Как упражненията могат да бъдат от полза за хората с болестта на Паркинсон

Известно е, че болестта на Паркинсон засяга движението, равновесието, мускулната сила и с времето влошава значително качеството на живот. През последните години обаче все повече научни данни показват, че редовните упражнения могат да бъдат важна част от грижата за пациентите с невродегенеративното заболяване, подпомагайки както физическото здраве, така и мозъчната функция.

Обширен преглед на 129 проучвания, ръководен от д-р Мигел Херман Борда, показва, че различните форми на физическа активност могат да донесат значителни ползи за пациентите. Резултатите са публикувани онлайн на 25 февруари 2026 г., а в последствие и в списание Neuroprotection.

Повече сила и по-добра подвижност

Една от основните ползи от упражненията е подобряване на мускулната сила. При хората с болестта на Паркинсон намалената физическа активност може постепенно да доведе до отслабване на мускулите, което от своя страна допълнително затруднява движението. Силовите упражнения могат да помогнат за прекъсването на този порочен кръг.

Тренировките с тежести и други упражнения за съпротивление подобряват мускулната сила и физическата функционалност. Това може да улесни ходенето, изправянето, изкачването на стълби и извършването на ежедневни дейности. Поддържането на добра мускулна функция е важно и за запазването на по-голяма самостоятелност с напредването на заболяването.

По-добър баланс и по-малко падания

Проблемите с равновесието са сред сериозните предизвикателства при болестта на Паркинсон. Те могат да ограничат движението и да повишат риска от падания, които от своя страна могат да доведат до травми и страх от физическа активност.

Упражненията за баланс са насочени именно към подобряване на стабилността и контрола на тялото. Практики като тай чи и други упражнения за координация и равновесие могат да бъдат полезни за поддържането на стабилността. Според разгледаните данни редовната физическа активност е свързана с намаляване на паданията и физическата инвалидизация.

Аеробните упражнения подпомагат издръжливостта

Ходенето, джогингът и други аеробни активности могат да помогнат на хората с болестта на Паркинсон да поддържат по-добра физическа активност. Редовното движение противодейства на заседналия начин на живот и подпомага общото физическо състояние.

Аеробните упражнения са подходящи, тъй като могат лесно да бъдат адаптирани към индивидуалните възможности на пациента. За някои хора това може да означава по-продължително ходене, докато при други натоварването трябва да бъде по-умерено. Важен е не конкретния вид активност, а постоянството.

Ползи за настроението и когнитивните способности

Ефектите от упражненията не се ограничават до мускулите и двигателната функция. При хората с болестта на Паркинсон физическата активност може да има положително влияние и върху настроението и когнитивното функциониране.

Редовното движение може да помогне на пациентите да запазят по-добра функционална независимост и да участват по-активно в ежедневието. Това има значение и за психическото благополучие, тъй като физическите ограничения и загубата на самостоятелност могат допълнително да влошат качеството на живот.

Мускулите изпращат сигнали към мозъка

Учените се интересуват все повече не само от видимите ползи от упражненията, но и от механизмите, чрез които те могат да влияят върху мозъка. Една от възможностите е свързана с екзеркините – сигнални молекули, които се освобождават от мускулите по време на физическа активност.
Сред тях са BDNF, IGF-1 и иризин. Те могат да участват в процеси, свързани с намаляване на възпалението и оксидативния стрес, подобряване на митохондриалната функция и поддържане на невропластичността.

При физическа активност екзеркините изпращат сигнали към мозъка, които подпомагат фунционирането на нервната система. Този механизъм е особено интересен при болестта на Паркинсон, тъй като заболяването е свързано с увреждане на допаминергичните неврони – нервни клетки, които произвеждат и освобождават допамин – в черната субстанция.

Комбинацията от упражнения е най-перспективна

Няма един конкретен вид упражнения, който да е подходящ за всички пациенти с болестта на Паркинсон. Данните по-скоро подкрепят комбинирането на различни физически упражнения. По този начин могат едновременно да се повлияят издръжливостта, мускулната сила, стабилността и двигателната функция.

Важно е тренировъчната програма да бъде съобразена с индивидуалните възможности на пациента и да се променя при необходимост. Особено при хора с изразени двигателни нарушения, проблеми с равновесието или висок риск от падания е важно упражненията да се изпълняват по подходящ и безопасен начин.

Ранното започване има значение

Съвременните препоръки подкрепят започването на упражнения възможно най-рано след поставяне на диагнозата и поддържането на физическа активност в дългосрочен план. Целта не е просто да се подобри физическата форма, а да се запазят възможно най-дълго мускулната сила, равновесието и самостоятелността на пациента.

Важно е също да се подчертае, че упражненията не заменят медикаментозното лечение. Те са допълващ подход, който може да бъде част от цялостната стратегия за контрол на заболяването.