Малкото количество добри чревни бактерии увеличават риска от инфекции

Акценти

Учени от Центъра за експериментална молекулярна медицина на Амстердамския университет (Нидерландия) и Университета в Турку (Финландия) установяват, че съставът на чревната флора е в състояние да предвиди възможностите за развитие на сериозни инфекции.

Изследването

До констатацията, че чревната флора може да даде ясен знак за развитието на сериозни инфекции, например, пневмония, учените стигат след като в продължение на шест години наблюдават и проследяват над 10 000 души.

В началото на проучването екипът установява, че в микробиома на всички наблюдавани 602 души, които са настанени в болница заради инфекция, има по-малко бактерии, произвеждащи бутират. Бутиратът е малка мастна киселина, за която е известно, че има положително въздействие върху имунната система.

Това, че хората със сериозни инфекции имат по-малко от тези бактерии, е познато и наблюдавано. Както отбелязва един от авторите на проучването Робърт Кулберг от Центъра за експериментална и молекулярна медицина на Амстердамския университет, екипът не знае дали по-малко здравата чревна флора се дължи на острата инфекция и лечението й или при тези хора произвеждащите бутират бактерии винаги са били по-малко. В този смисъл настоящото изследване отговаря на въпроса за яйцето и кокошката, казва изследователят.

>>>Рискът от депресия се увеличава значително при излишък или дефицит на бактерии в червата

Задачата пред екипа е да разбере дали както при мишките, така и при хората бутиратът има същия благоприятен ефект върху имунната система.

За целта биват анализирани проби от изпражненията на 10 699 души. От тях над 6000 от финландската група FINRISKI и над 4000 нидерландци от групата HELIUS.

Участниците са избрани на случаен принцип. Нидерландците са на възраст между 18 и 74 години, а финландците – между 25 и 74 години. Всички те попълват въпросници, преминават през прегледи и представят фекална проба в началото на изследването. За Нидерландия то е между 3 януари 2013 г. и 27 ноември 2015 г., а за Финландия от 21 януари до 19 април 2002.

„Първичните променливи за прогнозиране бяха съставът на микробиотата, разнообразието и относително изобилие от бактерии, произвеждащи бутират към всяко инфекциозно заболяване по време на между 5 и седемгодишното проследяване след събиране на фекална проба. Въз основа на данни от Националния регистър изследвахме връзките между микробиотата и риска от инфекция като използвахме микробна екология и пропорционални рискове на Кокс“, пишат авторите в статия, публикувана в списанието The Lancet Microbe.

Учените анализират 16 бактерии, които произвеждат бутират като ускоряват ферментацията на диетичните фибри.

От всички над десет хиляди души 602, които са хоспитализирани по време на шестгодишното проследяване, имат в червата значително по-малко бактерии, произвеждащи бутират. Учените анализират картината в пълнота като разглеждат множество фактори – възраст, основни заболявания, история на употребата на антибиотици. С една дума, всичко което влияе на чревната микробиотика и на риска от инфекция.

„Това, което установихме е, че при хората, които имат 10% повече бактерии в червата си, шансът да получат инфекция намалява с 15% до 25%“, съобщава Кулберг.

Изводи

Чревната микробиота е потенциален рисков фактор за тежки инфекции, е основният извод на екипа. Колкото повече са бактериите, които произвеждат бутират, толкова по-малък е рискът от бъдещи хоспитализации, свързани със сериозни инфекциикато пневмония, например.

>>>Промени в микрофлората водят до развитието на невродегенеративни заболявания   

„Резултатите, които получихме, показват, че изходният състав на микробиота (преди началото на инфекцията) е свързан с риска от хоспитализация за инфекциозни заболявания в две големи независими кохорти с общо 10 699 участници и 602 случая на хоспитализация или смъртност в следствие на инфекциозно заболяване. И в двете кохорти чревната колонизация с анаеробна микробиота, произвеждаща бутират, е свързана със защита срещу инфекциозни заболявания. Чрез многопроменливи модели на пропорционалните рискове на Кокс и внимателното съпоставяне на случаите на хора с инфекции, настанени в болници с контроли, открихме, че тази връзка е стабилна и не се променя заради възрастта, пола, начина на живот, съпътстващите заболявания или приема на антибиотици“, отбелязват в статията учените.

Настоящото проучване подчертава значението на здравия микробиом и отваря вратите пред възможностите да бъде предвиден рискът от сериозна инфекция за всеки човек.

Както поясняват изследователите обаче, защо един човек има повече бактерии, които произвеждат бутират, а друг по-малко, продължава да бъде въпрос, който чака отговор. Все още няма отговор и дали е може да бъде направено нещо, за въвеждането на тези бактерии в червата.

„Нужни са още изследвания, за да разберем как може да увеличим количеството бутират с диета или с пробиотици, например, за да предотвратим сериозни инфекции“, казва специалистът по инфекциозни болести проф. Йост Вирсинга от Амстердамския университет.

>>>ДНК на древния вирус Mushuvirus mushu е почти без промяна въпреки еволюцията от 1300 години

Изследването е важно и защото въпреки големия напредък по отношение на превенцията и лечението инфекциозните заболявания продължават да бъдат сериозно и значително глобално бреме.

Проучване показва, че през 2019 г. 25% от всички смъртни случаи в света се дължат на инфекции. Затова са нужни нови превантивни стратегии, подчертават авторите на изследването.