Д-р Станимир Хасърджиев: Здравна система, основана върху нуждите на пациента, дава качествена медицинска помощ и повече здраве

Само здравна система, която е основана върху нуждите на пациента и той е най-важното за нея, е в състояние да предостави качествена медицинска помощ и да даде повече здраве, категоричен беше д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация (НПО) по време на дискусията, организирана от нея, и посветена на социалнозначимите и незаразни заболявания.

Дискусията

Онлайн и присъствено НПО събра представителите на различни пациентски организации, лекари, експерти и специалисти по обществено здраве, които в продължение на близо пет часа дискутираха по някои от ключовите проблеми, свързани със сърдечносъдовите и редки болести, диабета, зависимостите.

Участниците обменяха идеи, представени бяха добри практики и примери за действието на програми за различните заболявания.

Във фокуса на вниманието бяха няколко съществени теми, сред които как страната ни се справя с хроничните незаразни заболявания, изпълнява ли се Националната програма за превенция на тези заболявания, действат ли и какъв е ефектът от скрининговите програми.

Не на последно място беше разискван въпросът за ролята на пациентските организации при разработването и приложението на политиките за ограничаване на социалнозначимите заболявания и за профилактиката.

И този форум показа ясно, че проблемите, пред които системата на общественото здравеопазване у нас е изправена, са добре познати на всички.

Основният от тях е свързан с начина на функционирането й. Единствено, когато тази система постави в центъра пациента, тя ще бъде в състояние да се превърне в работеща, ефективна и полезна. Пътят дотам е със сигурност труден и дълъг, защото минава не само през промяна в регламентите, но и през ясното осъзнаване от страна на управляващите, че за целта е нужна визия, нужни са политики, но са крайно необходими още и общите усилия между здравните власти, медицинското съсловие, експертите и гражданския сектор.

Както многократно подчертаха участниците в дискусията, само обединените усилия на всички по веригата на общественото здраве са в състояние да променят ситуацията. И не само усилия, но и реални действия, за да дойде краят на черната статистика, която поставя България на челни места по смъртност и то от заболявания, които са предотвратими.

Предимството на формата беше, че след всяко представяне или лекция имаше достатъчно време за въпроси, коментари, набелязване на проблемите, търсене на причините и предложения за промени.

В дискусията участваха активно Светослав Кирилов от Сдружението „АРЗ Солидарност“, представителят на СЗО за България д-р Михаил Околийски, изпълнителният директор на Асоциацията на нучноизследователските фармацевтични компании Деян Денев, д-р Брънзалов от БЛС, общопрактикуващият лекар д-р Атанас Славов, доц. Наталия Ушева от Българското научно дружество по обществено здраве, Дорина Добрева от Асоциацията за инсулт и афазия. Лекция за диабета изнесоха проф. Здравко Каменов от Центъра за превенция на захарен диабет тип 2 в УМБАЛ „Александровска“ и проф. Алексей Савов от Националната генетична лаборатория.

Европейски пациентски форум

Началото на диалога постави Хуан Хосе Фернандес Ромеро от Европейския пациентски форум, който представи организацията и начинът й на работа.

Когато става дума за обществено здравеопазване в основата му трябва да бъде пациентът, който да е проводник на политиките, които се реализират. Организацията работи активно по няколко важни теми, сред които са универсалното здравно покритие, защото няма нищо по-важно от това всеки европеец да има достъп до медицински грижи и нови терапии, както и по въпросите на дигитализацията и на създаването на политики, които тръгват от хората и техните конкретни нужди.

Хуан Ромеро определи като особено важна европейската директива, според която жителите на ЕС имат достъп до лечение във всяка страна член на Съюза.

Асоциацията за рехабилитация на зависими „Солидарност“

Светослав Кирилов от Асоциацията не само представи работата на екипа, свързан с рехабилитация, подкрепа и социална реинтеграция на хората, зависими от алкохол, наркотици и хазарт, но и открои сериозните проблеми в България по отношение на превенцията и скрининга.

Добрите практики са свързани с работа по програми, които имат съществено значение за зависимите. Например, дневната програма за рехабилитация или създадената чрез финансиране от Нидерландия Национална телефонна линия, както и откритата през 2019-а вечерна програма за зависими от хазарт. Оказва се, че броят на тези хора расте и зависимостта от хазарт се превръща в поредната сериозна заплаха.

Проблемът е, че програмите не продължават след приключването си и така всичко постигнато бързо изчезва.

Както между другото се случи с центровете за ХИВ и СПИН, тъй като държавата абдикира. Парите свършиха и те вече не функционират.

Д-р Михаил Околийски

Пандемията от COVID-19 взриви прикритието на множеството проблеми в здравеопазването и сега е моментът да започне решаването им, заяви представителят на СЗО за България. Д-р Михаил Околийски припомни, че в Националния план за възстановяване и устойчивост по настояване на Световната организация са включени допълнително 1 милиард лева. Те трябва да бъдат разпределени разумно и смислено, за да помогнат на системата. „Социалнозначимите незаразни заболявания трябва да станат приоритет, защото сега за съжаление не е така“, каза д-р Околийски.

Проф. Здравко Каменов

Множество данни за развитието на диабета в света, Европа и България представи специалистът от Центъра за превенция на захарен диабет тип 2 към УМБАЛ "Александровска". Проблем е не само увеличаващият се брой на хората с диабет, но и факта, че близо 40% живеят с него без да знаят, но и това, че той е предпоставка за много други заболявания.

Българите имат реален достъп до най-новите медикаменти. Проблемите са свързани с намаляването на специалистите, с липсата на скринингови програми, които да идентифицират в ранен етап проблема и в липсата на профилактика. Не на последно място е важно, подчерта специалистът, да има ефективни стратегии и политики.

Проф. Каменов подкрепи идеята на Елисавета Котова от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет да се възстановят центрове за диабет в страната. Те са нужни, защото хората имат нужда от информация и обучение. Близо двайсетте центъра в страната бяха създадени по съвместен проект между България и правителството на Дания. След като парите свършиха, центровете изчезнаха.

Нужни са общи усилия, защото е по-добре да има реална превенция, вместо продължително лечение.
Както подчерта обаче доц. Наталия Ушева в основата предотвратими заболявания да водят до смърт са липсата на политическа воля, демонстрирана в продължение на десетилетия у нас и неадекватното разпределение на ресурсите.

Генетичната диагностика на редките болести

Над половината от редките заболявания, които съществуват, се откриват при деца. Затова и скринингът на новородените е важен инструмент за навременната диагностика, която има съществено значение за развитието на болестта.

Както подчерта проф. Алексей Славов от Националната генетична лаборатория всеки скрининг е пряка полза за здравеопазването. Той припомни, че България е една от първите страни в Европа, която е въвела неонаталният скрининг.

Според проф. Славов проблемът пред масовия скрининг на новородените у нас е свързан с липсата на финансови средства, на персонал, на организация и на политическа воля.

У нас проблемите са изключително сериозни, защото няма държавна политика. „15 години настояваме за промяна в наредбата за скрининга и не става нищо По два пъти на годината изпращам доклади за проблемите, отговор няма.“

Според тази наредба само 24 редки болести са подложени на скрининг при условие, че редките болести са над 5000, каза още проф. Славов и заяви, че е крайно време да има национална скринингова лаборатория.

Проблемите

Проблемите се знаят от всички и са от години. Въпросът е, че е време да започне конкретна работа по решаването им. Един от най-сериозните обаче е свързан с ниските и почти не съществуващи нива в България на превенция и скрининг. Липсата им е една от причините за високата смъртност и за влошеното здравословно състояние на нацията.

Недопустимо е да има смъртност от болести, които са напълно предотвратими. Разбира се, не по-малко е отрицателното въздействие върху системата заради намаляващия брой на медицинските работници, заради неправилното разпределение на средствата и дори заради слабата комуникация между институциите и липсата на прозрачност.

Прочетете още:

• Как психосоциалната подкрепа може да помогне на хората с рядко заболяване

Изводите

Форумът, организират от Националната пациентска организация очерта за пореден път няколко от най-важните за решаване проблеми в здравната ни система. Участниците потвърдиха, че единствено с общи усилия могат да бъдат намерени решения за тези вече ясни за всички критични точки.

В основата обаче стои политическата воля, без която нито един проблем няма да намери решението си. Към нея трябва да се добавят още използването на специалисти, компетентни и познаващи в дълбочина процесите, на медиците и здравните експерти и не на последно място на гражданския сектор в лицето на пациентските организации.

Както каза и д-р Станимир Хасърджиев: „Пациентите имат невероятен потенциал, който трябва да бъде използван задължително“.