Мутациите на коронавируса не повишават степента му на предаване

Никоя от наблюдаваните до момента мутации в коронавируса SARS-CoV-2 не изглежда да засилва степента му на предаване сред хората, твърдят учени от Университетския колеж в Лондон.

Анализът на вирусните геноми на повече от 46 000 души, заболели с COVID-19 от 99 страни, бе публикуван на 25.11.2020 г. в списание „Nature Communications.“

Водещият автор на изследването д-р Луси ван Дорп от Института по генетика към колежа разкрива: „Броят геноми на вируса SARS-CoV-2, събрани за научни цели, е изумителен. На много ранен етап от пандемията осъзнахме, че трябва да намерим нов подход за анализ на толкова голям набор от данни, възможно най-близо до реално време, за да не пропуснем нито една от мутациите, които биха могли да повлияят на степента на предаване на коронавируса или на тежестта на симптомите.

За щастие, открихме, че никоя от въпросните мутации не улеснява разпространението на COVID-19. Продължаваме с анализите, защото е много важно да проследим всяка нова мутация, особено сега, когато се разработват ваксини срещу коронавирус.“

Как възникват мутациите при коронавируса?

Коронавируси като SARS-CoV-2 са вид РНК вируси, в които могат да настъпят мутации по три различни начина:

• случайно, при копиране грешките по време на вирусна репликация;
• чрез взаимодействие с други вируси, които инфектират същата клетка (повторна комбинация или преподреждане);
• под влияние на РНК модификационните системи на гостоприемника, които са част от имунитета (тоест собствената имунна система на човека).

Повечето мутации са неутрални, но други могат да се окажат полезни или пък вредни за вируса. Неутралните и полезните мутации зачестяват с наследяването им от други вируси.

Екипът от Лондонския университетски колеж, съвместно с френския изследователски център „Cirad“, университета „Universit? de la R?union“ и Оксфордския университет, анализира международна база данни от вирусни геноми на 46 723 пациенти с COVID-19, събирана до края на юли 2020 г.

Учените се натъкват на 12 706 мутациии в коронавируса SARS-CoV-2, който причинява COVID-19. 398 от тях се повтарят във времето, независимо една от друга. От тези 398 185 се проявяват минимум три пъти по време на пандемията, независимо една от друга.

Дърво на еволюцията на коронавируса

Изследователите създават модел на еволюционно дърво на вируса, за да изследват възможната връзка между промените в него и степента на предаване. Те проследяват дали някоя от тези промени не започва да се проявява все по-често в точно определен клон на еволюционното дърво, което би означавало, че въпросната мутация на SARS-CoV-2 вируса се предава по много сходен начин на произлизащите от него вируси.

Най-често срещаните мутации са от неутрален тип

Никоя от често срещаните мутации не улеснява разпространението на вируса. Експертите откриват, че те са от неутрален тип. Тук се включва една мутация в спайк протеина на вируса, наречена D614G, която се среща често и е възможно да го прави по-лесно преносим. Според новите открития на екипа обаче тя почти не повлиява степента на предаване.
Изследователите стигат до извода, че повечето от най-често настъпващите промени се дължат на човешката имунна система, а не на адаптацията на вируса към новия гостоприемник. Откритието оспорва друг анализ на същия екип върху промените, настъпващи в коронавируса, когато се прехвърли от човек на норка.

Д-р Луси ван Дорп разказва: „Когато разглеждахме вирусните геноми, извлечени от норките, с изненада установихме, че една и съща мутация се проявява отново и отново в различни ферми за норки, макар че при хората те се наблюдава много по-рядко."

Проф. Франсоа Балу, един от водещите автори, добавя: „Възможно е да сме пропуснали целия период на ранна адаптация на вируса в човешкия организъм. Първоначално смятахме, че SARS-CoV-2 се е прехвърлил на човека през октомври или ноември 2019 г., но първите геноми, които извлякохме и анализирахме, са от края на месец декември. Не е изключено за този период важните за степента на предаване вирусни мутации в човека да са се проявили и да са станали устойчиви, така че да ни заблудят и да ги изключим от нашето изследване.“

Даден вирус може да мутира и накрая да образува ново семейство, тъй като се среща достатъчно често сред хората. Това обаче не означава непременно, че новите семейства вируси са по-вредни или се разпространяват по-лесно.

Експертът допълва: „Изглежда, че вирусът се адаптира добре, за да може да се предава от човек на човек и не е изключено той вече да е достигнал своята оптимална форма в човешкия организъм, когато е открит като нов вид коронавирус.“

Учените предупреждават, че вирусът ще опита да се видоизмени, за да не бъде разпознат от имунната система при ваксиниране. Те смятат, че е възможно да се появят така наречените мутанти, които не могат да бъдат засегнати от ваксината. Екипът подготвя изчислителен модел, който вярва, че може да бъде много полезен за навременното откриване на потенциални мутанти.

В заключение проф. Балу споделя: „Разработването на ваксините вдъхва надежда. Дори и коронавирусът да развие мутанти, с цел да избегне действието им, сме уверени, че бихме могли да ги открием бързо и така да информираме компаниите разработчици за промените, които трябва да въведат в своите продукти, за да бъдат те ефективни.“