Българско изследване ще проучва наистина ли лошите гени определят колко ще живее човек

Български учени ще работят по проект, в който ще изследват генома на българските столетници с оглед на проучване на водещите фактори за добро здраве при тях. Разработката ще продължи 2 години и ще бъдат изследвани 40 от общо 246 българи, достигнали столетие. Финансирането е осигурено от Фонда за научни изследвания.

Нашите генетици искат да докажат, че лошите гени, провокиращи тежки заболявания и дори рак, невинаги са причина за преждевременна смърт. Тяхното предположение се базира на досегашната им работа с проучване на родни столетници и на информация от подобни проекти, проведени сред други народи.

„Проблемът е много интересен, защото и при столетниците се срещат патологични варианти, което предполага, че да носим „лоши“ гени не означава, че задължително ще се разболеем“, казва проф. Драга Тончева която е национален консултант по медицинска генетика, член-кореспондент на БАН и ръководител на Катедрата по медицинска генетика в софийския Медицински университет. Нейното предположение е, че има фактори, които оказват по-силно въздействие върху функцията на патологичния ген. След като „лошите“ гени се срещат при доживелите дълбока старост, логиката сочи, че те не са с водещо влияние.

Проф. Тончева обяснява, че геномните изследвания са по-мащабни от проучването само на гените. Последните съставляват само 1,5 -2% от генома. Генетикът Любомир Балабански се срещнал с всички български столетници и взел материал от тях. Извличането на данните става в чуждестранна лаборатория, която има т.нар. секвенатори, които представляват анализираща апаратура последно поколение.

Очакванията на нашите учени са чрез този анализ да се открият десетки варианти, спомогнали някои хора да доживеят 100 г. и повече. По-голямо внимание ще се обръща на туморсупресорните гени, които не позволяват развиването на ракови заболявания, и на гените, предизвикващи сърдечносъдови болести. При изследването ще се вземат предвид данни за генома на суперстолетници по света – хора, живели повече от 110 г. Ще се разгледат близо 600 различни гена и ще се търси по-висока честота на патогенни варианти, свързани със злокачествени заболявания и болести на сърдечната система при възрастни със средна продължителност на живота и при надхвърлилите 110 г.

При правени подобни анализи не се наблюдава разлика, което предполага, че при столетниците патогенните варианти не са по-малко, но по-силно влияние оказват генетичните варианти със защитно действие. Задачата, която си поставят българските учени, е да сравнят данните за родните дълголетници с тези на суперстолетниците по света за разлики в генома. Тезата, че патологичните гени не са с водещо въздействие се потвърждава от факта, че сред българските столетници има хора, които са заболели от рак, когато са били на около 60-70 години. Въпреки че били оперирани, след това те надхвърлили 100 г. Заключението на Балабански е, че дори организмът да е предразположен по рождение към онкологично заболяване, след навременно и адекватно медицинско лечение човек може да доживее до дълбока старост.

През последните години се разбива мита, че най-много столетници в страната има в Родопите. В сравнение с минали години там вече няма толкова много дълголетници. Рекордьори в това отношение са областите Шумен, Благоевград, Кърджали и Пазарджик.

При разговорите си с хората, прехвърлили 90 и повече години, генетикът прави заключението, че няма връзка между вегетарианството, здравето и дълголетието. Възрастните разказали, че не са преяждали, но са се хранели с „каквото е имало“. По-голямата част от тях не са прекалявали с алкохола, не са пушили и са били физически активни през целия си живот. Повече от половината от тях смятат, че са доживели до тези години заради спокойния живот, който са имали, въпреки че са от поколението, преживяло двете световни войни. Общото между всички тях е, че в рода си имат други дълголетници. Затова учените се насочват към гените им, за да разберат дали родители и роднини не предават на децата си специфични защитни механизми и фактори.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: 24chasa.bg
Снимка: thedailytackle.net, zdrave.net