Ниската физическа активност може да е ранен признак за болестта на Паркинсон

По-големият брой крачки на ден понижава риска от развитие на болестта на Паркинсон, показва проучване на Оксфордския университет. Според констатациите, публикувани в списанието Npj Parkinson's Disease, тази връзка отслабва с времето, което предполага, че ниската физическа активност може да е ранен признак на неврологичното заболяване.

Връзка между физическата активност и болестта на Паркинсон

За целите на проучването учените анализират данни от устройства за проследяване на активността на 94 696 души, взели участие в UK Biobank (дългосрочно проспективно проучване, което съдържа данни, свързани със здравето на половин милион души). Всички участници са носили фитнес тракери в продължение на седем дни между 2013 и 2015 г.

През периода на проследяване (средно 7,9 години) са идентифицирани 407 случая на болестта на Паркинсон, като за целта са използвани болнични записи и регистър за смъртни случаи.

Анализите разкриват, че участниците, които са правили над 12 369 крачки на ден, са изложени на 59% по-нисък риск от болестта на Паркинсон в сравнение с тези, чиито дневни крачки са под 6276. На пръв поглед резултатите изглеждат поразителни – всеки допълнителни 1000 крачки на ден са свързани с 8% по-нисък риск от неврологичното заболяване.

Тази връзка обаче не е статистически значима, когато се изключат периодите, по-близки до времето на носене на фитнес тракери, което предполага, че ниската активност може да е ранен признак, но не и рисков фактор за болестта на Паркинсон.

„Открихме, че около пет години преди поставянето на диагнозата, хората с по-малък брой крачки са изложени на забележимо по-висок риск от болестта на Паркинсон.“, коментира Айдън Дохърти, автор на проучването и професор по биомедицинска информатика в Оксфордския университет.

Връзката се запазва дори след като изследователите взимат предвид фактори, които биха могли да повлияят както на нивата на активност, така и на здравето, включително възраст, пол и начин на живот.

Проследяване на ежедневната физическа активност

Болестта на Паркинсон се свързва предимно със симптоми като тремор, скованост и забавено движение, но изследователите все по-често разпознават продромалната фаза – ранна фаза, която настъпва още преди появата на класическите симптоми на заболяването.

Носими устройства, които проследяват ежедневната физическа активност, биха могли да помогнат за откриването на ранните промени по време на проучвания. Въпреки това авторите подчертават, че откритията не означават, че намаляването на броя на крачките автоматично сигнализира за наличие на неврологичното заболяване.

„Нашият анализ показва, че ниската физическа активност е по-вероятно следствие от, а не причина за болестта на Паркинсон. Бих искал обаче да подчертая, че физическата активност все още е много важна за общото здраве.“, коментира Дохърти.

Ежедневната активност може да намалее по безброй причини, включително нараняване, депресия, сърдечни или белодробни проблеми, артрит и промени в начина на живот.

Проучването има и ограничения, които са от значение за интерпретацията на резултатите. Случаите на болестта на Паркинсон са идентифицирани чрез болнични записи и смъртни случаи, които е възможно да не обхващат пациентите с лека форма на заболяването. Въпреки това изследването допълва нарастващите доказателства, че устройствата, които много хора вече използват, биха могли да помогнат на изследователите да разберат кога започва болестта.