Мутациите в гена NUDCD3 причиняват тежък имунодефицит при новородени

Изследователи от Института Sanger, Норвегия, Университета в Нюкасъл и детската болница Great North, Нюкасъл, Обединеното кралство, откриват генетичната причина за редки детски имунни нарушения.

Проучването, което се ръководи от Университета в Нюкасъл, успява да свърже мутациите в гена NUDCD3 с тежкия комбиниран имунодефицит и синдрома на Омен. Става дума за редки и застрашаващи имунодефицитни нарушения.

Откритите от учените мутации не позволяват на имунните клетки, които са нужни за борба с различните патогени, да се развиват нормално.

Изводите и резултатите учените представят в списанието Science Immunology.

Проучването

В изследването, чийто ръководител е проф. Софи Хамбълтън от Нюкасълския университет и специалист по детска имунология, са включени 11 деца от четири семейства. Две от тях са с тежък комбиниран имунодефицит (SCID), а девет имат синдрома на Омен.

Всички притежават наследствени мутации, които нарушават функцията на протеина NUDCD3, който не се свързва с имунната система.

Като използват подробните проучвания на клетки от пациентите и модели на мишки, учените установяват, че мутациите на NUDCD3 увреждат решаващ процес на пренареждане на ген, наречен V(D)J рекомбинация, който има съществено значение за генерирането на различни Т-клетъчни рецептори и антитела, които от своя страна са крайно необходими за разпознаването и за борбата с различни патогени.

Оказва се, че мишките, при които има същите мутации на гена NUDCD3, имат по-леки имунни проблеми. За сметка на това децата са изправени пред тежки и животозастрашаващи последици. Две от бебетата оцеляват, благодарение на трансплантацията на стволови клетки.

„За бебетата, които са родени с високорискови имунни дефицити, ранното откриване представлява разликата между живота и смъртта. На практика тези заболявания оставят новородените беззащитни срещу патогени, които иначе повечето от хората са в състояние да отблъснат много лесно. Затова идентифицирането на този нов болестен ген ще помогне на лекарите да направят бърза молекулярна диагноза на засегнатите бебета, а това означава, че те ще получат животоспасяващо лечение по-бързо“, разяснява д-р Гошя Тринка от Института Сангер.

>>>Рядка мутация, водеща до нанизъм, намалява риска от сърдечни заболявания

След като изразява дълбоката благодарност на екипа към семействата, участвали в проучването, проф. Софи Хамбълтън подчертава, че колкото повече лекарите научават за основните причини, толкова по-добре могат да се грижат за засегнатите бебета.

„Нашето изследване е насочено към запълване на пропуските. Нужно е да бъде поставена молекулярна диагноза задължително. А ние, учените, трябва да продължаваме да научаваме повече затова как имунната система работи при здраве и болести“, казва още проф. Хамбълтън.

За тежкия комбинират имунодефицит и синдрома на Омен

„Тежкият комбиниран имунодефицит и синдрома на Омен са две свързани вродени грешки на имунитета, които ни дават постоянно информация, за това как се развиват човешките лимфоцити“, поясняват авторите в публикацията в Science Immunology. И уточняват, че вродените грешки в развитието на Т-клетките са педиатричен спешен случай, при който навременната лечебна терапия е резултат от молекулярна диагноза.

Става дума за редки генетични заболявания, които оставят децата без функционираща имунна система, а това ги излага на риска от инфекции, застрашаващи живота им. Ако не бъде предприето спешно лечение, например, трансплантация на стволови клетки за заместване на дефектната имунна система, много от засегнатите бебета няма да оцелеят.

„Молекулярната дисекция на вродените грешки на имунитета позволява да се прозрат гените и пътищата им. Гените, които са свързани с тежкия комбиниран имунодефицит, показват критичната роля на пренареждането и сигнализирането на Т-клетъчния рецептор заедно със сигналите за оцеляване чрез рецептора за интерлевкин 7 по време на развитието на Т-лимфоцитите“, пишат авторите.

Важно е да се подчертае, че методите за скриниг на новородени могат да сигнализират за Т-клетъчен дефицит, но когато се познава специфичната генетична причина, не само диагнозата е сигурна, но това дава възможност да бъде избрано точното лечение.

Ранното установява на диагнозата има огромно значение и в този смисъл настоящото изследване има сериозен принос към възможностите за ранна диагностика, бърза намеса и избор на точното лечение.