Какво би могло да се направи при липсата на специфично лечение и ваксина за Covid-19

Медицинските наука и практика търсят възможности за повлияване на някои звена от известните към момента от патогенезата на Covid-19. За съжаление, все още няма специфично лечение и ваксина срещу коронавирус. Това поставя много въпроси пред лекуващите лекари. Целта е да се намалят тежките усложнения, рискът от фатален край при средно и тежко болните и да се даде възможност организмът да поеме самозащитата си. От патогенетични процеси, фактори, явления и зависимости в условията на развитие на сепсис е установено, че те са общи, независимо дали развитието на сепсиса е причинен от бактериален, или вирусен причинител. Обединяващият рисков фактор е инфламазомата /Nature Sci Reports 2016/.

Инфламазомата активира дори епителните клетки, което води до сигнали за възпаление и клетъчна смърт. За разлика от апоптозата, настъпва т.н. пироптоза (разпукване на клетките) с експлозивно изливане в организма на ензими, цитокини и други животозастрашаващи концентрации.

Съвременната медицина има възможности да въздейства в различна степен на известните досега звена в патогенезата при Covid-19

Акцентът следва да е върху:

• Сепсис /Виремия /;
• Патологично активирана коагулация;
• Инфламазомата
• Цитокинова буря;

Предлагаме следната интензивна терапия при Covid-19, като една възможност за провеждане на интензивна, тристепенна апаратурна екстракорпорална пурификация с детоксикация. Тя може да се прилага в конкретния случай индивидуално и според динамиката на процесите, а не само според клиничната картина. Могат да се очакват следните резултати:

• Намаляване с около и над 50% вирусното натоварване на организма;
• Понижаване рисковите нива на цитокините, инфламазомата и токсичните ефекти на различни метаболитни продукти;
• Стабилизиране плазмените фактори, с понижение риска от повишената тромбоцитна агрегация и други;
• Неизползван шанс за средно и тежко болните да не стигат до фатален край.

Клиничен случай

Преди около 20 години бе прието предложението ни за приложение за първи път в света на апаратурна екстракорпорална карбосорбция при пациент на 19 г. от ВМА с тежък хроничен животозастрашаващ сепсис, резистентен към съществуващите тогава антибиотици. След две процедури, съчетани с Имуновенин и Антистафилококов гамаглобулин, настъпи бързо подобряване на общото състояние на болния и след  около 1 месец бе изписан клинично здрав.

През месец март 2020 г. учени от БАН доказаха, че активен въглен, получен от черупки на кайсии, задържа вирусни частици с големина на Covid-19 и дори по-малки. По една случайност фирмените филтри за екстракорпорална карбосорбция се правят със същия въглен.

Така възникна идеята за настоящото предложение за апробиране и внедряване на триетапен апаратурен пурификационен метод за намаляване вирусното натоварване на организма, от което зависи изходът от болестта:

• Екстракорпорална карбосорбция;
• Класическа центрофужна плазмафереза с плазмообмен. Отделя се един (1) литър плазма на една процедура, изхвърля и се заменя по подходящ начин с плазма от здрав донор, реконвалесцентен от Covid-19. Следва да се очаква:

1. Отстраняване значимо количество от вируса Covid-19 и вирусното натоварване на организма.
2. Намаляване инфлазомата, определяща тежестта и изхода от болестния процес.
3. Подобрение общото състояние, понижаване риска от тежки усложнения с фатален край.
4. Намаляване проинфламаторните фактори в кръвта.
5. Нормализиране на нарушените плазмени фактори на кръвосъсирване.
6. Обща детоксикация на организма.

Пояснение: Ако в болницата няма апарат за плазмафереза, по време на транспортирането на болния към болница, където има такава апаратура, да се започне да се прелива бавно прясно замразена съвместима плазма /темперирана към температурата на тялото/, за да не се губи време.

Известни са основно два вида плазмафереза:

1. Класическа центрофужна плазмафереза. Тя е подходяща за лечение на средно и тежко болните с Covid-19 , където е нужно да се елиминира голямо количество плазма /минимум 1 литър на процедура /. С оглед тежестта и скоростта на развитие на болестния процес, класическата центрофужна плазмафереза ще се окаже оптимален вариант за приложение при болните с Covid-19.
2. Плазмафереза с плазмени мембранни филтри. Мембранната плазмафереза е подходяща както за производствени цели за получаване на плазма в малки обеми до /300-500 мл/ от здрави донори, така и за подобряване метаболизма, детоксикация, при автоимунни, ендокринни и други патологии. При болните с Covid-19, поради високия риск от съдови инциденти, повишена тромбоцитна агрегация и др., малките обеми плазма, които се получават с плазмените филтри и по-големия риск от запушването им, едва ли ще се окажат подходящи при болни с данни за виремия с Covid-19. При болен със злокачествено хематологично заболяване /с много високи стойности на Д-димер/ е приложена преди няколко години афереза с мембранен филтър и се е получило запушване на първия филтър. Наложило се е да се проведе афераза с втори филтър.

• Селективна хемабсорбция на цитокини

За овладяване на цитокиновата буря в комплекса на цялостната терапия следва да се има готовност за приложение на апаратурна селективна хемабсорбция на цитокини с приложение на фирмени филтри и апаратура. Установено е, че 7 /седем/ дни преди настъпване на цитокиновата буря рязко се покачват стойностите на Т-цитотоксичните клетки. Това е достатъчно време, за да може в значителна степен да се овладее и се предотврати животозастрашаващото състояние, ако се приложат описаните апаратурни методологични подходи при индивидуализиран начин и последователност. Методите не са изключително сложни, но изискват подготвени кадри с висока квалификация, висока степен на организация и обособяване на специализиран Сектор за апаратурна екстракорпорална пурификация, дори и да е само на функционален принцип.

Фаталният край би могъл да стане изключение, ако се промени парадигмата за терапия на средно и тежко болните с covid-19, включително ако се апробира и внедри тристъпалният апаратурен подход. Дали ще се включи в цялостната комплексна терапия при тях, ще покаже най-близкото бъдеще.

Като лекар-специалист заставам зад предложението ни за патогенетична терапия чрез апробиране и въвеждане на апаратурен тристъпален комплекс, пледираме в медиите и пред отговорните държавните институции от края на месец март 2020. Професионалният подход и хуманизмът следват и очакваме да надделеят над всякакви други съображения и интереси, в условията на глобална пандемия.        

България все още има неизползван шанс да стане първата страна в света, където смъртността при болните с Covid-19 се прогнозира да намалее с около 50%. Ще пропилеем ли този шанс? Очакваме отговор от отговорните институции.

Повече информация за автора, доцент Вл. Манев, клиничен имунолог