Ваксината на проф. Ронит Сачи-Файнаро срещу рак на кожата е в последния етап на тестване

Израелски учени създадоха нановаксина срещу рак на кожата. Изследователите от Тел Авив са убедени, че са разработили нов начин за лечение и за профилактика на меланома.

Ръководител на учените от университетите в Тел Авив и Лисабон е проф. Ронит Сачи-Файнаро, която оглавява Факултета по физиология и фармакология и Лабораторията за изследване на рак чрез наномедицина от Университета в Тел Авив. Останалите членове на екипа са проф. Хелена Флориндо от Лисабонския университет и д-р Анна Скомпарин и д-р Жоао Кониот от Университета в Тел Авив (на снимката).

Проф. Ронит Сачи-Файнаро е категорична, че с тяхното изследване са показали, че е възможно да бъде създадена нановаксина, която е ефективна срещу меланома и в същото време помага за повишаване на имунната система.
„Нашите изследвания отварят пътя за един напълно нов подход за ефективно лечение на меланом в напреднал стадий – ваксинацията“, казва проф. Файнаро (на снимката).

Изследването, което е публикувано в Nature Nanotechnology, се фокусира върху наночастиците, които са в основата на създадената ваксина. „Войната с рака, и в частност с меланома, напредна в последните години чрез различни методи на лечение, но все още при рака не е прилаган методът на ваксинация, който иначе е изключително ефективен, когато става дума за вирусни заболявания“, обяснява проф. Файнаро.

Учените използват частици от 170 нанометра, направени от биоразградими полимери. Във всяка от тях те поставят два пептида – вериги от аминокиселини, открити в меланомните клетки и след това инжектират наночастиците в мишки, които са с меланом. „Наночастиците стимулираха имунната система на мишките и имунните им клетки се научиха да идентифицират и атакуват клетките с двата пептида, тоест онези с меланом. Това означава, че когато се появят клетки на меланом в мишките, те ще бъдат атакувани от имунната система“, разказва за опитите проф. Файнаро.

Изследванията продължили в три варианта. При първия прилагат ваксината на здрави мишки, след което клетките на меланома се инокулират (вкарват се). „Мишките не се разболяха, а това е знак, че ваксината е предотвратила заболяването. Означава още, че е доказан и нейният превантивен аспект“, казва изследователката.

Вторият вариант е, когато ваксината се използва за лечение на първични меланоми при мишки, които се лекуват чрез имунотерапия. Комбинацията от ваксината и лечението забавя значително развитието на болестта и увеличава живота на всички гризачи, подложени на теста.

При последния сценарий учените са тествали нановаксината върху тъкани, взети от пациенти, чиито меланоми се разпространяват в мозъка. Те открили, че в човешкия мозък, в който има метастази, съществуват същите два пептида, които използват. Затова и предполагат, че както те предизвикват имунен отговор при мишките, най-вероятно ще провокират подобна реакция и в мозъка. Това според екипа означава, че нановаксината може да бъде използвана и за лечение на метастази в човешкия мозък.

Ръководителката на екипа е убедена, че създаденото от тях може да е подходящо и за други видове рак. „Вярваме, че нашата работа е солидна основа за разработването и на други нановаксини срещу рак“.

Проф. Файнаро обяснява, че пускането на продукта на пазара може да отнеме между 5 и 10 години, ако клиничните изпитвания са задоволителни.