Еврокомисия обяви здравната ни система за неефективна по някои показатели

Българската здравна система не е ефективна по отношение на редуциране на предотвратимата смъртност, обяви доклад на Европейската комисия за състоянието на здравните системи на членуващите в ЕС страни. През 2014 г. смъртта на 20 000 души е можело да бъде предотвратена. Това прави 19% от всички летални случаи в страната, а в ЕС процентът е 11.

В България високата смъртност от сърдечносъдови заболявания е постоянна величина. В същото време се наблюдава нарастване и на смъртните случаи след диабет, рак и незаразни болести. Смъртността след инсулт у нас е 4 пъти по-висока, отколкото тази в страните от Евросъюза. Латвия и Румъния са с по-лоши показатели от България по отношение на предотвратимите летални случаи.

Методите, чрез които страната ни би могла да се справи с този проблем, са чрез засилване на първичната профилактика и чрез справяне с поведенческите рискови фактори. Като пример за такива от Еврокомисията посочват консумацията на алкохол и тютюнопушенето сред българите, които са едни от най-високите в Европа.

В доклада на европейската структура се отбелязва, че България е лидер на Стария континент по хоспитализация на пациенти. Статистиката показва, че повече от 320 случая се падат на 1000 души население. За сравнение в Австрия хоспитализациите са малко над 250 на 1000 души. Водим и по друг показател – на 1000 души се падат по 6 болнична легла. За ЕС цифрата е 4,2.

Европейската комисия определя нашата извънболнична помощ като сравнително слаба. В българските болници се приемат прекалено много пациенти с хронични болести. Препоръката е вместо да бъдат хоспитализирани повторно, тези болни могат да се лекуват ефективно в амбулаторната помощ. Анализът на експертите за 2013 г. сочи, че минимум 20% от болничните процедури, правени в страната ни, могат без проблем да се провеждат в извънболнични условия.

На фона на буксуващата ни здравна система, мораториумът върху нови болници, нови дейности и новорегистрирани лекарства беше одобрен при второто четене на Закона за бюджета от съответната парламентарна комисия. Той беше поискан от НЗОК и финансовото министерство. Народните представители направиха някои промени в забраната, а именно, че Здравната каса ще сключва договори с лечебните заведения за нови дейности, но за клинични пътеки, които досега не са били изпълнявани на територията на съответната РЗОК. Относно мораториума върху новите лекарства, той няма да важи само за генеричните медикаменти.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: actualno.com
Снимка: washingtonexaminer.biz