Озонът във въздуха – фактор за развитие на диабет тип 2 в САЩ

Според ново изследване възрастните граждани на Калифорния, които живеят в райони със замърсен въздух, са по-застрашени да развият диабет тип 2, дори, ако следват препоръките за редовна физическа активност.

Диабет тип 2 представлява сложно, хронично метаболитно нарушение, причинено от инсулинова резистентност и клетъчна дисфункция.
Макар заболяването да се дължи най-вече на затлъстяване и застоял начин на живот, съществуват и други възможни причини. Д-р Беате Риц, професор по епидемиология към Калифорнийския университет в Лос Анджелис, е ръководител на проучването за ефекта на озона (O₃) върху човешкото здраве.

Рискът от диабет след излагане на озон е 1,5 пъти по-голям

Експертът пояснява: „Рискът от развитие на диабет тип 2, свързан с вредното въздействие на газа, е 1,5 пъти по-голям при хората, които са физически активни и прекарват много време на открито. Дори при онези, които се движат по-малко, заплахата е по-сериозна, отколкото при жителите на райони с чист въздух.“

Д-р Риц е и професор по неврология към медицинското училище „David Geffen“ на Калифорнийския университет. Тя подчертава, че физическата активност носи безспорни ползи, но не и в случаите, когато човек спортува на открито. Ако живее в силно урбанизиран и съответно замърсен район, е добре първо да претегли рисковете и да прецени дали упражненията навън няма да бъдат по-опасни, отколкото благотворни за здравето му.

Изследването е разгледано и одобрено от експерти в областта, след което е публикувано в списание „Environmental Health Perspectives“.

Обхват на проучването

Изследователите от четири различни филиала на Калифорнийския университет – Лос Анджелис, Бъркли, Ървайн и Сан Франциско, включват жители на окръзи около Сакраменто. Всички са над 60-годишна възраст и с мексикански произход. Окръзите са Плейсър, Сакраменто, Солано, Сатър, Йоло и Юба, макар според екипа това да не са единствените силно засегнати общности в страната.

Д-р Мари Хаан, почетен професор в Калифорнийския университет в Сан Франциско, споделя: „Мексиканските американци са най-бързо разрастващата се общност в САЩ. Там броят на болните от диабет е много висок и въздухът е с едни от най-лошите показатели за целия щат Калифорния. До момента не е проведено нито едно проучване в страната, което да се фокусира върху връзката между излагането на озон и диабета или пък да изчислява до каква степен физическата активност на открито променя зависимостта между двете.“

По-късно екипът разглежда събраните до 2007 г. данни за здравословното състояние на участниците, както и степента на замърсеност, качеството на въздуха и трафика в регионите. Оказва се, че от почти 1800 души 186 са развили диабет.

Д-р Ю Ю, съавтор на изследването, признава, че епидемиологичните данни не са достатъчни, но те все пак навеждат на мисълта, че излагането на вредното въздействие на озон може да повиши инсулиновата резистентност, а оттам и риска от диабет.* Лабораторните опити разкриват, че хората, които живеят в замърсени райони и спортуват навън, дишат по-учестено и вдишват по-голямо количество мръсен въздух.

Друг член на екипа – д-р Джейсън Су от Калифорнийския университет в Бъркли, добавя: „За съжаление, става ясно, че дори и хората, които спортуват и искат да се грижат за доброто си здраве, живеят под заплахата от диабет заради лошото качество на въздуха. Надявам се нашите наблюдения да послужат като предупредителен сигнал, че общественото здраве има нужда от защита и трябва да се предприемат мерки в тази посока. Нужно е да се начертаят политики и да се предложат стратегии за намаляване на емисиите на озон, за да могат най-застрашените общности да се възползват от положителните ефекти на редовната физическа активност.“

Методи на работа

Изследователите стъпват на база данни за здравословното състояние на повече от 1000 възрастни мексиканци в САЩ от района на Сакраменто, която се събира в продължение на девет години – 1998 г. – 2007 г. и е известна под името SALSA.

Изчисленията на нивата на озон във въздуха се извършват чрез алгоритъма LUR, в комбинация с показател, който отчита неговата сатурация. Измервателните точки са разположени на 49 места в и около Сакраменто.

Учените прилагат също пропорционален модел на риска, с който оценяват вероятността от развитие на диабет вследствие на излагане на озон в усреднена концентрация. Чрез сравнителен анализ на гражданите, изложени на ниски и високи нива на газа, те изчисляват каква е зависимостта между излагане на неговото влияние и развитието на диабет. 

* Yu Yu et al. Ozone Exposure, Outdoor Physical Activity, and Incident Type 2 Diabetes in the SALSA Cohort of Older Mexican Americans. Environmental Health Perspectives. 2021.