Епидемията от ебола в Конго отне живота на 1405 души

Епидемията от ебола в Демократична република Конго продължава да се разпространява. Данните на здравните власти показват, че потвърдените инфекции са над 3200, а броят на жертвите е 1405 души. За последните десет дни броят на заразените нараства с нови 1000 души. Смъртността от заболяването е 43,9%, което означава, че почти половината от всички потвърдени инфекции са с фатален край. Проблем е, че очевидно има и голям брой инфекции, за които не се съобщава или все още не са открити.

Епидемията от ебола

Последното огнище на ебола в източната част на Демократична република Конго е 17-тото по ред в страната от 1976 г. Епицентърът му е в североизточната провинция Итури, която граничи с Уганда и Южен Судан. Според Световната здравна организация (СЗО) в Итури, Северно Киву и Южно Киву са регистрирани над 97% от всички случаи в страната. В съседна Уганда има установени 19 души с ебола като повечето от тях са хора, пътували до засегнатите в Уганда райони. Въпреки че здравните власти обявяват Южен Судан за страна с висок риск, най-вече заради слабата система на обществено здравеопазване и нестабилността в страната, там все още няма нито един случай на заразен с ебола.

Здравните власти констатират, че сега броят на случаите на заразени с ебола се увеличава значително по-бързо в сравнение с останалите огнища до момента. В същото време от Червения кръст заявяват, че огнището все още не е достигнало своя връх, а прогнозата им е, че епидемията може да продължи година.

Общо пет от 26-те провинции в Демократична република Конго съобщава за случаи на ебола от месец май 2026-а.
На 17 май генералният директор на СЗО обявява епидемията от ебола за извънредна ситуацията за общественото здраве от международно значение. На 5 юни 2026 г. Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията и СЗО дават началото на шестмесечен континентален план за реакция, който има за цел да укрепи капацитета на района в борбата с епидемията. Като част от този план от Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията призовават за спешно отваряне на хуманитарни коридори, за да имат правителствените органи и хуманитарните организации безопасен достъп до райони с висок риск.

На 21 юни министърът на здравеопазването на Демократична република Конго обявява пилотна програма, която предлага безплатно здравеопазване за всички заболявания в провинция Итури, което ще позволи ранното откриване на случаите на ебола.

Мерките за справяне с епидемията

Местни, регионални и международни организации подкрепят усилията в битката с епидемията. В Конго и Уганда са активирани веднага националните механизми за координация при извънредни ситуации, които включват мерки за засилване на наблюдението, лабораторни тестове, проследяване на контактите и управление на случаите.

Властите на Уганда откриват отделение за лечение на ебола в болницата в столицата Кампала и започват изграждането на специализирани центрове за лечение и на изолационни отделения в близост до епицентровете на епидемията. Сега в Уганда има 500 легла за пациенти с ебола, а екипите за наблюдение правят над 200 теста дневно. В Демократична република Конго ситуацията е по-сложна.

Множество неправителствени организации, сред които Червеният кръст, Червеният полумесец и Лекари без граница, разполагат екипи на място, за да подкрепят здравните специалисти, но и да разговарят с хората и да организират безопасни погребения, за да предотвратят контактите със заразените тела.

Защо епидемията от ебола през 2026 г. е трудна за контролиране

Всяка епидемия от ебола крие множество рискове, но настоящата е особено трудна за овладяване. Причините затова са няколко, показва анализът на Африканския център за стратегически изследвания.

На първо място, защото огнището е причинено от рядко срещания щам на ебола Бундибуджо. И независимо от факта, че Конго има опит в отриването на огнище и справянето с него, лабораториите в тези отдалечени райони имат тестове само за най-често срещаните щамове на вируса. Откриването на щама става след като изпращат кръвни проби в Киншаса. Забавянето позволява вируса да циркулира между населението и здравните работници в продължение на седмици, без да се прилагат специфичните за ебола мерки.

Втората причина е свързана с несигурността. Източните провинции на Конго са разтърсвани от конфликти от десетилетия, а провинция Итури, където е сега епицентърът, е сцена на ожесточени сблъсъци между въоръжени бойни групировки и конгоански и угандийски войски. Съюзническите демократични сили извършват масови отвличания и кланета в района. През май 2026 г. въоръжените групировки убиват над 170 души в Итури.

Несигурността води до масово разселване на населението – над 5 милиона души са разселени в резултат на конфликтите в Итури, Южно Киву и Северно Киву. Лагерите са пренаселени, няма място за изолиране на хора със симптоми и санитарната инфраструктура е ограничена.

Крехката система на общественото здравеопазване е другият решаващ фактор. В Демократична република Конго има по 0,2 лекари и 1,2 медицински сестри на 1000 жители. В същото време персоналът в 40% от клиниките го напуска масово след изострянето на конфликта в района, а 85% от здравните заведения в Киву страдат от недостиг на лекарства.
Липсата на подходящи тестове за щама Бондибуджо в провинция Итури води до забавянето на диагностицирането на епидемията.

Не по-малък проблем е и това, че едва 20% от хората в района имат достъп до безопасна питейна вода и едва 25% разполагат с работещи санитарни и хигиенни съоръжения. А правилното миене на ръцете и доброто управление на отпадъците са сред основните инструменти за спиране разпространението на заболяването. Към това се добавя и фактът, че 10 милиона души страдат от глад, което отслабва имунитета срещу ебола и други заболявания.