Огнища на птичи грип в Европа – какво трябва да знаем

Европа отново преживява епидемии от птичи грип – най-смъртоносната известна болест по животните. Смъртността при пилетата и пуйките е изключително висока – над 90% от засегнатото стадо умира в рамките на няколко седмици, докато при патиците и гъските заболяването може да протече по-леко.

Огнищата от птичи грип се предизвикват от вируси на инфлуенца по птиците, повечето от които причиняват лека инфекция при пернатите животни, но два подтипа (H5 и H7) могат да са изключително смъртоносни.

Грипните вируси имат висок процент на мутация и могат да обменят гени, когато два вируса едновременно заразят един гостоприемник. Тези генетични промени им позволяват да избегнат имунитета на своя гостоприемник и да продължат да се разпространяват.

През предходния век епидемиите от смъртоносния птичи грип са рядкост и винаги произхождат от леки вируси H5 или H7, които при разпространението си сред пилешки и пуешки стада мутират. До 1996 г. произтичащите от тези мутации огнища и епидемии са или ефективно контролирани, или избледняват поради липса на чувствителни гостоприемници.

Поява на H5N1

Инфекции, причинени от гореспоменатите смъртоносни вируси, никога преди не са наблюдавани при диви птици. Това обаче се променя след появата на вируса H5N1 в Китай, чиито огнища не са ефективно контролирани. Поради това вирусът постепенно започва да се разпространява на територията на страната, а от 2003 г. и в Азия и Африка. За този подтип е известно, че хората в близък контакт с болни домашни птици могат да се заразят, което е и причина за регистрираните 456 смъртни случая до момента.

Вирусът се прехвърля на дивите птици поради продължаващото разпространение при домашните. Това води до нови мутации на H5, който е смъртоносен за домашните птици, но малко вреден за някои видове водолюбиви птици. Следователно мигриращите водолюбиви птици са способни да прелетят хиляди километри, въпреки че са заразени, и по този начин да разпространят вируса на големи разстояния.

През 2005 г. дивите водолюбиви птици пренасят вируса в Европа за първи път по време на есенната миграция. Това е първият знак, че екологията на тези вируси се е променила напълно – вирус, строго свързан с домашните птици, се е адаптирал към дивите водолюбиви птици, значително увеличавайки потенциала си за оцеляване.

Всяка година през пролетта и лятото водолюбивите птици смесват грипните вируси при размножаването си в Сибир, създавайки нови варианти, които след това пренасят в Европа, Азия и Африка по време на есенната миграция, причинявайки смъртоносни огнища при домашните птици.

Възможни мерки за предотвратяване на огнища на птичи грип

Очевидно е, че малко можем да направим, за да контролираме инфекциите при дивите птици. Препоръчва се наблюдение за оценка на риска от излагане на вируси и отстраняване на мъртвите птици от околната среда.

Птицевъдите в райони с много водолюбиви птици, които зимуват там, се съветват да държат домашните птици на закрито и да прилагат мерки за биосигурност, за да изолират вируса. Изпражненията на заразените диви птици могат да съдържат големи количества вирус, които лесно да бъдат пренесени в помещенията за отглеждане на домашни птици чрез непочистени ботуши.

Настоящите програми за биосигурност не са достатъчно ефективни за предотвратяване на инфекции в рисковите зони. През сезон 2020-2021 са регистрирани над 1000 огнища само в Европейския съюз, а през настоящия сезон вече са открити десетки нови.

Ежегодно повтарящите се огнища и свързаното с тях масово убиване на домашни птици са очевидна заплаха за устойчивостта на птицевъдството.

Ваксини за домашни птици

Ваксинацията може да бъде ефективен инструмент за решаване на проблема. Въпреки това ваксината е забранена в много страни и употребата й води до търговски бариери. Причината е, че повечето съвременни препарати предотвратяват заболяването, но не спират предаването на инфекцията.

Ваксина, която предотвратява болестта, но не спира предаването, е твърде вероятно да доведе до „тихо“ разпространение на вируса, което компрометира контрола на епидемията, а това е нежелателно, тъй като птичият грип има потенциал да се прехвърля от животни на хора.

За щастие повечето от циркулиращите понастоящем варианти на вируса не са толкова опасни за хората, колкото техния предшественик H5N1. Все пак е необходима предпазливост, тъй като ситуацията може лесно да се промени поради способността на вируса да променя своя генетичен код.

Единственото устойчиво решение е спешното разработване на ефективни ваксини за домашните птици. Препаратите от ново поколение е възможно да са с по-голям потенциал за контрол на птичия грип, но тяхната ефективност за спиране на предаването на вируса трябва да бъде демонстрирана на място. Такива ваксини не само ще предпазят домашните птици, но и ще сведат до минимум риска от заразяване на хора.