Изключителното кърмене е свързано с по-висок риск от хранителни алергии

Акценти

Кърменето безспорно е най-препоръчваният начин за хранене на бебетата, но мащабно проучване показва, че връзката му с алергичните заболявания е по-сложно, отколкото се е смятало досега. Японски учени установяват, че изключителното кърмене (прием само на майчина кърма без никакви други храни или течности) през първите шест месеца е свързано с по-нисък риск от астма и алергичен риноконюнктивит. В същото време резултатите показват, че то може да бъде асоциирано и с по-висок риск от развитие на хранителни алергии, като тази зависимост е най-изразена при момчетата.

Как е проведено проучването

Изследването е проведено от екип учени от Университета в Тояма, Япония, под ръководството на почетния професор Хидекуни Инадера. Анализът обхваща данни на 88 037 двойки майка-дете, проследявани от раждането до навършване на 6-годишна възраст.

Участниците са разделени в четири групи според начина на хранене през първите шест месеца от живота – хранене само с адаптирано мляко, кърмене за по-малко от шест месеца, комбинирано хранене с кърма и адаптирано мляко и изключително кърмене в продължение на половин година.

През периода на проследяване учените оценяват честотата на бронхиална астма, алергичен риноконюнктивит, хранителни алергии и атопичен дерматит при децата.

По-висока честота на хранителни алергии при децата, хранени само с кърма

Най-интересното наблюдение в проучването е, че децата, хранени само с кърма през първите шест месеца, по-често развиват хранителни алергии в сравнение с останалите групи. Според учените тази връзка е най-изразена при момчетата и се запазва приблизително до тригодишна възраст. Освен това при тези деца се отчита и по-висока честота на атопичен дерматит.

Изследователите подчертават, че проучването е наблюдателно и установява статистическа връзка, но не доказва, че самото кърмене причинява хранителни алергии. По думите им вероятно съществуват и други фактори, които оказват влияние върху развитието на алергичните заболявания.

Възможното обяснение е моментът на захранването

Според авторите една от най-вероятните причини е моментът, в който в менюто на бебето се въвеждат допълващите храни.

Натрупаните през последните години научни данни показват, че ранното въвеждане на често срещани хранителни алергени, като яйца и фъстъци, между четвъртия и шестия месец подпомага изграждането на имунна толерантност. Ако тези храни се въведат значително по-късно, при част от децата рискът от развитие на алергия може да бъде по-висок.

Именно затова съвременните препоръки насърчават постепенното захранване между четвъртия и шестия месец, като кърменето продължава паралелно.

Кърменето продължава да носи важни ползи

Въпреки установената връзка с хранителните алергии, изследването потвърждава добре познатите ползи от кърменето. Децата, хранени изключително с кърма през първите шест месеца от живота, по-рядко развиват бронхиална астма и алергичен риноконюнктивит. Защитният ефект срещу астмата е най-силен през първите две години, след което постепенно отслабва.

Резултатите показват, че кърменето остава важен фактор за здравословното развитие на детето. В същото време оптималната профилактика на алергичните заболявания вероятно зависи не само от кърменето, но и от подходящия момент за въвеждане на разнообразни допълващи храни.

Необходим е балансиран подход

Авторите заключават, че стратегиите за намаляване на риска от алергични заболявания при децата трябва да разглеждат кърменето и захранването като взаимно допълващи се фактори, а не като отделни практики. Според тях са необходими допълнителни изследвания, за да се изясни как продължителността на кърменето, моментът на въвеждане на потенциални алергени и индивидуалните особености на детето взаимодействат и влияят върху риска от развитие на хранителни алергии.