Мръсният въздух причинява смъртта на близо 14 000 души в България годишно, алармират от „Въздух за здраве“

Лошото качество на въздуха и неговото крайно негативно влияние върху здравето на хората са в основната на решението 11 лекари от София, Стара Загора, Перник и Видин да се организират и създадат лекарската мрежа „Въздух за здраве“.

Лекарска мрежа „Въздух за здраве“

Подобряването на качеството на въздуха в България е основната цел на организацията, на която ще бъде подчинена дейността й. Усилията ще бъдат насочени още и към по-доброто обществено здраве и повишаване качеството на живот на българите. Медиците настоявят за чист въздух, за да бъде защитено здравето на българите и подчертават, че дори съвсем малки подобрения въздействат положително.

Екипът от първите 11 учредители на лекарската мрежа заявява, че носи отговорност за реализирането и работата по няколко изключително съществени елемента, свързани с въздуха, който дишаме, неговото качество и влиянието му върху живота.

Ангажиментите

За постигането на целта си лекарите се ангажират:

• да отчитат екологичните фактори при поставянето на диагноза на всеки свой пациент;
• да разясняват здравните рискове от замърсяването на въздуха;
• да популяризират значимостта на чистата околна среда за качествен живот;
• да ангажират академичните среди с действия за преодоляването на пропуските в учебните програми;
• да бъдат в помощ на обществения диалог и да работят заедно с властите на местно и национално ниво за създаването на политики, които реално ще доведат до намаляване на вредните емисии;
• да съдействат за въвеждането на устойчиви политики, като популяризират техния положителен ефект върху здравето;
• да събират данни, показващи как чистият въздух влияе на здравето, които да бъдат в основата на нормативни стандарти;
• да работят за идентифицирането на пропуските в националните стратегии, свързани с връзката между здравето и околната среда.

Организацията очаква да се увеличи броят на медиците, които ще станат част от нея.

Тревожните данни за чистотата на въздуха в България

14 000 българи умират всяка година заради мръсния въздух. Смъртността вследствие на мръсния въздух е между 15 и 20 пъти по-висока от провокираната от пътни инциденти у нас. Данните представи д-р Александър Симидчиев по време на представянето на „Въздух за здраве“ на 21 септември 2021 г. Пулмологът обясни, че няколко пъти се увеличава броят на хората, потърсили Спешна помощ в дните, когато е отчетено високо замърсяване на въздуха в столицата.

Мръсният въздух влияе негативно върху здравето и благополучието на обществото, заяви от своя страна проф. Анжелика Велкова, която оглавява катедрата по „Социална медицина“ в Медицинския университет в София. За съжаление, данните показват, че страната ни е сред първите десет в света по загуба на години продуктивен живот и по смъртност именно зарази замърсяването на въздуха.

Сред другите негативни последици са множеството тежки респираторни заболявания, нарастването на острите хронични белодробни заболявания при децата.

България е страната с най-мръсен въздух в Евросъюза, показаха и данните на европейската статистическа служба Eurostat. През 2019-а са измерени средно 19 мкг/куб.м фини прахови частици. Средното ниво в ЕС е 12.6 мкг. Нивото е най-ниско в Естония – 4.8 мкг., във Финландия – 5.1 мкг. и в Швеция – 5.8 мкг.

Мръсният въздух е една от най-големите заплахи за здравето. Различни изследвания през годините показват, че 17% от случаите на рак на белия дроб например се дължат на лошия въздух. По данни на Европейската агенция за околна среда 417 000 мъже и жени от Стария континент са загубили преждевременно живота си през 2018-а в резултат на фините прахови частици.

Какво трябва да се направи

Лекарската мрежа „Въздух за здраве“ настоява за национална политика, която е насочена към намаляването на вредните емисии. Практиката в другите европейски страни показва, че това дава реален резултат и подобрява здравето.

Лекарите са категорични, че на местно ниво е изключително важно да се увеличат усилията и да бъдат предприети действия за намаляване на замърсяването.

Екипът ще подготви и представи на институциите конкретни препоръки за мерките, които България трябва да предприеме, за да се подобри качеството на въздуха в страната.

Екипът

Учредителите на лекарската мрежа „Въздух за здраве“ са специалисти в различни области на медицината. Трима са пулмолозите – д-р Камелия Харачерова, д-р Иво Илиев и д-р Александър Симидчиев. Сред екипа са още специалистът по УНГ д-р Димитър Кехайов, съдовият хирург д-р Пейо Мишев, педиатърът д-р Рада Маркова. Проф. Анжелика Велкова е специалист по социална медицина, д-р Евгения Стойковска – по вътрешни болести, д-р Михаил Михайлов по кожни и венерически болести. Д-р Калина Миланова е акушер-гинеколог, а д-р Веселина Никифорова е общопрактикуващ лекар и специалист по спешна медицина.