Възможна ли е превенцията на ревматоиден артрит

Акценти

Ревматоидният артрит е нарушение, което може да бъде лекувано едва след като пациентът прояви първите симптоми. През последните години обаче учени проведоха изследвания, които разкриват, че има начини болестта да бъде диагностицирана по-рано и развитието й да бъде спряно.

Ревматоидният артрит е автоимунно възпалително заболяване, при което имунната система на човека атакува ставите му, предизвиквайки тежко възпаление. То от своя страна причинява болка, скованост и подуване, а в много случаи и силна умора и грипоподобни оплаквания.

Какви са симптомите на ревматоиден артрит

Ако не се лекува, състоянието крие риск от увреждане на ставите, а при някои хора, въпреки провежданото лечение, болестта води до висока степен на обездвижване. Когато ревматоидният артрит е в напреднал стадий или в активната си фаза, пациентът може да изпитва затруднения при изпълнение на ежденевните си дейности като приготвяне на храна, грижа за децата и обличане.

Кевин Дийн, професор по ревматология от Университета на Колорадо, провежда клинично изпитание върху методи за лечение на автоимунното заболяване. „Вярвам, че проучването ще ни помогне да идентифицираме по-лесно хората, които са застрашени от ревматоиден артрит, още преди да са забелязали каквито и да било симптоми. Ако успеем, ще ни бъде по-лесно да разработим и нови методи за лечение, които да забавят или дори спрат хода на болестта. Надявам се още през следващите няколко години резултатите от нашето изследване да намерят практическо приложение и да променят начина, по който лекуваме пациентите с ревматоиден артрит“, пояснява ревматологът.

Идентифициране на ревматоидния артрит преди да е нанесъл поражения

Първото, което лекарят прави, когато пациент се оплаче от болка в ставите или други симптоми на имунна атака, е да го прегледа дали има подуване в областта на ставите. Обикновено той назначава и кръвни изследвания за откриване на две специфични антитела, които се срещат в кръвта на близо 80% от болните от ревматоиден артрит – ревматоиден фактор и ACCP (антицикличен цитрулиниран пептид).

Оказва се, че според някои учени заболяването има предклинична фаза на развитие, която трае между 3 и 5 години, а понякога и повече. Едва след това се подуват ставите и се повишават стойностите на двете антитела. Наличието на тези антитела показва, че протича автоимунен процес, но тялото и органите продължават да функционират нормално. Възможно е самият пациент също да се чувства добре.

Изследователите смятат, че маркери като автоантителата и продължителната сутрешна скованост на ставите могат да покажат кои пациенти са застрашени, още преди да са развили възпаление.

Методите за прогнозиране на ревматоидния артрит още са в проучвателна фаза.

Клинични изпитания върху лекарства за ревматоиден артрит

Успоредно с напредъка при идентифициране на пациенти в риск, учени търсят и нови форми за лечение, които биха забавили и дори спрели развитието на ревматоидния артрит.

Проведени са клинични изпитания върху хора с налични ACCP антитела и хора, изложени на различни рискови фактори, свързани с автоимунната болест – болка в ставите, субклинично ставно възпаление (което се диагностицира само с образно изследване, не с преглед от лекаря в кабинета). Към 2026-а почти всички клинични проучвания се базират на имунни лекарства, често използвани за лечение на ревматоиден артрит в напреднал стадий, като methotrexate, hydroxychloroquine и rituximab. Екипите тестват дали кратък терапевтичен курс би имал траен ефект върху имунната система и би спрял хода на болестта.

Въпреки че все още няма одобрен медикамент за превенция на ревматоиден артрит, засиленият интерес на учените дава надежда, че това може да се случи в близко бъдеще. Освен да открият подходящо и ефективно лекарство, те са нагърбени и с тежката задача да изчислят неговата дозировка и време на действие.

Предклиничен стадий на ревматоиден артрит

Преди да бъдат одобрени за приложение в клиничната практика, специалистите трябва да преодолеят няколко предизвикателства, свързани с изследваните от тях превантивни терапии.

Тепърва предстои да се проучи в дълбочина биологичният механизъм на предклиничния стадий. Доскоро повечето научни анализи бяха насочени към пациенти с ревматоиден артрит в напреднал стадий, игнорирайки онези, които са изложени на риск, но все още нямат оплаквания. С помощта на кръвните показатели като ACCP антитяло лекарите ще могат по-лесно да откриват най-застрашените пациенти. Тази група хора е от ключово значение за учените, тъй като разкрива нова информация за процеса, по който протича автоимунното нарушение.

Защо е важно да се обърне внимание и на пациентите, застрашени от ревматоиден артрит

Вече е известно, че в предклиничния стадий се наблюдават някои абнормни имунни процеси в клетките и специфични автоантитела. Изследователите се надяват да разработят метод, който ще предотврати появата на тези процеси, още преди ставите на засегнатия да са започнали да се подуват.

Възпалението на мукуса като причина за ревматоиден артрит?

Според някои екипи нарушенията в работата на имунната система през предклиничната фаза може би се дължат на проблеми в други органи и системи на тялото. Една от теориите гласи, че ранният ревматоиден артрит е причинен от възпаление в мукусните повърхности, например венците, белите дробове и червата. Болките и подуването в ставите се появяват на по-късен етап.

Макар че са необходими допълнителни проучвания, хипотезата за органите, покрити с мукус, отговаря на въпроса защо периодонтитът, емфиземът и други белодробни заболявания, както и излагането на тютюн и горски дим, са считат за рискови фактори за развитие на ревматоиден артрит. Тя обяснява и връзката между определен вид бактерии и автоимунната болест.

Едва 20% от хората с АССР антитела развиват ревматоиден артрит

Биомаркери като ACCP антителата са надеждни при изчисляване риска от ревматоиден артрит, но невинаги човек с такива антитела, се разболява. Изследванията разкриват, че 20%-30% от пациентите с ACCP антитела в кръвта развиват болестта в рамките на 2-5 години. Все пак учените разполагат с няколко комбинации от рискови фактори, които показват кои хора са изложени на поне 50% риск от ревматоиден артрит и то през следващата една година.

Малкият процент хора с наличие на ACCP, които впоследствие се разболяват, затруднява задачата на специалистите, а именно набирането на участници за клинични проучвания върху превенцията на ревматоиден артрит. Ако не може да се прогнозира с висока точност кой ще се разболее, няма как да се прецени дали предприетите действия наистина предпазват от болестта или не.

Досега изследователите са избирали пациенти, които са споделили със своя лекар, че имат проблем със ставите, макар още да не е настъпило подуване. Така обаче се изключват всички онези, които са застрашени, но не са потърсили медицинска помощ.
Въпреки че много въпроси остават нерешени, добрата новина е, че учените все по-често гледат в посока превенция, а не само лечение на ревматоидния артрит.