Увреждането на невроните започва години преди появата на първите признаци на болест на Паркинсон

Експерти от университета в Кардиф, Уелс, смятат, че нарушенията в начина на комуникация между мозъчните клетки, още преди появата на първите симптоми, може да помогне в разгадаването на първопричината за отключване на болест на Паркинсон.

Според уелските учени фокусът на повечето изследвания пада върху уврежданията и симптомите на болестта, а не върху ранните й фази, които са не по-малко важни.

До поставянето на диагнозата 60%-80% от мозъчните клетки на болния вече са увредени

„Смятаме, че пътуването, наречено Паркинсон, е доста по-дълго, отколкото изглежда. Макар че първите симптоми обикновено се проявяват около 65-тата година, клетките в мозъка, които отговарят за движението и когнитивните ни умения, започват да умират много по-рано. До постъпването на пациента в болнично заведение например, той вече е загубил между 60% и 80% от тях, а това не се случва в рамките на денонощие. Има голям времеви прозорец от момента, в който стартира целият процес до първия признак и ние можем да го използваме, за да помогнем на болния“, пояснява д-р Дейни Бекано-Кели, ръководител на изследването.

Обратен процес на подмладяване на клетките

Експертите вземат проби от клетки на кожата на здрави доброволци и на такива, които страдат от болест на Паркинсон. След това „обръщат“ процеса на стареене, като отново ги превръщат в стволови клетки, а накрая в неврони (мозъчни клетки).

С помощта на високотехнологични средства те проследяват през какви етапи преминава комуникацията между невроните. Сравнявайки разликите, които настъпват във времето между клетките на болните и здравите участници, учените се надяват да стигнат до факторите, допринасящи за развитието на болестта. Тук те включват неспособността на някои мозъчни клетки да се освобождават от натрупаните отпадъчни протеини, които също биха могли да бъдат причина за смъртта на клетките.

Екипът от Уелс е съсредоточил усилията си върху проучвания, свързани с неврологичното заболяване, тъй като според статистиката за Великобритания най-много пациенти с Паркинсон има именно в Уелс.

Според проф. Джули Уилямс, директор от Института за изследвания върху болестта на Паркинсон в Кардиф, откритията на д-р Кели и екипа му „разкриват нови възможности за лечение“.

„Отвътре аз съм си все същият човек“

76-годишният Кен Хоуърд от Кардиф е диагностициран с болест на Паркинсон преди десетилетие. Добре помни думите на лекаря: „Не се лекува и е необратимо, което означава, че ще се влошаваш непрекъснато. Най-доброто, което можеш да направиш, е да си пиеш редовно предписаните лекарства. Така имаш шанс да живееш пълноценно още 2-3 години.“

Възрастният мъж обаче отказва да се примири със съдбата си и да приеме факта, че нищо не зависи от него. „Казах си, че мога да живея добре повече от три години и, ето ме днес, вече десет години след поставянето на диагнозата. Опровергах лекаря си“, допълва той.

Кен обича приключенията и се впуска в нови предизвикателства без страх. Опитвал е скайдайвинг, скачал е с въже от 10-етажна сграда и е летял с изтребител. Според него физическото натоварване, на което се подлага покрай своите занимания, му е помогнало да забави хода на болестта.

Апатията и примирението – най-големите врагове на всеки болен

„Човек трябва да се предизвиква и да опитва нови неща, защото апатията е съюзник на всяка болест“, споделя мъжът.

За съжаление, Кен не може да избяга от всички симптоми. Той отслабва с 28 кг и страда от силен тремор на ръцете. Понякога тялото му e сковано от спазми, особено когато е напрегнат. Най-неприятното за него е, че в ума си той все още е предишният слънчев и приветлив Кен Хоуърд, който обича да играе ръгби и да бъбри с приятели. Днес изглежда по-скоро начумерен и мрачен, макар че отвътре нищо не се е променило. Личността не се е променила, но външният вид и тялото – да, сякаш са откъснати едни от други.

Мъжът участва в не едно клинично изпитване, свързано с болестта на Паркинсон, и вярва, че това е начинът да се вдъхне надежда на всички хора като него, които непрекъснато чуват, че времето им е ограничено и спасение няма.