Повечето жени не знаят, че менопаузата може да отключи психични проблеми

Акценти

Стряскащи данни за ефекта на перименопаузата и менопаузата върху психичното здраве разкри научен доклад на Кралския колеж на психиатрите във Великобритания. Сред често срещаните негативни последици от хормоналните промени са тревожността и потиснатостта, но е висок рискът и от развитие на психично заболяване.

Жените в перименопауза са 2 пъти по-застрашени от биполярно разстройство

Жените в перименопауза са два пъти по-застрашени от биполярно разстройство и 30% по-застрашени от клинична депресия. Хормоналните и физическите промени през менопаузата от своя страна могат да отключат или да доведат до рецидив на хранително разстройство. Статистиката сочи също, че делът на жените, извършили самоубийство в периода на менопаузата, нараства. Пациентките с биполярно разстройство, които са страдали от следродилна депресия или са имали силно изразени промени в настроението преди менструация, са изложени на по-висок риск от завръщане на депресията по време на менопаузата.

Близо ¾ от жените във Великобритания не знаят, че менопаузата може да отключи психично заболяване

От доклада става ясно, че едва 28% от доброволките знаят, че през менопаузата се увеличава рискът от психично заболяване. 93% я асоциират с горещи вълни, а 76% с намалено либидо.

Д-р Лейд Смит, президент на Колежа, пояснява: „Менопаузата може да има сериозно негативно влияние върху психичното състояние на жената, което обаче често остава незабелязано. Като се има предвид, че 51% от населението се състои от жени, можете да си представите колко мащабен е проблемът. Това е социален въпрос и ние трябва да го разрешим по възможно най-добрия начин."

Авторът на документална поредица за менопаузата Давина Макол допълва: „Липсата на информация и наложената стигма не позволяват на лекарите и пациентите да говорят открито за този период от живота на жената. Менопаузата остава тема табу и на работното място, сред приятели, дори и в семейството. Това обаче лишава жените от така важната за тях в този момент подкрепа. Не бива да се примиряваме със ситуацията. Защо трябва да се борят, да полагат усилия, за да бъдат чути?“

Джанет Линзи, главен изпълнителен директор на благотворителната организация Wellbeing of Women, е категорична, че твърде дълго време симптомите на жените са били пренебрегвани или омаловажавани. „Съгласни сме напълно с призива за по-добра информираност, въвеждане на политики за подкрепа на работното място и провеждането на повече проучвания върху менопаузата“, казва Линдзи.

Говорител на министерството на здравеопазването във Великобритания увери, че са предприети мерки за подобряване на здравните грижи за жени в менопауза, които включват добавяне на въпрос, свързан с нея, в ежегодна анкета за пациентите на Националната здравна служба и допълнителни инвестиции в размер на 688 милиона паунда за психологически услуги.

„Никой не предполагаше колко зле се чувствам“

„Бях на 35, когато казах за първи път на личния си лекар, че изпитвам постоянна умора и съм в мрачно настроение. Имах чувството, че тялото ми беше започнало да функционира различно. Той реши да ми предпише антидепресанти. Тъй като, разбира се, те не помогнаха, той сменяше дозировката, сменяше и самите антидепресанти“, разказва 43-годишната Соня Ринкон.

Тя признава, че тогава не е знаела нищо за перименопаузата, още по-малко, че тя може да доведе до депресия. Имало е дни, в които дори вдигането на легена с прането й се е струвало непосилна задача. Тъй като обаче не е изпитвала болка, е продължила да ходи на работа. Заради постоянното изтощение ефективността й на работното място рязко спаднала.

„Нито един мой познат не знаеше колко зле се чувствах всъщност, защото се научих да го прикривам. Никога преди това не съм имала психични проблеми, затова бях повече от изненадана. В продължение на седем години ме лекуваха с антидепресанти, а реалната причина за състоянието ми оставаше загадка. Започнах да си мисля, че може би има връзка с предстоящата менопауза, когато приятели на моята възраст споделиха, че имат горещи вълни, каквито имах и аз. Запознах се с признаците, четох статии и настоях пред лекаря да ми назначи подходящо лечение. След като най-накрая получих официална диагноза перименопауза, започнах хормонозаместителна терапия. След толкова години на антидепресанти отново се чувствах пълноценна“, споделя Соня.