Имате ли проблем с достъпа до здравни услуги по време на COVID-19 пандемията

Въпреки уверенията от най-високо ниво, че в България всичко е "спокойно и под контрол", реалността леко се различава от официалното становище. Сривът в системата на здравеопазването е явен, а това няма как да бъде скрито. Достъпът до здравни услуги е бавен, несигурен и в определени точки - невъзможен.

Кои са най-осезаемите признаци и проблеми?

• Бумът на самолечението изпразни аптеките и предизвика невиждан дефицит на животоспасяващи лекарства. Лечението на много хора бе спряно, за да напълнят други шкафчетата си с лекарства, от които няма да имат нужда.
• Спира плановият прием и операциите в болниците, което също поражда проблем с лечението на хронично - болните.
• Черната хроника на лекарите, починали от COVID-19 ясно показа и пропастта в сектора - няма кой да поеме грижата за пациентите. Дълги години образованието и развитието на студентите по медицина не беше явна държавна грижа, което отвори вратите на много чужди болници и принуди младите лекари да мигрират. Днес виждаме, че ако по-старото поколение е в невъзможност, няма кой да поеме отговорността. Дори въпросът вече не е в пари, условия на достоен труд или каквото и да е. Няма кой.
• Сигналите и личните истории са стотици. Отказан прием, неглижиран преглед, некачествено (или липса на) лечение - примерите вече не са новина, а статистика. Смъртността от хроничните заболявания няма как да бъде спряна, а в условия на  пандемия - ръстът може да стигне и небето.

Възможно ли е това да е временен проблем, докато се адаптира системата към по-високото търсене и отговорност?

Трудно е да отговорим, иска ни се да е така.

Възможно ли е да няма никакви проблеми, а всичко това да е война на нерви и "фалшиви новини", които да "подриват стабилността"?

Дали е възможно и да е това? Кой знае?

Много въпроси и проблеми, но няма как да имаме яснота, преди да видим гласовете на хората в тази анкета.