Петър Гидженов: Ние сме като осъдените на смърт, нямаме избор

„Като осъдените на смърт сме, нямаме избор. Или трябва да се борим, или да умрем“, изрича с натежал глас Петър Гидженов, който на 11 ноември 2022 г. ще бъде пред Министерския съвет на България на предупредителния протест, организиран от хората с увреждания.

Павлина Григорова, която е основният организатор на поредния вик за помощ на представителите на една от най-уязвимите групи в страната, е категорична, че следващата стъпка е организирането на палатков лагер.

Протестът

В основата на предупредителния протест е отново медицинската експертиза. „На първо място са нечовешките срокове. Три месеца преди изтичането срока на ТЕЛК решението да се подават документи, след това още толкова месеца чакаш новото и нови четири месеца чакаш НОИ. И така месеци след месец без доходи. Следва орязването на процентите. Медицинската експертиза от 2018 г. ни унижава“, категорична е Павлина Григорова.

Исканията на хората с увреждания, които ще се съберат на 11 ноември 2022-а пред Министерския съвет, са точно формулирани. И те са:

• Да бъде върната незабавно старата наредба за медицинската експертиза
• Да бъдат съкратени сроковете за явяване и обжалване пред ТЕЛК, които да бъдат не повече от 14 дни
• Когато се определя процентът на инвалидност да бъдат взети под внимание всички заболявания

„Искам да ни чуят и да ни видят. Не може здрави хора да решават проблемите, без да ги познават. Не се получава. Искаме животът на хората с увреждания да се облекчи. Не да живеем в рая, а да живеем достойно, без да ни газят и мачкат, без да просим пари за лекарства“, обяснява Павлина Григорова, която определя случващото се като реално посегателство върху живота на хиляди българи.

>>>Вижте ни и ни чуйте, призовават хората с увреждания в отворено писмо до институциите

И въпреки че е напълно здравомислеща, интелигентна и творец, тя започва да мисли, че става дума за умисъл и желание да бъде намален броят на болните. Звучи зловещо, но как иначе може да бъде обяснена картината на настоящето – медицинска експертиза, която вместо социална закрила и път към лечение убива бавно, липса на лекарства, спиране на терапии, отказ да бъдат отпуснати помощни средства или извършени операции.

„Вместо да намалеем, ставаме повече. COVID-19 „помогна“ много и все повече млади хора имат нужда от медицинска експертиза и стават част от наброяващата над 800 000 души група на хората с увреждания“, споделя Павлина, която не спира с усилията си не само да обединява, но и както самата тя казва, да върви с рогата напред и води битки със системата, защото не приема нарушаването на човешките права, унизителното посегателство на достойнството и реалното посегателство върху живота.

Ако обществото си задава въпроса, защо хората с увреждания протестират, и иска да получи точен отговор, е добре да чуе гласовете и историите им.

Петър Гидженов и неговият параграф 22

Петър Гидженов е от Асеновград, на 56 години. Животът му се променя преди две години. На 10 март 2020-а получава исхемичен инсулт, последиците от който са тежка хемипареза от лявата страна. Насрочват му да се яви на ТЕЛК по документи на 27 октомври 2020-а.

Експертното решение на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Пловдив преценява, че мъжът, който в този период дори не може да стане от леглото, е втора група инвалидност, а не първа, защото хемипарезата не е толкова тежка, както е посочено в епикризата.

Така комисията определя 75% инвалидност за срок от една година.
Следващото явяване, което е отново по документи и към което е добавено и становище на невролог, определящ хемипарезата като тежка, същият състав на ТЕЛК вече дава 50%. Петър Гидженов обжалва решението в НЕЛК. Следва бърза реакция от страна на НОИ, които му спират пенсията и започват да му изплащат 170 лв. по старост.

От НЕЛК му отговарят, че отменят решението на пловдивската ТЕЛК и го връща за преразглеждане. Следва спиране и на тези 170 лв. от НОИ. Поредното решение е от 21 март 2022-а. Отново 50%, но този път за две години.
Интересно е, че и този път експертите се позовават на приложените ехографски изследвания на сърцето, независимо от факта, че мъжът е с обездвижени лява ръка и крак в следствие не на инфаркт, а на инсулт. Идва ред на поредното обжалване. „И НЕЛК отново ме връща към прословутия трети състав на ТЕЛК в УМБАЛ - Пловдив. Параграф 22, безумие. Не мога да разбера защо лекарите в тази комисия не четат епикризата“, пита асеновградчанина.

Петър Гидженов пише и до здравното ведомство. Препращат го към РЗИ.

„Аз съм грамотен човек, ако исках отговор от РЗИ, там щях да адресирам писмото си. Писах и до омбудсмана с желанието да се чуе за проблемите“, казва мъжът, който е убеден, че ТЕЛК комисията със сигурност ще го излекува и вероятно следващото решение ще бъде, че той е здрав. Зад тази ирония обаче се крие мъка. Всъщност, Петър признава, че дори не е в състояние да определи всичко, което блика в него – толкова е голяма обидата.

Следващото му явяване пред състава на експертите е насрочено за 6 декември 2022-а. Между другото, мъжът насочва вниманието към факта, че екипът на ТЕЛК – Пловдив не спазва правилника за работа. В чл. 15 на регламента е посочено, че при осъществяването на медицинска експертиза не може да участва лекар, който е бил в състава, изготвил обжалваното експертно решение. От предоставените решения става ясно, че и в трите случая, лекарите са едни и същи.

„В основата на всичко е корупцията. Познавам хора, които са с 90% инвалидност, а карат автобуси.“ Ето затова колкото и да му е трудно придвижването, утре сутрин Петър ще бъде пред МС. Питам го защо протест и какво ще промени той.

„За да ни чуят! За нас може и да не стане нищо, но за другите дано се случи. Ние сме като осъдените на смърт – нямаме избор, или трябва да се борим, или да умрем“, казва Петър Гидженов.

Яна Георгиева и нейната битка със системата

Яна е от Варна. През 2019-а й откриват голяма киста на сфеноидалния синус и аденом на хипофизата. Аденомът е малък, но започва да расте и лекарите й казват, че може да загуби зрението си. Затова трябва да се подложи на операция. И точно тя се оказва големият проблем.

„Объркаха нещата. Беше през септември 2019-а и след нея започнаха мъките. Заразиха ме със стафилококи ауреус, безвкусен диабет, хипофизата ми е увредена. През октомври започнах да звъня на лекаря, защото главата ми пулсираше постоянно, имах чувството, че всеки момент ще гръмне. Той ми казва, че е свършил перфектно работата си и да потърся специалист УНГ, явно там има инфекция“, разказва жената, преминала през още няколко операции, включително и в съседна Турция.

Вадят парчета гной, бактерията разяжда всичко, пластиката, поставена по време на първата операция, за която между другото Яна не е уведомена от лекаря, изчезва. В Турция поправят пораженията като вземат мускул от крака й. По-късно установява, че той започва да изтръпва и е трудно да върви. Вероятно е засегнат нерв. Последният специалист на когото се доверява й казва, че положението е отчайващо, хипофизата почти я няма, толкова е увредена, инфекцията е хронична, на косъм е от менингит.

„Бактерията си живее вече три години, намерила си е място, лошото е, че не се повлиява от нищо. Аз пък се оказах алергична към един от медикаментите, който можеше да се справи с нея“, обяснява Яна и допълва, че след четири операции, множество изследвания и консултации с десетки лекари, нейните мъки продължават. Вече не може да сметне броя на лекарствата, които е пила. Сега единственото, което й помага срещу главоболието, са обезболяващите. Пие ги всеки ден.

На фона на това страдание, мъките и реалния страх за живота й всеки ден, Яна Георгиева е принудена да води битка и със състава на ТЕЛК във варненската болница „Света Анна“. До 2022-а процентите са 50%, след преосвидетелстването през октомври те са вече 10%! Очевидно не се отчитат множеството усложнения, настъпили след първата интервенция.

И тъй като не е съгласна с определените й 10%, Яна пише имейл до НЕЛК. От там й отговарят, че може да обжалва решението в срок от 14 дни след получаването му, а в жалбата си тя трябва да посочи конкретно акта, с който не е съгласна и органа, който го е издал, както и да изложи възраженията си. „Жалбата, може да е в свободен текст и да се изпрати по пощата“, пишат още от НЕЛК.

Всъщност, изпратеното електронно писмо на Яна съдържа всичко това, очевидно проблемът е, че не е написано на хартия и изпратено по пощата. Толкова за дигиталните възможности.

Яна е разведена, малкият й син е в шести клас. Самотна майка, която не работи, защото в подобно състояние няма как. Разчита на пенсията и издръжката за детето. Въпросът е как живее тази жена. За какво ще стигнат тези 10% - за храна, дрехи, лекарства, сметки, за детето?

„Ако не са мама и големият ми син, който работи, ние наистина ще умрем от глад“, казва тя и пита: „Как 10% като съм приложила цялата документация, включително и заключенията след операцията в Турция. 10% - това е подигравка“, категорична е Яна Георгиева, която знае, че не само тя е подложена на това унижение. „Масово режат.“ Да, режат и не само проценти.

Режат смисъла на битието на хиляди хора, за които иначе управляващите се кълнат колко много мислят и как правят всичко възможно, за да живеят добре.

>>>Не подаяния, а държавата да си свърши работата, поискаха хората с увреждания на протест

Лошото е, че в повечето случаи тези обещания си остават само на думи и бързо биват забравени. Трагичното е, че стотици губят живота си. Заради безхаберие, некомпетентност, липса на човещина и съпричастност. Или защото, както споделя Павлина Григорова, мислят само за „Аз“, но не и за „Ние“.

И да, големият въпрос е защо въпреки протестите и независимо, че хората с увреждания вече не са скрити, всички ги виждат и чуват, проблемите не само не се решават. Задълбочават се. Нерешаването им струва живота на мъже и жени, към които всяко общество би трябвало да се отнасят с внимание, любов и съпричастност. Да направи нужното, за да може хората с увреждания да живеят спокойно и с достойнство. Би трябвало. Сега очевидно нито обществото ни, още по-малко политиците полагат усилия затова.