Ваксините срещу COVID-19 могат да се окажат неефективни при пациенти с рак на кръвта

Ваксините срещу COVID-19 могат да се окажат неефективни при пациенти, диагностицирани с различни видове рак на кръвта, предупреждават учени от САЩ, Израел и Гърция. Според тях при пациентите с подобни злокачествени заболявания е възможно да не се образуват антитела след ваксинация. Рискът е особено висок за тези с хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) и множествен миелом.

При хора с рак на кръвта рискът от смърт след заразяване със SARS-CoV-2 се повишава с 30%, поради което те трябва да бъдат приоритетна група за ваксинация срещу COVID-19. Към момента обаче пациентите с хематологични злокачествени заболявания се изключват от клиничните изпитвания на ваксините срещу коронавирус, което означава, че няма данни за ефективността на препаратите при тази уязвима група.

Проучвания върху ефекта от ваксината срещу коронавирус при пациенти с ХЛЛ

САЩ

„Тъй като сме свидетели на все повече национални стратегии за справяне с коронавируса, които позволяват ваксинираните хора да се събират, без да използват предпазна маска, клиницистите трябва да предупреждават имунокомпрометираните си пациенти относно възможността ваксините срещу COVID-19 да не им осигурят пълна защита срещу SARS-CoV-2.“ коментира д-р Гади Хайдър, лекар по инфекциозни болести в Медицинския център към Университета в Питсбърг (UPMC).

Според Хайдър шансовете ваксината да предизвика имунна реакция, при която да се образуват антитела срещу вирусната инфекция, при хората с хематологични злокачествени заболявания са еквивалентни на хвърляне на монета.

Отрицателният тест за антитела обаче не означава непременно, че пациентът не е защитен от заразяване с коронавирус, категорични са изследователите.

В настоящото проучване взимат участие 67 пациенти с хематологични злокачествени заболявания, които са получили ваксината на „Pfizer/BioNTech” или „Moderna”. На всички участници са направени кръвни изследвания за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2 три седмици след поставяне на втората доза.

Резултатите от проучването показват, че над 46% от участниците не са изградили антитела срещу коронавирусната инфекция. Освен това само при трима от 13-те пациенти с хронична лимфоцитна левкемия са налични измерими антитела, въпреки че 70% от тях не са подлагани на ракова терапия.

„Тази липса на реакция е поразителна“, казва д-р Моунзер Ага, хематолог в Онкологичния център „Hillman“ към UPMC. „Все още работим в насока определяне причината, поради която хората с хематологични злокачествени заболявания, особено тези с ХЛЛ, не изграждат антитела срещу коронавируса след ваксинация.“

От значение е и фактът, че по време на проучването не е установена връзка между лечението на рака и нивата на антитела, която да оказва някакво влияние върху имунния отговор от ваксината. Известно е обаче, че по-възрастните пациенти произвеждат по-малко количество антитела, отколкото по-младите.

Според специалистите от изключителна важност е пациентите с хематологични злокачествени заболявания да бъдат запознати с шансовете за изграждане на антитела след ваксинация и да потърсят незабавна медицинска помощ, ако проявят симптоми на COVID-19. Те могат да се възползват от амбулаторно лечение, като например терапия с моноклонални антитела, която може да предотврати тежко протичане на заболяването.

Американските изследователи призовават хората, диагностицирани с рак на кръвта, и тези, които имат пряк контакт с тях, да се ваксинират, но също така да продължат да носят маски и да спазват социална дистанция.

Израел

Изследване №1

Данните от първото проучване сочат, че имунният отговор на хората с хронична лимфоцитна левкемия е много по-слаб след ваксинация с двукратните иРНк ваксини, отколкото този на здравите участници на същата възраст. Изчисляването на ефективността на препарата е изключително важно, защото в клиничните изпитания на ваксините не бяха включени пациенти с рак на кръвта, които също попадат в рисковата група и могат да получат тежки усложнения при евентуално заразяване с коронавирус.

В експеримента участват 167 души с хронична лимфоцитна левкемия. Само 4 от 10 (39.5%) имат имунитет, изграден от антитела, след поставянето на ваксината. В сравнение с тях всички здрави доброволци развиват имунна реакция.

Друго важно наблюдение на екипа е, че силата на имунната реакция варира в много широки граници при пациентите с рак на кръвта, в зависимост от това в коя фаза на лечението се намират. Онези от тях, които са подложени на активно лечение, изграждат много по-слаб имунитет след ваксинацията срещу коронавирус, сравнени с пациенти, завършили курса на лечение и в ремисия. Изразено в проценти съотношението между групите е 16% срещу 79%. Онкоболните пациенти, чието състояние се проследява, но все още не се лекува, изграждат 55,5% имунен отговор. Реакцията на организма след ваксинация е много по-силна при хората, чието лечение е приключило поне една година по-рано, докато при тези, които са се лекували през изминалата година, тя е по-слаба (94% и 50% съответно).

Водещият автор на изследването д-р Яир Херишану, доцент по хематология началник отделение по хронична лимфоцитна левкемия в израелския медицински център „Sourasky“, пояснява: „Като цяло стигнахме до извода, че ваксината срещу COVID-19 не дава нужния ефект при хората с рак, вероятно заради самото заболяване или пък заради лечението, през което преминават. С други думи, ако не се лекуваш, а просто следиш хода на болестта, или си в период на ремисия, препаратът би осигурил по-висока степен на защита. И, разбира се, подобно твърдение не е лишено от логика, защото имунната система на тези пациенти е имала нужното й време, за да се възстанови.“

Освен, когато ваксинираните са приключили курса си на лечение, силна имунна реакция се наблюдава също така при по-младите пациенти, жените и хората, които имат нормални нива на имуноглобин по време на самата ваксинация.

Тъй като антителата при онкоболните пациенти са едновременно малко на брой и с по-ниско качество, то и защитата е незадоволителна.

Изследване №2

Във второто проучване вземат участие 167 души с хронична лимфоцитна левкемия и 53, които са напълно здрави. То започва през декември 2020 г. и завършва през февруари 2021 г. Всички участници получават две дози от иРНК ваксината BNT162b2 срещу коронавирус на „Pfizer“ с интервал между тях 21 дни. Това е единственият препарат, прилаган в Израел по време на експеримента. Средната възраст на пациентите е 71 години, като 67% са мъже. 58 пациенти (34.7%) не лекуват раковото си заболяване, а само го следят, 75 75 (44.9%) са подложени на активно лечение, 24 (14.4%) са лекувани по-рано или са в пълна/ частична ремисия, а при 10 (6%) се наблюдава рецидив. Титрите на антителата се измерват 2 седмици след втората доза. Участниците се проследяват в продължение на медиана от 75 дни след първа игла. Нито един от тях не развива коронавирусна инфекция. По отношение на страничните ефекти учените не откриват съществени различия между двете групи доброволци.

Имунна реакция след ваксинация при различни форми на лечение

Екипът решава да провери дали типът лечение оказва влияние върху имунния отговор на пациентите с хронична лимфоцитна левкемия. Хората, които са подложени на добре познатите терапии с инхибитори на Брутон тирозин киназата (BTK) (ибрутиниб или акалабрутиниб) или комбинация от венетоклакс и антитела anti-CD20 като например ритуксимаб. Нито един от онкоболните участници, получавал антитела anti-CD20 през последните 12 месеца не изгражда имунитет след ваксинацацията срещу коронавирус. Твърде малката представителна извадка на пациенти, лекувани с венетоклакс, не позволява на д-р Херишану да посочи с категоричност какъв е ефектът от препарата.

В продължение на 12 месеца след поставянето на ваксината екипът ще следи пациентите за евентуална коронавирусна инфекция. Предвижда се и анализ на клетъчния имунитет, за да се даде по-точна оценка на степента на защита на участниците. 

Гърция

Ефективност на ваксината срещу COVID-19 при пациенти с множествен миелом

Експертите потвърждават, че след първата доза от същата ваксина при по-възрастни пациенти с множествен миелом резултатите са приблизително същите. Евангелос Терпос от Атинския университет в Гърция сравнява ефективността на ваксината при 48 болни и 104 здрави доброволци. Средната възраст е 83 години. На 22-ия ден от прилагането на първа доза и преди прилагането на втората учените изчисляват титрите на антителата. Средно 20,6% неутрализиращи антитела има в организма на болните от множествен миелом и 32,5% - при здравите участници.

В периода, когато получават първата ваксина 35 пациенти (72.9%) преминават терапия за лечение на миелома, 4 са в ремисия след приключила такава и съответно не се лекуват по време на ваксинирането, а 9 страдат от предраков миелом. Данните разкриват, че терапията срещу болестта има негативен ефект върху способността на тялото да образува антитела, но екипът предупреждава, че е нужно изследването да се проведе върху по-голям брой хора, за да бъдат заключенията категорични. Изследователите са на мнение, че ролята на втората доза е още по-важна, защото едва тогава пациентите с множествен миелом ще изградят сравнително добра степен на защита срещу COVID-19.