа и Азия и се причинява от хантавирусите на „Стария свят“. Резултат от инфекцията са вътрешно кървене и нарушено функциониране на бъбреците. В Европа това са основно хантавирусите Puumala (PUUV) и Dobrava (DOBV). На Стария континент годишно се диагностицират над 3000 случая на HFRS, а тежестта на заболяването варира в зависимост от вируса. Смъртността е от под 1% до 15%. DOBV е най-животозастрашаващият хантавирус в Европа и е отговорен за почти всички фатални случаи при това заболяване. Пълното възстановяване на засегнатите хора отнема от няколко седмици до месеци. Според СЗО в световен мащаб годишно се съобщава за 150 000 до 200 000 случая на хеморагична треска с бъбречен синдром, 40–50% от тях се регистрират в Китай.
• Хантавирусен белодробен синдром (HPS) / Хантавирусен кардиопулмонален синдром (HCPS): Това заболяване се регистрира предимно в Северна и Южна Америка и се предизвиква от хантавирусите на „Новия свят“. Такива са Virus sin nombre (в Северна Америка) и вирус Andes (Orthohantavirus andesense, в Южна Америка). Те причиняват тежка дихателна недостатъчност и белодробен оток (натрупване на течност в белите дробове). Смъртността варира от 35 до 50%. Годишно в света се документират от 200 до 1000 случая.

Въз основа на знанията, с които разполагаме към момента, се смята, че възстановяването от хантавирусна инфекция осигурява дълготраен, потенциално доживотен имунитет срещу бъдещи инфекции със същия вирусен щам.

Как става заразяването с хантавируси

Основен гостоприемник (резервоар) на хантавирусите в природата са гризачи, обикновено мишки и плъхове, но също полевки и земеровки. Вирусът се съдържа в урината, изпражненията и слюнката на заразените животни. Хората обикновено се инфектират при вдишване на прах и аерозоли, замърсени от екскрементите на заразени животни; при контакт със замърсени материали и повърхности; консумиране на инфектирана храна или вода и по-рядко чрез ухапвания или драскотини от гризачи.

Рискът от инфекция е най-висок сред хората с определени професии (например горски работници, заети в селскостопански дейности), при разчистване на дълго необитавани тавани, мазета и други помещения в близост до гори, полета или ферми; по време на рутинни дейности в силно заразени райони. Хантавирусите се свързват основно с горски гризачи и предаването може да се случи, когато хората влязат в контакт с местообитанията на тези животни. Хантавирусът Andes е единственият, за който има данни, че може да се предава от човек на човек при продължителен близък контакт.

Върху популациите на гризачите оказват въздействие редица фактори (валежи, температура, хищници, наличие на храна, човешка дейност и др.) и те могат да повлияят върху разпространението на хантавиурсните инфекции.

Дребните гризачи често показват циклични модели на развитие, характеризиращи се с периодичен „бум“, последван от рязък спад. Така например нарастване на популацията на полевките се наблюдава на интервали от 3 до 5 години, а при домашните мишки на 4 до 8 години.

Всеки вид хантавирус е еволюирал съвместно със специфичен гризач-гостоприемник (резервоар), при който вирусът причинява дългосрочна, асимптоматична хронична инфекция. Това означава, че животните носят и разпространяват вируса, без самите те да се разболяват.

Различните географски региони се обитават от различни гризачи, носещи специфични хантавируси. Например, еленската мишка (Peromyscus maniculatus) е основният преносител на вируса Sin Nombre в САЩ. Естествен резервоар на вируса Andes (ANDV) е дългоопашатият пигмейски оризов плъх (Oligoryzomys longicaudatus), известен още като колиларго. Този вид гризачи е разпространен в селските райони на Аржентина и Чили.

Разпространение на хантавирусите

Хантавирусните инфекции са сравнително рядко срещани в световен мащаб. През 2025 г. в региона на Северна и Южна Америка осем държави са съобщили за 229 случая и 59 смъртни случая (коефициент на смъртност 25,7%). В Европейския регион през 2023 г. са съобщени 1885 хантавирусни инфекции (0,4 на 100 000), което е най-ниският процент, наблюдаван между 2019 и 2023 г.

В Източна Азия, особено в Китай и Южна Корея, хантавирусната хеморагична треска с бъбречен синдром продължава да е причина за хиляди случаи годишно, въпреки че честотата е намаляла значително през последните десетилетия благодарение на националните програми за ваксинация в тези страни.

В Европа и САЩ не разполагаме с ваксина срещу хантавирусите

От началото на 90-те години на 20 век в Китай се предлагат и използват инактивирани ваксини за предотвратяване на хеморагична треска с бъбречен синдром. Тези ваксини са насочени специално към вирусите Hantaan и Seoul, които са разпространени в региона. Това е двувалентна инактивирана ваксина, която се препоръчва за лица на възраст 16–60 години във високорискови райони, годишно се прилагат около два милиона дози. В Южна Корея също се прилага ваксина срещу хантавируси от над три десетилетия (тя е различна от тази в Китай). Тези ваксини са специфични за хеморагична треска с бъбречен синдром в Азия и не са одобрени за употреба в САЩ или Европа, където са разпространени други видове хантавируси.

Върху създаване на ефективна ваксина срещу хантавируси се работи от различни колективи, а някои от „кандидатите“ са показали обещаващи резултати и са стигнали до клинични проучвания при хора.

Предизвикателствата при разработването на ваксини и други медицински продукти за противодействие на хантавируси се дължат отчасти на ограничения достъп до дивия тип вируси и липсата на животински модели на предизвиканите от тях заболявания.

Хантавирусите на Новия свят са много трудни за изолиране in vitro (в клетъчни култури) и in vivo (в лабораторни животни). Освен това случаите на вируса Andes при хора са редки и географски разпръснати. Това усложнява избора на район за провеждане на класическо клинично изпитване за ефикасност от фаза 3, така че да бъдат изпълнени изискванията за лицензиране на ваксината. Изброените препятствия стимулират учените към търсене на креативни решения.

Лечение

Въпреки че не разполагаме с лицензирана терапия, нито с ваксина за хантавирусни инфекции, ранните поддържащи грижи и незабавното насочване към заведение с пълноценно интензивно отделение могат да подобрят преживяемостта.

На пациентите се осигуряват почивка, хидратация и лечение на симптомите, включително ниско кръвно налягане и понижени нива на кислород. При болните с белодробен синдром може да се наложи интубиране. Бъбречната функция на развилите хеморагична треска с бъбречен синдром трябва да бъде под строг контрол и състоянието им може да изисква провеждане на хемодиализа за отстраняване на токсините от кръвта и поддържане на правилния баланс на течностите в тялото.

Изследва се възможността за прилагане на противовирусния препарат рибавирин при пациенти с хантавирусна инфекция, но получените към момента данни все още не позволяван окончателно заключение.

Как да се предпазим от инфекция с хантавируси?

Най-добрият начин за предотвратяване на хантавирусна инфекция е да държим дивите гризачи, особено мишките, далеч от нас. Отглежданите като домашни любимци гризачи може да се нуждаят от тестване за хантавирус и трябва да се пазят от контактуване с диви гризачи.

Храната и водата за пиене трябва да бъдат съхранявани в добре затворени съдове, а боклукът да бъде поставян в плътно затворени метални или дебели пластмасови кофи.

Препоръчва се отстраняване на купчините дърва, инструменти и други предмети около основите на сградите, за да бъдат намалени местата за скривалища на гризачи, както и запечатването (запушването) на евентуалните им входни „врати“ (дупки с диаметър по-голям от 1/4 инча, т.е. приблизително над 6 мм). При използване на капани трябва да се има предвид, че уловените гризачи може да уринират и това да допринесе за разпространение на вируса.

За наличието на гризачи в помещенията може да ни „подскаже“ и откриването на техни изпражнения (заострени в единия край и често с косми в тях) и/или на следи от гризане по дървени плоскости (по този начин те поддържат дължината на зъбите си, които растат през целия им живот).

При работа в зони, които може да съдържат урина, изпражнения, слюнка или материали за гнездене на гризачи, е редно винаги да използваме пластмасови или гумени ръкавици и подходящо облекло, а също и предпазна маска.

Преди осъществяване на дейности в замърсени зони те трябва да бъдат добре проветрени за поне половин-един час.

Метенето и използването на прахосмукачка се избягват, за да се предотврати замърсяване на въздуха с вирусни частици. Почистването на замърсените повърхности става с дезинфектант (например белина, разтворена във вода в съотношение 1:9) при използване на ръкавици. Замърсени материали (например, изпражнения на гризачи, материали за гнездене) трябва да престоят в разтвор за дезинфекция (поне 10 минути, ако се използва разтвор на белина) преди по-нататъшно почистване.

Вирус Andes (Orthohantavirus andesense)

Вирусът Andes е открит за първи път в Аржентина през 1995 г. и е кръстен на планинската верига Анди. Още през същата година са докладвани случаи и в Чили. През 1996 г., при огнище в Ел Болсон в Аржентина, става ясно, че е възможно вирусът да се предава и от човек на човек. Между 22 септември и 5 декември 1996 г. 18 души са диагностицирани с хантавирусен бъбречен синдром. Всички те са жители или посетители на градовете Ел Болсон, Барилоче и Ескуел в южната част на страната. Две допълнителни лица, които са били в контакт с пациенти от Ел Болсон, но не са посещавали района на епидемията, също са се заразили с HPS през този период.

На 2 ноември 2018 г. в малкия град Епуйен в Аржентина избухва нова епидемия. Разболяват се общо 34 души, 11 от които губят живота си. Огнището е разпалено по време на парти, а според някои публикации сред участниците в него е имало свръхразпространител/и (човек, който предава заразата на по-голям брой хора от обичайното), а репродуктивното число на вируса надхвърля 2 (т.е. един заразен е предал инфекцията на повече от двама души). Здравните власти предприемат всички необходими действия, за да спрат по-нататъшно разпространение на вируса: карантина, стриктно проследяване на контактите, изолиране на близките контакти и активно клинично наблюдение.

Ранните симптоми на инфекцията с вирус Andes могат да наподобяват грип и включват главоболие, треска, мускулни болки/болки в гърба, гадене или повръщане, диария, кашлица, болка в гърдите, загуба на апетит, затруднено дишане. Обикновено хората са заразни само докато имат симптом

Вирусът Andes е единственият хантавирус, за който е известно, че може да се предава от човек на човек. Това разпространение обикновено е ограничено до хора, които имат близък контакт с болен човек, включва директен физически контакт, продължително време, прекарано в близки или затворени пространства, и излагане на телесни течности на болния човек.

Вторични инфекции сред здравни работници също са били документирани, макар и рядко (един от инфектираните на борда на MV Hondius е корабният лекар).

В същото време обаче, според систематичен обзор, публикуван в „The Journal of Infectious Diseases“ през 2022 г., наличните към момента данни (анализирани са резултатите от 22 проучвания) за предаване на този вирус от човек на човек не са достатъчно убедителни. Важно е да отбележим, че няма съобщения за предаване на хантавирус от човек на човек в Европа, Азия и повечето страни в Северна и Южна Америка, а някои проучвания в Аржентина и Чили не са открили доказателства за това. Авторите на статията отбелязват, че не е проведено разследване за евентуално едновременно излагане на въздействието на екскрети/секрети на заразени гризачи в околната среда.

На 8 май 2026 г. СЗО отбеляза, че „настоящите доказателства сочат последващо предаване от човек на човек на борда“ на круизния кораб MV Hondius. Първият (индексният) случай е възрастен мъж, качил се на кораба на 1 април 2026 г., след повече от три месеца пътуване из Аржентина, Чили и Уругвай. Предполага се, че се е заразил по време на престоя си в тези страни, където вирус Andes е ендемичен. Той развива симптоми на 6 април и умира на борда на кораба на 11 април.

Специалистите напомнят, че вторичното предаване на вируса (от човек на човек) изглежда най-вероятно в ранната фаза на заболяването, когато вирусът е по-лесно преносим. Към момента знанията ни в тази област са крайно недостатъчни поради оскъдния брой огнища на хантавирус, за които се подозира преминаването му човек на човек.

Има ли хантавируси в България?

Да, някои хантавируси, които причиняват хеморагична треска с бъбречен синдром, се срещат в България, която е ендемичен регион на Балканския полуостров за това заболяване. Такива са вирусите Добрава (Dobrava hantavirus) и Пуумала (Puumala hantavirus). Първите документирани случаи у нас датират от 1953 г.

Резервоар на инфекцията в нашата страна са различни видове мишевидни гризачи – жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis), полска мишка (Apodemus agrarius), ръждива горска полевка (Myodes glareolus) и други.

В България случаите на хеморагична треска с бъбречен синдром са редки. През 2022 г. е регистриран 1 случай, а в периода 2013-2014 г. са докладвани общо 23 случая.

Заболявания се регистрират целогодишно, но най-много случаи има през лятото, а по-малък пик се наблюдава в късна есен и зима. Боледуват основно хора, заети в селскостопански дейности, горски работници, дървосекачи. Мъжете са по-силно засегнати от жените (съотношението мъже:жени е 4:1).

Хеморагичната треска с бъбречен синдром се характеризира с природна огнищност.У нас е разпространена в планинските масиви с над 700 м надморска височина.

Обособени са няколко такива зони: Западно-родопска, Средно-родопска, Рило-пиринска и Средно-старопланинска. Случаите идват най-често от районите на Пазарджик, Пловдив и Бургас.

Могат ли хантавирусите да причинят пандемия?

Към момента се смята, че вероятността това да се случи е много ниска. Причината е, че хантавирусите не се разпространяват лесно от човек на човек. Освен това гризачите, които носят вируса Andes, не са открити в САЩ и в Европа.

Да не пропуснем и това, че круизните кораби, които са своеобразни градове сред морската шир, са силно податливи към разпространение на евентуално възникнала инфекция. Пасажерите и екипажът споделят помещения и дейности на сравнително ограничена площ, а пътниците често са възрастни хора със съпътстващи заболявания, което повишава уязвимостта им.

Всичко това ни най-малко не успокоява учените, тъй като вирусите, особено РНК съдържащите вируси (каквито са и хантавирусите), са известни със склонността си към мутации. Нещо повече, геномът на хантавирусите не е цяла РНК молекула (както при коронавируса, предизвикващ КОВИД-19), а е изграден от три сегмента. Последното позволява протичането на така наречената реасортация – процес, при който при инфектиране на една и съща клетка с два различни щама на вируса, е възможно да се получи потомство, комбиниращо генетичната информация на двамата родители.

Подобни събития настъпват, макар и изключително рядко, при грипните вируси (РНК геномът им е изграден от 8 сегмента), а резултатът може да е поява на нов техен представител с пандемичен потенциал. Ето защо мутационната способност на хантавирусите и тяхната еволюция непрекъснато се изучават и проследяват.

При предишни огнища в Аржентина във вируса Andes бяха идентифицирани изменения, за които се предполага, че са улеснили предаването му от човек на човек. Във връзка със ситуацията на круизния кораб MV Hondius, от СЗО съобщиха, че в изолирания (и секвениран) вирус от заболелите на борда не са открити нови мутации.

Хантавирусите се определят като опасни „нововъзникващи патогени“ поради способността им да причиняват тежки локализирани огнища с висока смъртност.

Прогнозите са, че инфекциите с хантавируси ще показват постоянен ръст с изсичането на горите и бързия растеж на градовете в редица части на света, включително в Южна Америка, както и с увеличеното селскостопанско производство. И още, предполага се, че изменението на климата може да окаже въздействие върху популациите на гризачи и да увеличи броя на хората, живеещи или влизащи в райони, където тези животни присъстват.

Учените бият тревога и подчертават необходимостта от обмисляне и прилагане на предпазни мерки преди да е станало твърде късно.

Международното интердисциплинарно научно сътрудничество, финансирането и насърчаването на здравните министерства и изследователските институти, изграждането на платформа за споделяне на данни, мъдрото използване на изкуствения интелект са важни стъпки за по-доброто разбиране на тези вируси, тяхното предаване от животни на хора и от човек на човек, влиянието на екологичните фактори върху тези процеси. Всичко това в крайна сметка ще помогне за разработването на стратегии за превенция и създаването на ефективни ваксини и терапевтични молекули.