Лекарството Tecovirimat може да се използва в борбата с вируса на маймунската шарка

Учени от Великобритания установяват в специално изследване, че медикаментът за едра шарка Tecovirimat (тековиримат) може да бъде използван в битката с вируса на маймунската шарка.

Изследването

Основната задача, която изследователите си поставят, е свързана с проучване за това какви антивирусни лекарства са използвани преди време в битката с маймунската шарка. Или както подчертава водещият проучването д-р Хю Адлер от Университета в Ливърпул: „Докато колегите ни са насочили усилията си към разгадаването на корените на огнището от маймунска шарка и в търсене на отговор как точно вирусът се разпространява, ние се концентрирахме върху това какви антивирусни лекарства са били използвани в миналото за борба със заболяването.“

За целта на проучването екипът анализира данните, които са събрани през последните пет години от специализираните центрове за изследване на опасни инфекциозни заболявания във всички райони на Обединеното кралство.

>>> Нови два случая на маймунска шарка бяха потвърдени в Англия

Данните показват, че за периода между 15 август 2018-а и 10 септември 2021 г. са регистрирани седем случая на хора, заразени с вируса на маймунската шарка. От тях четирима са мъже, а три са жени. Петима от заразените са прекарали в болница и са били изолирани повече от три седмици.

Трима от заразените с вируса на маймунската шарка са лекувани с лекарството Brincidofovir, като медикаментът се приема веднъж седмично по 200 mg. То не води до видимо облекчение като в същото време значително увеличава натоварването на черния дроб, което налага терапията с него да бъде преустановена.

В същото време терапията с Tecovirimat се оказва ефективна. Препаратът подобрява състоянието и ускорява възстановяването на пациента, който го е приемал по 200 mg два пъти дневно в продължение на две седмици. Няма и странични ефекти. Престоят в болница на този пациенти е продължил 10 дни.

Резултати и изводи

Резултатите дават основание на д-р Хю Адлер и колегите му да предположат, че сега лекарството може да има потенциал и да се използва в битката с маймунската шарка.

Учените установяват, че вирусът е открит в кръвта и в горните дихателни пътища, а тази информация ще помогне за разбирането на клиничните характеристики на заболяването и неговата динамика.

„Случаите, които ние докладваме и откритите сега огнища, показват колко е важно мрежата от центрове да се поддържа и те да си взаимодействат, за да бъдат готови за управлението на спорадични огнища с патогени с големи последствия какъвто е случаят с маймунската шарка.“, заявява друг от членовете на екипа – д-р Ник Прайс.

От седемте анализирани в проучването случаи на маймунска шарка в Обединеното кралство три идват от Западна Африка. Четвъртият случай е на медицински работник, при който заболяването се проявява 18 дни след като е бил изложен на вируса. Това е първият пример за предаване на маймунска шарка в болнична обстановка и извън Африка. Другите три случая са от 2021 г. и са на семейство, което идва от Нигерия. Особено внимателно е наблюдавано детето, тъй като при това заболяване има установена по-голяма смъртност при децата. За щастие, малчуганът преболедува леко маймунската шарка. Както той, така и останалите шестима заразени се възстановяват напълно.

Огнища на маймунска шарка извън Африка са необичайни, а привнесените в Обединеното кралство за периода, който учените са изследвали, са излекувани напълно и не е допуснато да разпространят заразата.

„Въпреки факта, че последното огнище засяга повече хора, отколкото сме срещали до момента във Великобритания, то е добре да припомня, че маймунската шарка не се предава много ефективно между хората и като цяло рискът за общественото здраве е нисък“, коментира д-р Хю Адлер.

От екипа признават, че броят на изследваните случаи е твърде малък и затова са убедени, че работата им трябва да продължи, при това спешно. Една от причините е, че маймунската шарка представлява истинско предизвикателство дори за здравни системи, които са добре развити и разполагат с голямо количество ресурси. Трябва да бъдат направени още изследвания за антивирусните средства за лечение на заболяването, категорични са учените.

Анализът и резултатите от проучването на екипа са публикувани в статия в списание The Lancet Infections Diseases.

За маймунската шарка и разпространението й

Между месеците април и май 2022 г. случаи на маймунска шарка са установени в Испания, Италия, Португалия, Франция, Германия, Обединеното кралство, Швейцария, Швеция,Белгия, САЩ, Австралия и Канада.

Болестта се причислява към редките вирусни заболявания. Предава се на хората предимно от диви животни при ухапване или при консумация на неправилно приготвено месо. В много редки случаи тя се пренася между двама души.

Първият случай на маймунска шарка е докладван през 1972 г. и е от Демократична република Конго.

Заболяването се среща рядко извън страните от Западна и Централна Африка.

Симптомите включват треска, подути лимфни възли, обрив. Сред регистрираните усложнения са възпаления на белите дробове и на мозъка, както и възпаление на роговицата, което застрашава зрението.

Нивата на смъртност варират. От между 1% и 10% в района на Конго, до по-малко от 3% в Нигерия. Повечето смъртни случаи са сред децата и сред възрастните с ХИВ.