Метод за орален прием на наночастици с инсулин може да замести инжекциите при пациенти с диабет

Учени разработиха метод за доставяне на инсулин чрез наночастици, а не с инжекция или инсулинова помпа, който предстои да бъде тестван върху хора през 2025 г.

Приблизително 425 милиона души по света страдат от диабет. 75 милиона от тях са принудени да си инжектират инсулин всеки ден. За щастие, екип от норвежкия университет Arctic University работи върху алтернатива, която би улеснила значително живота на болните. Те ще могат да си осигуряват нужния инсулин с капсула или дори с парченце шоколад, които ще съдържат миниатюрни нанопреносители с важния хормон. Частиците ще са с размер 1/10 000-на от дебелината на човешки косъм, което ги прави видими единствено под специален микроскоп.

По-бързо и насочено доставяне на инсулин в тялото

Проф. Питър Маккорт от норвежкия университет уточнява: „Този начин на доставяне на инсулин е значително по-прецизен, тъй като го доставя бързо и точно там, където той е най-необходим. Когато човек си инжектира хормона, той се разпространява в цялото тяло и може да предизвика неприятни странични ефекти.“

Резултатите са публикувани наскоро в списание Nature Nanotechnology.

>>> Устройство позволява контрол над диабет тип 1 без инжектиране на инсулин

Приемът на лекарства с помощта на наночастици

Преди много години експерти от университета в Сидни и Sydney Local Health District, заедно със свои колеги от Норвегия, откриха, че лекарства могат да се доставят до черния дроб с помощта на така наречените нанопреносители. Впоследствие методът бе разработен в Австралия и Европа.

Много медикаменти могат да бъдат приемани през устата, но досега нито един екип не е намерил начин за перорален прием на инсулин. Според Маккорт досега транспортирането на хормона с наночастици е било невъзможно, защото той се разгражда в стомаха и не достига до мястото, където е необходим. Това е била и основната пречка пред създаването на лекарство за диабет, което да се приема през устата. За щастие, днес учените са на път да намерят решение.

Специална обвивка предпазва оралния инсулин от разграждане в стомаха

„Инсулинът има специално покритие, което го предпазва от стомашните киселини и храносмилателните ензими, когато преминава през храносмилателната система. Така той успява да стигне до крайната си цел, а именно черния дроб“, пояснява още Маккорт, който е и биолог по въпросите, свързани с черния дроб.

Обвивката на хормона се разгражда в черния дроб от ензими, които се активират само когато нивото на кръвна захар е високо. Така се освобождава инсулинът, който започва да действа в самия черен дроб, мускулите и мазнините, с цел да намали нивото й.

Инсулинът в наночастиците се освобождава единствено при покачване на кръвната захар

Както подчертава Николас Хънт от университета в Сидни, който е и ръководител на проекта, предимството на инсулина, пренасян с наночастици е, че се освобождава много бързо, но само когато е нужно. Ако кръвната захар е ниска, обвивката му няма да се разгради.

Хънт определя иновативния метод като по-практичен и щадящ за пациента, тъй като намалява риска от хипогликемия (ниска кръвна захар) и позволява контролирано освобождаване според нуждите. Когато се инжектира, инсулинът се доставя наведнъж.

Странични ефекти и предимства на оралния инсулин за пациенти с диабет

Оралният прием на инсулин причинява по-малко странични ефекти. Принципът на действие на метода е сходен с този на инсулина при напълно здрави хора. Панкреасът произвежда хормона, който първо минава през черния дроб. Там голяма част от него се абсорбира, което води до стабилизиране стойностите на кръвната захар. При приема на инсулин през устата той също достига до черния дроб, където бива усвоен или навлиза в кръвообращението.

По-малък риск от хипогликемия (ниска кръвна захар)

Експертите поясняват, че тъй като при инжектиране много по-голямо количество отива в мускулите и мастната тъкан, е възможно да започне натрупване на мазнини или пък да настъпи хипогликемия, която е потенциално опасна за хората с диабет.

Не е за подценяване и удобството на пероралния прием – без игли и без притеснение, че наоколо има хора.

Освен това наночастиците инсулин не изискват съхранение в хладилник.

>>> Разработват се наночастици с инсулин за прием през устата, които могат да заместят инжекциите

Клинични изпитания с наночастици инсулин върху маймуни

Новият метод на прием на инсулин през устата е тестван върху червеи, мишки и плъхове. В момента в Австралия тече клинично проучване за ефектите му върху маймуни. Хънт разказва, че хормонът е бил добавен към шоколад без захар, за да бъде примамлив за животните. В клиничното проучване са включени над 20 здрави павиана, чиято кръвна захар се е понижила след приема на инсулина със сладкото лакомство.

По-рано същият научен експеримент е проведен и върху мишки, болни от диабет. Наблюденията на екипа потвърждават, че, приет през устата, инсулинът не води до хипогликемия, наддаване на тегло или натрупване на мазнини в черния дроб, което означава, че са избегнати негативните последици след инжектиране на инсулин.

За в бъдеще предстои методът с наночастиците да бъде тестван върху хора.

До 2-3 години методът може да бъде официално одобрен

Клиничните изпитания върху хора започват през 2025 г. и ще се провеждат от компанията Endo Axiom Pty Ltd. Те ще бъдат разделени на три фази, като по време на първата ще се проучи безопасността на оралния инсулин и ще се изчисли честотата на случаите на хипогликемия при здрави участници и такива, диагностицирани с диабет тип 1. Екипът се надява такива случаи да липсват, така както е било при маймуните.

За да се гарантира безопасността на участниците и качеството на провежданите изпитания, към екипа са привлечени лекари.

Д-р Хънт отбелязва: „След приключване на първата фаза ще знаем дали оралният прием на инсулин е безопасен за човека. Във втората фаза ще търсим начини да заместим инжекциите.“

Според него новото лекарство би могло да получи разрешение за употреба и да се пусне на пазара до 2-3 години.