Неизвестни до днес изменения в невронните вериги може да са причина за болестта на Хънтингтън

Изследване, публикувано в списание Journal of Neuroscience, сочи, че болестта на Хънтингтън предизвиква допълнителни изменения и в други невронни вериги на мозъка, което се отразява сериозно на живота на пациентите.

Генетичното невродегенеративно заболяване води до моторни, когнитивни и психични увреждания. Учените смятат, че идентифицирането на промените в невронните механизми, причинени от болестта на Хънтингтън, ще помогне да се намерят нови, по-ефективни начини за справяне с нея.

Досега научните доказателства сочеха, че тя се дължи на нарушена функция на невроните в кората на мозъка и базалните ганглии. Настоящото проучване върху лабораторни мишки обаче разкрива, че заболяването е съпроводено и от изменения в други невронни механизми*.

Ръководител на изследователския екип е Мерсе Масана, преподавател в медицинския факултет в Университета на Барселона.

Наследствено заболяване, което засяга невроните в мозъка

Болестта на Хънтингтън засяга основно лица между 35 и 50 години, макар че са известни и някои нейни форми сред младите хора.

Тя се причинява от мутация в гена IT15 или HTT, който кодира протеина хънтингтън. Най-често заболяването се свързва с моторното нарушение хорея (нетипични и неволни движения), но има признаци, които не са свързани с моториката и се проявяват на по-ранен етап.

В предишно проучване, публикувано в списание eLife през 2020 г., учени посочват една от невронните вериги, която се променя в хода на болестта при животински модели: връзката от вторичния моторен кортекс (M2) до дорзолатералното ивичесто тяло (DSL).

Предмоторният кортекс М2 – най-силно засегнат от болестта на Хънтингтън

Още от самото начало на болестта при мишките в изследването най-силно засегнатата част от мозъка е предмоторният кортекс (M2). Той отговаря за когнитивните функции и процеса по обработка, организиране и анализиране на получената информация. Уврежданията в M2 при животните водят до дефицит при усвояването на моторни движения. Известно е още, че кората на мозъка насочва сигналите от аксоните на невроните към различни негови области, разположени извън ивичестото тяло.

Увреждане на крайните части на аксоните при пациенти с болест на Хънтингтън

Новото проучване на екипа от Барселона е първото, което разкрива, че крайните части на аксоните (структури, които предават електрически импулси и информация и осъществяват комуникацията с други неврони или таргетни клетки) в M2 са силно увредени и на това се дължи симптоматичното протичане на болестта на Хънтингтън.

Учените провеждат и функционален ядрено-магнитен резонанс, от който става ясно, че функционалната връзка между левия М2 кортекс и всички изследвани области в мозъка на болните мишки е силно компрометирана.

С помощта на други иновативни методи за наблюдение и модулиране на невронната активност като онтогенезис, електрофизиология, фотометрия и хемогенетика експертите стигат до заключението, че липсата на активност на M2 кортекса може да бъде причина за измененията при пациенти с болест на Хънтингтън.

>>> Препаратът EVP4593 намалява мутантния хънтингтин протеин, повишен при рядката болест на Хънтингтън

Защо е важно да се изследват промените в невронните механизми

Идентифицирането на всички настъпили промени в невронната верига на кортекс M2, не само между кората на мозъка и ивичестото тяло, е важно, защото може да даде повече информация за симптомите на генетичното заболяване, както и за други невродегенеративни нарушения като болест на Паркинсон например.

Разбирането на ролята на горния коликулус и неговите невронни пътища би помогнало да се забави ходът на заболяването и да се намали тежестта на симптомите при хората с моторни увреждания.

* M2 Cortex Circuitry and Sensory-Induced Behavioral Alterations in Huntington’s Disease: Role of Superior Colliculus” by Sara Conde-Berriozabal, Lia Garcia-Gilabert, Esther Garcia-Garcia, Xavier Lopez-Gil, Jordi Alberch and Merce Masana, 3 May 2023, Journal of Neuroscience.