Факти, прозрачна комуникация и свобода на избор – трите стълба за успешна масова ваксинация

Поставянето на ваксина е напълно възможно да ни разболее. Дали причината се крие в самия препарат и страничните ефекти от него или е просто съвпадение във времето е много сложен въпрос, на който трудно може да се даде отговор. Ситуацията с ваксината на „AstraZeneca“ в Европа доказва това. Властите в много страни дълго време бяха изправени пред дилемата дали да спрат масовата ваксинация или да разчитат на резултатите от клиничните изпитания.

Докладите за кръвни съсиреци след ваксиниране с продукта на „AstraZeneca“ в крайна сметка принудиха някои от европейските държави да преустановят своите ваксинационни програми за известно време, докато не стана ясно, че тромбите не са причинени от самата ваксина. Въпреки направените заключения и уверението на регулаторните органи и компанията производител, за страните беше немислимо да пренебрегнат нарасналия брой случаи на редки мозъчни съсиреци, свързвани с ниски нива на тромбоцити.

Не липсваха и усложнения с ваксините на „Pfizer“ и “Moderna.“ До началото на февруари 2021 г. бяха докладвани 20 случая на автоимунна тромбоцитопения от над 20-те милиона ваксинирани в САЩ. Състоянието се характеризира с понижен брой тромбоцити в кръвта в резултат на автоимунно заболяване. Експерти смятат, че вероятно става въпрос за рядко срещан страничен ефект от ваксината, но настояват ваксинациите да не спират.

Как трябва да се постъпи, когато обществото е уплашено и се страхува за своето здраве?

Най-разумното решение е то да бъде запознато с фактите, в случая фактите, свързани с ваксините, за да може всеки отделен човек да вземе еднолично и същевременно информирано решение.

Политиката по спиране на масовата ваксинация централно, от правителството, докато се разглеждат противоречивите аспекти по безопасността, се нарича патернализъм (от лат. pater – баща) и наподобява патриархата в някои семейства, където бащата взема решенията и всички членове се подчиняват на тях. Такава линия на политика обаче може да навреди повече, отколкото да помогне.

Принципът на предпазливост - бомба със закъснител

Ваксините са като всяко друго лекарство, което освен ползи, крие и риск от странични ефекти. Никой не би се осмелил да препоръча или пък да си постави ваксина с възможни сериозни последствия за здравето.

Това бе и причината, поради която някои европейски страни решиха да заложат на сигурното и да не рискуват. Непотвърдените странични ефекти притесниха хората. Управниците решиха да спрат ваксинацията и да изчакат разследването.

Случаят с HPV ваксинацията с Япония

Според част от специалистите принципът на предпазливост би могъл да съхрани доверието на обществото в действието на ваксините в дългосрочен план. Прекратяването на ваксинационните кампании може да направи обратното – да го подкопае. Съществува немалък риск подновяването им да не потръгне никога отново. Подобен развой на събитията настъпи по време на ваксинацията срещу човешки папиломавирус (HPV) в Япония, която бе прекратена временно през далечната 2013 г. от съображения за безопасност. Спирането й обаче доведе до смъртта на близо 11 000 души от рак на маточната шийка до 2020 г.

Фактори, определящи броя починали след спиране на ваксинацията

Принципът на предпазливост може да бъде смъртоносен. Преустановяването на масова ваксинация с ефективна ваксина по време на пандемия би могло да увеличи значително броя на смъртните случаи. Колко ще бъдат те зависи от три основни фактора.

1. Закъснението

Най-важният въпрос е колко души ще бъдат възпрепятствани да си поставят ваксината. За щастие, препаратът на „AstraZeneca“ не е единственият одобрен в Европа, така че гражданите имаха възможността да избират между останалите и ваксинацията не спря напълно.

2. Смъртни случаи

Вторият фактор е степента на риск от загуба на живота, ако ваксините бъдат забавени. Например, в Англия, където препаратът на „AstraZeneca“ не беше спрян от употреба, хората на възраст 56-59 години вече си запазват часове за поставяне на ваксина. Изследване, проведено през 2020 г., сочи, че около 0,3% от неваксинираните граждани между 55-59 години губят живота си, ако се заразят с коронавирус.

Много по-висок е рискът от преустановяване на масовата ваксинация в страните, където възрастните хора все още не са имунизирани. За неваксинираните граждани между 70 и 74 години учените изчисляват, че вероятността от фатален край при евентуална коронавирусна инфекция е 1,7%, а за тези над 80 години – 8,3%.

3. Степен на разпространение на коронавируса

Това е третият фактор, от който зависи броят на починалите при спиране на масовата ваксинация. Колкото повече са случаите на инфекция, толкова повече смъртни случаи се очакват.

По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDPC) броят на заразените с коронавирус варира в много широк диапазон в различните страни – от 8 до 1518 души на 100 000. Австралия е страна, която например би могла да си позволи да се позове на принципа на предпазливост, защото резултатите от извършените тестове там разкриват нисък процент на инфектирани – едва 0,2% от направените през третата седмица на март COVID-19 тестове са положителни. Австралийските власти решиха да провеждат ваксинационната си кампания с по-бавно темпо, водени именно от страховете за евентуални сериозни рискове.

Патернализъм или автономия?

Оценката на безопасността на даден продукт включва събирането на достатъчно доказателства и претегляне на рискове и ползи. Тук ключова роля играят и компетентните лица и органи, които са натоварени със задачата да разгледат този баланс.

Патернализъм е практика, при която определен човек или група от хора решават кое е най-доброто за всички останали. Най-строгата форма на патернализъм, наричана твърде патернализъм, не уважава правото на независимост и автономия на отделния зрял индивид и не му позволява да взема сам решения, които касаят личния му живот.
Временното спиране на масовата ваксинация е също форма на твърд патернализъм. Ограничаването на индивидуалната способност за вземане на решения се състои в забраната за достъп до високоефективни ваксини, които могат да спасят живот, с цел да бъдат предпазени хората от малко вероятните странични ефекти.

Разбира се, има ситуации, които налагат ограничаване на човешката автономия. Всяко правителство носи отговорност да предотвратява събития, които категорично биха навредили повече, отколкото биха помогнали.

Етичният аспект обаче не бива да бъде подценяван. Тук не става въпрос само и единствено за доверие във ваксините, а дали гражданите имат свободата да решават напълно самостоятелно какъв риск да поемат – риска от поставената ваксина или риска от заразяване с COVID-19.

Как да се гарантира правото на информиран избор?

Вземането на самостоятелни решения по време на масова ваксинация изисква:

• Оповестяване на незначителните рискове, ако последствията могат да се окажат сериозни.
• Изясняване на въпросите, които разрушават доверието – какво знаем за рисковете и какво не.
• Представяне на тази информация по начин, достъпен и разбираем за всички групи от обществото.
• Насърчаване и консултиране на хората във връзка с неизбежните рискове, които животът крие всеки ден.
• В някои случаи е необходимо да предприемат мерки за защита на гражданите, които не могат сами да вземат разумно и обосновано решение за личното си здраве.

Ако погледнем назад и преброим случаите на кръвни съсиреци, анафилактичен шок или друг рядко срещан страничен ефект, сами ще се уверим, че ваксините срещу коронавирус са безопасни и крият относително малки рискове.

Всеки сигнал, свързан с безопасността на препаратите, трябва да се разглежда много внимателно и задълбочено. Процесът обаче трябва също така да запази доверието на обществото в тяхната ефективност чрез прозрачна и навременна комуникация. Споделянето на информация за възможните рискове с думи, които хората разбират, невинаги е лесно, но е от голямо значение, ако искаме да им дадем възможност за информиран избор.

За мнозинството ползите от ваксинирането са по-големи от рисковете. Въпреки това е важно да се отнасяме с хората като със зрели индивиди, които могат сами да управляват живота си.
Правителствата не бива да играят ролята на детегледачки, нито пък да подценяват възможните рискове. Нужен е баланс.

Преустановяването на всяка масова ваксинационна кампания потъпква правото на човека да взема решения и може да доведе до много по-голям брой смъртни случаи в дългосрочна перспектива.