Наночастици, произвеждащи инсулин, лекуват диабет тип 1 при маймуни

Хидрогелни наночастици, създадени от клетки на панкреаса и произвеждащи инсулин, са използвани успешно за лечение на диабет тип 1 при няколко маймуни, съобщават от Технологичния институт в Джорджия (GIT). Изследването е дело на екипа на проф. Андре Гарсия.

Изследването

Настоящото изследване продължава работата на екипа, посветена на решаването на един от основните проблеми, свързани с трансплантацията на клетки от донорски панкреас, които осигуряват на хората с диабет тип 1 строго контролиран и устойчив източник на инсулин. Проблемът е как имунната система да бъде принудена да приеме притока от нови донорски клетки и да не ги отхвърля, защото ги приема като нашественици.

В предишните изследвания проф. Андре Гарсия и колегите му преодоляват това препятствие като използват синтетични хидрогелни частици, наречени микрогелове.

Микрогеловете са мощен имуномодулиращ проетин – SA-FasL, който модулира имунния отговор на организма и позволява на трансплантираните клетки, които произвеждат инсулин, да свършат безопасно работата си и да регулират нивата на кръвната захар.

>>>Откриха нов хормон – FGF1, който регулира кръвната захар като инсулина

„По-рано показахме, че микрогеловете могат да предпазят клетките на панкреаса от атаки на имунните клетки, когато наночастиците са имплантирани в мишки. Имунната система на гризачите е различна от човешката. Затова трябваше да осъществим опити и с маймуни, чиято имунна система е много по-близа до тази на хората“, коментира проф. Гарсия.

Настоящото проучване показва как хидрогелните наночастици, създадени въз основа на донорски клетки от панкреаса и произвеждащи инсулин, успешно лекуват диабета при маймуни и в същото време преодоляват имунния отговор без да е нужно използването на имуносупресори, които могат да имат опасни странични ефекти.

Опитите са осъществени с четири маймуни от вида макак резус, които не могат да регулират самостоятелно нивата на кръвната си захар.

Както разясняват учените, микрогеловете учат имунната система да приеме присадените клетки, прекратява желанието на тялото да отхвърли трансплантацията и в същото време избягва нуждата от непрекъсната имуносупресия.

„Имуносупресивните схеми са токсични за пациента и това е причината да бъдат разработени подходи, които ще позволят да поставите присадката и да я накарате да функционира без хронична имуносупресия“, обяснява проф. Андре Гарсия.

Резултатите

И настоящите опити показват, че наночастиците произвеждат успешно инсулин и защитават клетките на панкреаса от атаки на имунната система. Правят го в продължение на повече от 200 дни. Другият положителен резултат е, че имплантирането не води до възпаление. Няма и опасни странични ефекти.

От всички осъществени до момента изследвания става ясно, че наночастиците с хидрогел и FasL протеинови молекули са истински щит, който предпазва чуждите клетки от атаките на мунната система, когато бъдат имплантирани в тялото на пациента. И точно затова външните слоеве на създадените от екипа на проф. Андре Гарсия микрогелове съдържат много голям брой FasL молекули.

Успешните тестове с маймуните от вида макак резус отварят вратата на учените към началото и на клиничните изпитвания на технологията им. В тях ще се включат доброволци с диабет.

„Развълнувани сме. Резултатите са обнадеждаващи за всички, които се броят с диабет тип 1, а това е наистина вълнуващо“, казва проф. Гарсия и подчертава, че са успели благодарение на екипната работа и партньорството.

За хората с диабет тип 1 това е нова възможност за лечение, убедени са американските учени.

Проф. Андре Гарсия е съосновател на компания, която лицензира технологията и вече обсъжда с Американската агенция по храните и лекарствата плановете за клинични изпитвания с хора.

Това е важна стъпка в усилията на научната общност да се справи с диабет тип 1 и 2. От двете форми на заболяването страдат близо 463 000 000 души по данни на СЗО.

Резултатите от новото проучване са публикувани в списание Science Advances.