Кръгла маса търси отговори за проблемите с медицинските изделия и помощни средства за хората с увреждания

Националният съвет на хората с увреждания събра на една маса в Народното събрание представителите на различните организации, които ги представляват, на министерствата на здравеопазването и на труда и социалната политика, на НЗОК и депутати.

В основата на дискусията, продължила близо три часа, беше въпросът за медицинските изделия и помощните средства и проблемите, свързани с факта, че от 1 юли 2022 г. те ще бъдат заплащани и предоставяни не както до момента от Агенцията за социално подпомагане, а от НЗОК.

Медицинските изделия и помощни средства

Проблемът е тежък и не се решава от години. За него се говори постоянно, но за съжаление всичко остава в рамките на добрите пожелания и неизпълнените обещания. А той е ключов за представителите на една от най-уязвимите групи в обществото ни и за техните семейства. Ключов, защото става дума за живота им, за неговия смисъл и пълнота, за социализацията им, професионалното развитие, за достойнството им.

В основата на организираната от Национално представените организации на и за хората с увреждания кръгла маса беше големият въпрос как и ще бъдат ли решени наистина тежките проблеми, свързани с медицинските изделия и помощни средства за хората с увреждания. Затова и темата на дискусията, проведена в Народното събрание на 19 април 2022 г., беше „Тенденции, проблеми и новости при медицинските изделия и помощни средства“.

Защо има толкова проблеми с медицинските изделия, попита Веска Събева, заместник-председател на Националния съвет на хората с увреждания, която води дискусията. Отговорът на този въпрос дадоха както тя, така и експертите и представителите на различните организации в хода на дискусия.

Веска Събева подчерта, че притесненията в настоящия момент са породени от липсата на информация как точно ще се случи всичко, но и от нежеланието да бъде създадено законодателството, което за пореден път ще се окаже неработещо и ще трябва да бъде коригирано.

Проблемите, през погледа на специалисти и представители на организациите

Темата за финансирането е постоянна и съпътства всеки разговор за здравеопазването и за грижата за хората с увреждания. Как трябва да бъдат решавани проблемите? Може би най-добрия отговор предложи доц. Дончо Дончев от ВМА и представител на Асоциацията на децата с увреден слух, който говори за ролята на ранната диагностика при загуба на слух. „Когато се срещат парите и здравето, трябва да победи здравето“, каза специалистът.

И той, и д-р Славина Лозанова, поставиха въпроса затова колко е важно не само да бъде поставена точна и навременна диагноза, но и решението за нужния апарат да е свързано с индивидуалните особености на детето. Универсална форма не съществува. След като бъде взето решението обаче, идва ред на въпроса дали семейството може да си позволи най-доброто. В повечето случаи се налага доплащане. Много често родителите не могат да си позволят да купят батерии за слуховия апарат.

„Сумата, която отпуска държавата за слуховите апарати никога не е достатъчна и винаги се доплаща“, каза от своя страна инж. Бончо Пеев, който повече от 30 години обслужва хора с увреждания. Той изрази притеснение, че в НЗОК няма специалисти с нужните технически познания. „Не може да бъдат смесвани категории изделия и да бъдат разпределяни между хората според тяхната възраст. Притеснява ме тази некомпетентност“, каза още инж. Пеев, според когото е абсурдно НЗОК да се справи със задачата до 1 юли 2022 .

От своя страна доц. Борислав Иванов предложи различен поглед по темата за инвалидните колички. Тези медицински изделия не са търговски продукти, а са част от медицинската услуга, тъй като са етап от рехабилитацията.

Още по-сериозен е проблемът с липсата на система за индивидуална оценка. А това е от съществено значение за всеки, нуждаещ се от подобно помощно средство, защото то и качеството му определят начина на живот на човека. Чрез него той може да живее нормално, да работи, да се социализира. Това се случва обаче, когато инвалидната количка е съобразена изцяло с личността, която я ползва и нейните потребности.

Както заяви един от участниците в дискусията: „Качеството на помощното средство определя и качеството на живот. В момента нашите са като в Сомалия и въпросът е кога ще разполагаме с европейски“.

Като проблем от организациите определиха още и факта, че Регионалните здравноосигурителни каси, които ще отговарят за помощните средства и медицински изделия, са само 28. Десет пъти повече са структурите на Агенцията за социално подпомагане, които се грижеха до момента за това.

Притеснения има и за електронното подаване на документите, което ще откаже най-вече възрастните хора, както и за непроменените списъци с вида на помощните средства и на лимитите за тях.

Управляващите по темата

Представителите на министерствата на здравеопазването и труда и социалната политика и на НЗОК изразиха ясно становище, че пътят не е лесен, но и работата, която са свършили до момента не е малко.

Представителят на НЗОК Владимир Афенлиев призна, че все още има неизяснени неща, но институцията ще се справи и на 1 юли процесът стартира. „Процесът не е лесен, но ние положихме наистина неимоверни усилия. Искам да кажа, че електронното подаване на документите ще става чрез комисиите НЕЛК и ТЕЛК. така че хората трябва да са спокойни“. Владимир Афенлиев информира, че НЗОК ще тества целият процес на 7 и 8 май 2022 г., за да видят как работи.

От своя страна заместник-министър Лазаров от Министерството на труда и социалната политика отрече, че списъкът и лимитите не са актуализирани. Министерството работи за осигуряването на по-добри условия, отчитайки нуждата от много по-високо качество на медицинските изделия и помощни средства. Той подчерта, че МТСП ще бъде вероятно едно от първите министерства, което ще се възползва от средствата в Националния план за възстановяване и устойчивост, предназначени за хората с трайни увреждания, за които са предвидени 24 000 000 лв.

Депутатите

Депутати от различни парламентарни групи, сред които и председателите на парламентарните комисии по здравеопазване и по социална политика доц. Антон Тонев и Искрен Арабаджиев, изслушаха дискусията и в края подчертаха, че ще положат усилия нещата да се променят.

„Няма да позволим да не се случва нищо. Ще следим процесите отблизо и ще наблюдаваме работата на междуведомствената комисия. Важно е да имате търпение и да разбирате, че става дума за началото на процес на промяна, а не за решаване на проблемите за година“, каза доц. Тонев.

„Няколко са критичните моменти и чакаме да видим законодателните предложения“, заяви Искрен Арабаджиев.

Очаква се скоро междуведомствената комисия да представи пакета с нормативни промени. След Великденските празници те ще бъдат публикувани за обществено обсъждане.

Изводите

Безспорно е, че подобни прояви са важни. Особено за да бъдат чути за пореден път проблемите. Важно е това да не е единственият ефект от кръглата маса. Както заяви и Латин Банков от Съюза на инвалидите в България: „Да не говорим само хубави думи и да слушаме обещания, защото се наслушахме на приказки. Време е да видим действия“.
Веска Събева призова управляващите и представителите на институциите: „Използвайте ни! Ние предлагаме партньорство и можем да помогнем.“

>>>Веска Събева: Родителите на деца с увреждания не бива да бъдат изключвани, те могат да са полезни и за семействата си, и за обществото

Дали ще се случи, предстои да видим. Факт е обаче, че в междуведомствената комисия, която подготвя законодателните промени, няма включени представители на организациите на хората с увреждания. А кой по-добре е в състояние да определи доколко работещи и ефективни са предложенията, ако не хората, които зависят от тях.

Хората с увреждания имат пълното право да се съмняват и да искат да бъде сложен край на празните обещания и на хвърлянето на прах в очите. И да настояват за реални, компетентни и смислени действия.