Времето на политиците е ценно, но на пациентите е скъпо и често недостатъчно

„Ние, пациентите, разбираме, че времето на политиците е ценно, но напомняме, че времето на пациентите е скъпо и понякога кратко“. Това написаха в отворено писмо участниците в осмия конгрес на Националната пациентска организация (НПО), който се проведе в Стара Загора. Причината да го напишат е разочарованието от получените отговори и липсата на обратна връзка от страна на кандидатите за кметове. Националната пациентска организация посвети своя Форум на общинското здравеопазване и във втория ден на Конгреса организира дебат между кандидатите за кметове от Стара Загора, Видин и Пловдив по темата.

Идеята за дебата е провокирана от факта, че здравето е най-големият капитал за едно общество, но и защото е очевидно, че здравеопазването ни е в тежка криза и са необходими неотложни мерки. В същото време общините имат съществена роля в този процес на оздравяване, не само защото законът им я вменява, а и защото е време тази роля да нараства така, както е в останалите европейски страни.

Конгресът на НПО продължи два дни, по време на които представителите на неправителствени организации от цялата страна участваха активно в множество дискусии. Темите бяха подбрани така, че да провокират и въпроси, и сериозно обсъждане. Още в началото председателят на неправителствената организация д-р Станимир Хасърджиев (на снимката) подчерта колко е важно да има информация за опита на различни места, но и хората да бъдат активни, защото е ясно, че са нужни ключови промени в здравеопазването.

Интерес и множество въпроси провокира първата тема, посветена на Клъстера за дигитални решения. НПО е също част от тази инициатива. „Започваме с тази тема, защото новите технологии не са нещо страшно, те могат да бъдат нашия шанс хората да получат качествено здравеопазване, независимо къде живеят“, подчерта д-р Хасърджиев.

Ваня Чонева (на снимката) представи платформата Superdoc.bg, която улеснява достъпа на пациенти до лекаря. Провокирана от невъзможността да запази час за лекар в продължение на месеци, и използвайки чуждия опит, Ваня Чонева създава платформата, която работи вече 4 години. Повече от един милион резервации са направени до момента, увеличава се и броят на лекарите, които са част от платформата. Мирослав Иванов говори за ролята на новите технологии за проследяването на лечението на един пациент, а д-р Бранимир Радуилов за платформата Consento, чиято задача е да улесни и да бъде партньор в сферата на общинското здравеопазване.

И ако за голяма част от хората новите технологии са в истинския смисъл на думата улеснение и нещо напълно естествено, то не са малко българите, за които е изключително трудно и почти невъзможно да работят с компютър или модерен телефон. Именно за тези хора са помислили от БЧК и работят активно в областта на интегрираните услуги. Заместник-генералният директор на Червения кръст д-р Надежда Тодоровска (на снимката) представи темата.

В началото тя насочи вниманието към тежките проблеми у нас, свързани със застаряването на населението, нарастването на хроничните заболявания и много големият дял на средства за болнично лечение. „У нас те са 66%, а обикновено е обратното. 70% са за доболнична помощ, а 30% за болниците. Това създава погрешна пирамида при предоставянето на здравни грижи“, каза тя и подчерта, че особено остър е проблемът с достъпа на хората до здравеопазване. Нужни са спешни мерки, което означава усилията да се насочат към доболничната помощ. Моделът на домашната грижа, по който червенокръстците работят от шест години, вече е част и от националната политика.

Как една общинска администрация е в състояние да се справи и да предложи най-доброто в социалната сфера на хората е важна тема. Опитът по отношение на програмите за социални и здравни грижи, прилагането им, както и други инициативи, представи Росица Димитрова (на снимката), директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ във Велико Търново.

По време на тези представяния участниците зададоха множество въпроси, изразиха мнения и дадоха пример от практиката си. Отново на преден план излязоха факти, за които постоянно се говори, но така и не са решени, като например липсата на медицински сестри, невъзможността особено на възрастните хора в отдалечените райони да стигнат до лекар и да си купят лекарства.
Особен интерес и разговори провокира темата за донорството, представена от д-р Сибила Маринова (на снимката), която оглавява анестезиологичното и интензивно отделение във великотърновската областна болница.

„За липсата на донорски ситуации в страната не са виновни нито обществото, нито хората, виновни сме ние, специалистите, защото явно не сме си свършили добре работата“, заяви д-р Маринова, благодарение на чиято активна работа в последните години, се е повишил броят на донорите. Проблемът не е само в законодателство, а е по-скоро в липсата на информация. Лекарите са тези, които трябва да предоставят информация на хората и да ги убедят колко е важно съгласието им за даряване на органи.

Изпълнителният директор на Агенцията „Медицински надзор“ Росен Иванов (на снимката) не само отговаря на въпроси, но и представи осъщественото до момента. Увери, че се полагат сериозни усилия да бъдат решени множеството проблеми. Специално внимание обърна на темата за трансплантациите и множеството хора, които чакат и се надяват.

Д-р Станимир Хасърджиев насочи вниманието към чуждия опит, не за друго, а защото очевидно е безсмислено да откриваме топлата вода. Единият от примерите, който направи впечатление на всички, беше свързан с факта, че в Англия има специално обучени хора, които взимат кръв от пациентите. „Хората там са решили, че не са необходими пет години обучение, за да вземаш кръв. Затова обучават хора, които правят единствено и само това. По-ефективно е, тъй като медицинската сестра има много по-сериозни и важни ангажименти. Това е един от много примери, но едно е ясно отдавна – не може за всичко да се разчита единствено на лекаря, на медицинската сестра или на здравния министър“, каза д-р Хасърджиев.

Болницата на бъдещето е вкъщи, а не в познатата на всички сграда. „Всеки иска да бъде в дома си, дори когато страда от тежко заболяване. Затова трябва да впрегнем усилията си, да използваме технологиите и знанията на специалистите, които да прилагаме лесно и бързо. Истината е, че застаряваме. Въпросът е как да сме по-малко болни и да остаряваме спокойно, без да се чувстваме унизени, че сме се разболели и да тежим на близките си“, категоричен беше председателят на НПО.

Представяйки практиката на други страни, той подчерта, че там отдавна са осъзнали колко важна и значима е ролята на общината. Защото тя е тази, която знае най-добре какви са нуждите на хората в района. Едни са здравните и социални услуги в центъра на София, други в село в Балкана. Един от множеството примери е създаденият закон в Германия, според който общините имат възможност да създават специализирани здравни центрове.

Един от важните изводи от проведения осми конгрес на Националната пациентска организация е, че е крайно време усилията на всички ведомства да бъдат общи, а взаимодействието между тях реално. В много страни от Европа вече са обединили министерствата на здравеопазването и социалните грижи, а някъде и спорта са добавили. И това е логично, защото нещата са свързани. Проблемът е, че у нас много трудно се обединяват усилията. И това е видно дори само от законодателството, което се променя със скоростта на светлината, без обаче да има реален смисъл и много често без да се съобразява с останалите. Когато стане ясно, че единствено ако работят заедно, представителите на администрацията ще бъдат в състояние не просто да потушават възникналите в момента пожари и да решават казуси, но и да имат ясна визия за бъдещето, която да създаде у хората реалното чувство, че могат да разчитат на системата, да й се доверят и да се чувстват спокойни и обгрижени.

Очевидно е, че пътят е тежък, но представителите на НПО показаха ясно по време на своя Форум, че нищо не е в състояние да ги разколебае. Те ще продължават да работят за хората, ще си сътрудничат с общини и институции, ще търсят решения и ще предлагат варианти, защото този е начинът да се промени системата на общественото здравеопазване.