Доживотният прием на бета-блокери след инфаркт може да не е необходим за всички пациенти

Акценти

В продължение на десетилетия пациентите, преживели инфаркт, получават едно и също медицинско предписание – доживотен прием на бета-блокери с цел предпазване на сърцето. През последните години обаче все повече учени и лекари поставят под въпрос дългосрочната им употреба след първата година от възстановяването.

Какво представляват бета-блокерите

Бета-блокерите са широко предписван клас лекарства, прилагани при различни сърдечносъдови заболявания, които понижават кръвното налягане и забавят сърдечната честота. Макар че се считат за безопасни, бета-блокерите могат да причинят странични ефекти като умора, замаяност, сухота в устата и очите, а в редки случаи – сексуална дисфункция.

В продължение на повече от 40 години бета-блокерите се предписват като стандартно лечение за възрастни хора, преживели инфаркт, с цел намаляване на риска от ново сърдечносъдово събитие. Много пациенти продължават да го приемат доживотно, но все повече изследвания поставят този подход под въпрос.

Промяна на дългогодишна медицинска практика

През 2023 г. водещи организации като Американската сърдечна асоциация и Американския колеж по кардиология актуализират своите насоки за лечение на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Те вече не препоръчват дългосрочна употреба на бета-блокери при пациенти в стабилно състояние, които не са преживели повторен инфаркт през последната една година.

Според д-р Манеш Пател, президент на Американската сърдечна асоциация и кардиолог и професор в Медицинския факултет на Университета „Дюк“, напредъкът в лечението на инфаркт – като ангиопластиката (процедура за механично разширяване на стеснени или запушени артерии) и съвременните медикаменти – променя контекста, в който бета-блокерите първоначално са били въведени.

„Доказателствата се променят и изглежда, че при пациенти, които са в стабилно състояние след прекаран инфаркт, може да е възможно да се намали или прекрати лечението с бета-блокери.“, коментира Пател.

Кардиолози като Валентин Фустер вече поставят под въпрос рутинното предписване на бета-блокери на пациенти с добра сърдечна функция. Според него през следващите няколко години може да настъпи реална промяна в клиничната практика.

Ново проучване дава допълнителни отговори

Скорошно проучване, публикувано в New England Journal of Medicine и представено на годишната научна среща на Американския колеж по кардиология, изследва дали е необходимо бета-блокерите да се приемат дългосрочно след инфаркт. В него участват над 2500 пациенти от 25 здравни центъра в Южна Корея, всички от които са били в стабилно състояние поне една година след прекаран инфаркт.

Участниците са разделени на две групи – в първата приемът на бета-блокери е преустановен, а във втората терапията е продължена. И двете групи са проследени за период от около три години.

Резултатите показват, че комбинираният риск от смърт, повторен инфаркт и хоспитализация поради сърдечна недостатъчност е 7,2% при пациентите, които са спрели бета-блокерите, и 9% при тези, които са продължили лечението.

Отделните показатели също са сходни, като смъртността е 2,4% в първата група спрямо 3,4% във втората, а повторните инфаркти и хоспитализациите поради сърдечна недостатъчност са с почти еднаква честота. Изследователите отбелязват, че при пациентите, които са спрели терапията, се наблюдава леко повишение на кръвното налягане и сърдечната честота, но средните стойности остават в безопасни граници.

Изследователите стигат до извода, че при пациенти в стабилно състояние, спирането на бета-блокерите може да бъде също толкова безопасно, колкото и продължаването на лечението.

Ползи за пациентите и здравната система

Промяната в подхода може да има и икономически ефект. Макар бета-блокерите да са сравнително евтини, дългосрочният им прием води до значителни разходи с течение на времето.

Според Джоузеф Равенел, доцент по здравеопазване и медицина на населението в NYU Langone Health, намаляването на приема на ненужни медикаменти може да подобри както качеството на живот, така и придържането към терапията.

Заключение

Данните от последните проучвания променят дългогодишни разбирания и показват, че доживотният прием на бета-блокери може да не е необходим за всички пациенти след инфаркт. Вместо прилагането на универсален подход, все по-важно става индивидуалното решение, взето съвместно между лекар и пациент.

Това бележи стъпка към по-персонализирана медицина – с намаляване на приема на лекарства в случаите, когато не носят допълнителна полза.