Антителата срещу COVID-19 в кръвната плазма започват да намаляват с появата на първите симптоми на болестта

Макар все още да витае несигурност за клиничните ползи и положителния ефект от кръвната плазма при лечение на COVID-19, ново проучване разкрива, че колкото по-рано се вземе плазма от вече излекувания от коронавирус пациент, толкова по-добре. Причината е, че антителата в нея започват да намаляват 3 месеца след появата на първия симптом. Според учените резултатите могат да бъдат в полза на компаниите, които разработват ваксини, и на изследванията за изчисление броя на оздравелите в различни групи и общности. Самото проучване е публикувано на 1.10.2020 г. в списание „Blood.“

Когато човек се инфектира с даден вирус, тялото му си изгражда антитела, за да се пребори с инфекцията. След като се възстанови, в кръвната плазма все още има налични такива в продължение на няколко месеца и дори години. В случая с коронавируса, на болните се влива кръвна плазма от вече излекуван от COVID-19 пациент, с надеждата антителата в нея да помогнат на организма му да пребори вируса и да ограничи тежестта на симптомите.

Антителата срещу коронавируса намаляват с времето

Рене Базин от кръвния център „Hema-Quebec“ в Канада и автор на проучването поясни: „Макар че все още се разисква въпросът доколко донорският материал клинично помага на пациенти с COVID-19, е изключително важно учените да решат кога е най-доброто време да се отбере плазма от оздравелия пациент, така че да има наличие на достатъчно антитела. Нашите изчисления показват, че антителата срещу новия коронавирус не остават до края на живота.“

В проучването са включени 282 донори на плазма от Квебек, Канада, както и 15 възрастни (11 мъже и 4 жени), диагностицирани и излекувани от COVID-19. Симптомите на донорите варират от леки до тежки и нито един от тях не е хоспитализиран за лечение на коронавирусна инфекция. Всеки от участниците става донор на плазма между 4 и 9 пъти, като първото даряване се случва между 33-ия и 77-ия ден след появата на какъвто и да било симптом, а последното – между 66-ия и 114-ия ден.

Според д-р Базин настоящото изследване е едно от първите надлъжни, които доказват, че серопозитивни в самото начало пациенти, тоест с произведени антитела срещу вируса, постепенно стават серонегативни (в плазмата повече не се откриват антитела). Намаляването броят на антителата с времето няма връзка с честото на даряване. То се дължи най-вече на изтичащото време от началото на инфекцията и естественото отслабване на имунния отговор. При всичките 15 донори се наблюдава намаляване и отслабване на антителата по едно и също време - около 88-ия ден. В следващите 21 дни изчезват половината от тях.

Експертът уточнява, че антителата започват да умират много бързо и затова е важно всеки, който има желанието да дари плазма, да не чака твърде дълго, а да го направи веднага, след като е доказано, че е клинично здрав.

RBD протеин – мишена на коронавируса

Екипът от учени съсредоточава усилията си върху антителата в една от мишените на коронавируса – така наречения рецептор-свързващ домейн (RBD). Той представлява протеин на повърхността на вируса, който служи като ключ. RBD протеинът се свързва с ACE-2 рецептора на повърхността на клетката, който от своя страна я „отключва“ и позволява на вируса да навлезе и да я инфектира. Имунната система обаче може да изгради RBD антитела, които потискат способността на протеина да се вмести и да позволи достъпа през ACE-2 рецептора, като по този начин не допуска вируса да щурмува клетките.

Д-р Базин съветва вземането на кръвна плазма да става още с първата проява на симптоми в пациента, след което тя да се анализира за наличие на антитела, преди да се влее на потенциален инфектиран след време.

Тя отбелязва, че при близо 7% от първоначалните 282 донори не се откриват антитела при първото даряване на плазма. При останалите, дарили плазма 11 до 12 седмици след появата на първия симптом, броят на антителата е двоен.

Експертът заключава: „Въз основа на направеното от екипа ни изследване, ако антителата започват да отслабват и изчезват 3-4 месеца след пика на инфекцията, то най-вероятно не успяваме да отчетем и реалния брой на болните в различни общности и групи.“

Учените възнамеряват да проследят донорите на плазма във времето и да се задълбочат в определяне на критерии за подходяща плазма, която наистина би имала положителен оздравителен ефект, тъй като до момента проучването не прави разграничение между качествата на донорския материал от различните пациенти.