Деница Димитрова: Във време на криза за хората с увреждания е почти невъзможно да бъдат наети на работа

  Агенцията за хората с увреждания трябва да има много по-голям числен състав, за да бъде ефективна. В момента тя няма възможност да реализира задачите, които са й възложени, казва Деница Димитрова, първият депутат с увреждания в българския парламент. Тя подкрепя създаването на регистър за хората с увреждания, който трябва да е готов до края на 2012 г.

  - Как гледате на идеята за създаване на единна информационна система за хората с увреждания, която ще обедини данните за тях?

  Подкрепям тази идея. Отдавна се предвиждаше създаването на такъв регистър, тъй като той ще подпомогне до голяма степен реализирането на политиките спрямо хората с увреждания. Този регистър беше предвиден и в Закона за интеграция на хората с увреждания, но въпреки това не беше реализиран толкова години. Причината беше, че тази информация, която се събира, противоречи на Закона за защита на личните данни. Такава една информация, която ще бъде публична, би могла да навреди на самите хора с увреждания, тъй като някой работодател може да разбере някои заболявания на своя служител. Ето защо съставянето на този регистър се забави толкова години. Като цяло идеята е много добра и ще бъде полезна за хората.

  - Какъв трябва да е достъпът до регистъра?

Според мен достъп до регистъра трябва предимно да имат хора, които се занимават с политиките по интеграция на хората с увреждания - като министерства, агенции и т.н. Да не е публичен за всички, защото не всеки човек би искал всичките му увреждания за се знаят.

  - Ще отпуши ли регистърът държавната политика за хората с увреждания?

  - Да, определено. Това ще е от полза за решаването на много проблеми, касаещи хората с увреждания.

 - Как гледате на идеята Агенцията за хора с увреждания да мине към социалната комисия в парламента?

 - Органът трябва да бъде единствено и само подчинен на Министерски съвет. Иначе тя губи своята независимост, а такава беше идеята, когато се създаваше, такива бяха препоръки и на Европейската комисия - да има независим орган, който да координира политиките за хората с уврежданията. Агенцията трябваше да бъде с по-голям състав и да бъде с регионални представителства, тъй като хората с увреждания не само в София. Агенцията трябва да има много по-голям числен състав, за да бъде ефективна. В момента тя няма възможност да реализира задачите, които са й възложени.

 - Какви са най-сериозните проблеми на хора с увреждания у нас, който най-спешно трябва да се реши?

 - Това са неща, които засягат не само хората с увреждания, но и всички нас - за по-добър достъп до образование, заетостта, мобилността. Във време на криза за хората с увреждания е почти невъзможно да бъдат наети на работа. Безработицата сред нас, хората с увреждания, е много голяма - около 80%. Единици са тези, които работим - и то предимно в представителства на небългарски фирми. Чужденците са по-толерантни към хората с увреждания. Искам да напомня и едни промени в Закона за държавната администрация, с които още преди години записахме, че 2 процента от държавната администрация трябва да бъде заета от хора с увреждания. Проведоха се специализирани конкурси, при които хората, които желаят и отговарят на условията за държавни служители, се явиха. За съжаление се стигна до там. Въпреки че има орган, който отговаря за това и санкционира работодателите, които не изпълняват закона, защото такива санкции са предвидени в него- от 2 до 5 хил. лв., като че ли Инспекторатът по държавна администрация не си гледа работата и законът не се изпълнява.

  - Реалистично ли е намерението до 2020 г. процентът на заетите хора с увреждания да стане от 10 на 20?

  - Държавата предоставя доста големи облекчения и финансови стимули на работодателите, които наемат пора с увреждания. Ако се работи в тази насока, ако отпадне показното отношение на работодателите и обществото към хората с увреждания, това е постижима цел.